Държавата получава среден 3.33 за грижата си за българските децата

Национална мрежа за децата представи в Народното събрание дванадесетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”

Среден 3.33 е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2022.

Изводите в “Бележник 2023” бяха представени в сградата на Народното събрание с домакинството на Парламентарната комисия по въпросите за децата, младежта, семейството и спорта.

“Бележник 2023” оценява напредъка на държавните институции в грижата за българските деца в 8 области – благосъстояние и детска бедност, образование, здравеопазване, семейна среда и алтернативни грижи, ранно детско развитие, насилие над деца, детско правосъдие, спорт и култура, както и детско участие. Експертното проучване се базира на информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително министерства. Независимият мониторинг включва анализа и оценките на 30 автори и 7 външни оценители – експерти от международни и национални институции и организации. Специално място в доклада има мнението на деца и младежи, както и на хората, чиято роля е да ги подкрепят – родители, учители, здравни и социални работници и др.

“Бележник 2023” отбелязва най-голямо раздвижване в грижата за ранното детско развитие, но регистрира срив в областта на детското здравеопазване. Така, макар и да е малко по-висок от всички години досега, успехът на държавата не мръдна от среден за 12-ти пореден път.

“Иронично, но факт – нестабилността в държавата накара властта и институциите да се огледат за истински важните за обществото теми. Така политиките за българските деца, които години наред бяха усилие само на гражданския сектор, най-накрая бяха забелязани. Ако има воля, законодателна и изпълнителна инициативност – много проблеми могат бързо да бъдат придвижени.”, коментира Пламена Николова от НМД и един от авторите на “Бележник 2023”:

Мария Брестничка от НМД: “Забелязва се раздвижване в определени области. Но всичко, направено и през миналата, и през предишни години, е “на парче”. Трябва да е ясно кой отговаря за детските политики в България и той да има мандата да планира и координира така, че всяко дете да има най-добрите възможности за живот, а семействата в България да бъдат подкрепени. В България такава структура няма. Няма и визия и план за това какво искаме за децата – за четвърта година България e в нарушение на собственото си законодателство и няма Национална стратегия за детето. Затова и години наред не се случва голямата промяна, която да направи така, че всички деца в България да са добре, а семействата им да се чувстват подкрепени в отглеждането им.”

Анализ на напредъка по политиките за децата и препоръки за тях са направени за следните области: Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, култура и свободно време.

Участие на децата I Оценка 3,11

У нас няма общо виждане за приоритетите и нужните политики в областта на детското участие. Няма ясно осъзнаване в обществото колко критично важно е да бъдат посрещнати нуждите на децата и младежите от себеизразяване, да бъде поискано и чуто мнението им по засягащи ги теми. Децата в България остават слабо информирани за собствените си права, а причина за това е липсата на достъп до разбираема за тях важна обществена информация и ключови документи като Стратегията за детето, Стратегията за младежта, Стратегическата рамка за развитие на образованието, Конвенция на ООН за правата на детето и др.

Пример за добра практика от последната година е разработената рамка за учебна програма по гражданско образование от Министерство на образованието и науката, UNICEF и Фондация „Заедно в час“. На дневен ред е прилагането й в учебната програма и работа върху уменията и нагласите на учителите за демократизиране на българското образование. Активност прояви и Държавната агенция за закрила на детето с процедурата за избор на членове на Съвета на децата към ДАЗД в 18 области в страната. МОН пък подкрепи създаването на Национален ученически парламент в Пловдив.

Голям въпрос остава липсата на механизми, които да поставят ученика в центъра на образователния процес, допитването до децата за нуждите им в класната стая и адресирането на тези нужди по ефективен начин, който да им даде ясно доказателство, че мнението им важно и чуто. Нужни са работещи форми за действително детско и младежко участие, както и обратна връзка от институциите към децата по изразеното мнение. Една от препоръките в “Бележник 2023” е създаването на институция на детския омбудсман в България, за да могат децата да изразяват становища по документи, политики и програми, които ги засягат.

Благосъстояние на децата I Оценка 3,57

Оценката в раздел Благосъстояние на децата е най-високата в “Бележник 2023”. Налице са положителни развития при социалната подкрепа – данъчни облекчения за родителите, премахване на таксите за детските градини, увеличени семейни помощи и др., но само социалните мерки остават недостатъчни. Те не се прилагат като част от цялостна стратегия, която да доведе до координирани мерки за чувствителна промяна. Делът на децата в България намалява година след година (с 40% от 1992 г. насам!). Всяко трето дете е в риск от бедност и социално изключване, а 17% са в тежки материални и социални лишения. Деца живеят в малко над 22% от всички домакинства у нас. Намалява броят на живороденитe деца и страната ни е с най-висока детска смъртност в Европа за миналата година. Всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст (60 – 64 години), са замествани от 61 млади хора, влизащи в трудоспособна възраст (при 70 през 2011 г. и 124 през 2001 г.).

България устойчиво държи едно от първите места по нива на риск от бедност и социално изключване за децата. У нас в такъв риск е всяко трето дете (33% при 21.7% средни нива за ЕС). Дългосрочните последствия за българските деца в домакинства с ниски доходи са по-лоши когнитивни, поведенчески и здравни резултати. В най-висок такъв риск са децата в домакинства с над три деца. Макар такива у нас да са едва 1.2% от всички, тези семейства са дом реално на 20% от децата в България. Или казано с други думи – всяко пето дете у нас расте в домакинствата с най-висок риск от бедност и социално изключване.

През 2022 г. са отбелязани някои положителни развития по отношение на социалните плащания, помощи, облекчения и добавки за семейства с деца: отпадането на таксите за детски градини и ясли за всички деца в страната, повишаването на размера на обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството, увеличаване на данъчните облекчения за работещи родители, компенсации за неприетите в държавна детска градина деца, актуализиране на данъчните облекчения за работещи родители и др. Приложени обаче извън цялостна стратегия, чистото социално подпомагане води до нерешаване на други важни проблеми. Така за родителите в по-бедните региони стана по-изгодно да останат в майчинство, което постави на дневен ред липсата на мерки за стимулиране на майките да се върнат към пазара на труда. За липса на място в ясла или градина са компенсирани едва 1083 семейства, на фона на над 12 000 неприети деца само в София, а решение за недостатъчните места за ранна детска грижа продължава да липсва. Горните примери показват, че при ранната детска грижа, както и при всички други политики за децата и семействата у нас, прилагането на социални мерки изолирано от цялостен подход към проблемите, има повече стойност на разход, вместо на инвестиция.

Ключова пречка пред планирането и прилагането на политики за детското благосъстояние е липсата на отговорна институция и/ или структура както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Към настоящия момент Държавната агенция за закрила на детето има по-скоро символно, отколкото функционално значение, а Парламентарната комисия за децата, младежта и спорта се занимава предимно с политики в областта на спорта и е известна на разговорен език като „спортната комисия“. Вече четири години страната ни остава и без приета Национална стратегия за детето 2019-2030. Това оставя политиките за децата и семействата в България без общи цели и синхронизирана координация.

Семейна среда и алтернативни грижи I Оценка 3,13

Системи като образователната, социалната и тази на закрила продължиха да не интегрират ефективни модели на родителско участие и въздействие. Честата смяна на правителства и редуващите се служебни кабинети заплашиха за пореден път адекватното функциониране на приемната грижа като следваща необходима стъпка в процеса по деинституционализация. Предвиденото за 2022 г. закриване на оставащите 4 Дома за медико-социални грижи не се състоя заради забавено изграждане на необходимата инфраструктура за новите общо 26 специализирани центъра. Причината е нуждата от допълнително финансиране и действия от страна на Министерство на здравеопазването. В резултат – 209 деца продължават детството си в специализирани институции, като над ⅓ от тях са над 3 години – трайно институционализирани с всички последствия от това.

В същото време огромен проблем продължава да бъде фактът, че няма настанени деца в почти всяко пето приемно семейство – обучени професионалисти, в които са инвестирани средства за обучение и развитие, но когато дълго не полагат грижи за деца, те се отказват от приемната грижа. Заедно с това, поради липса на информационни и мотивационни кампании, има явен спад на интереса към приемната грижа. Едва 85 кандидати са подали документи през 2022 г., което е спад за поредна година и с 50% по-малко спрямо 2019.

Запазва се и тенденцията за нарастване броя на прекратените осиновявания и връщане на децата в резидентна грижа. Липсва подкрепа за кандидат-осиновителите и не се изследва промяната в мотивацията на бъдещите родители – основата на успешното осиновяване. Не се случиха и нужните промени в Семейния кодекс, които касаят осиновяванията – изчерпателна информация към осиновителите за подпомагане на информирано решение, както и  разширени възможности на осиновените да получат информация за биологичния си произход. Тези промени останаха на изчакване до сформиране на следващ редовен парламент.

Закрилата и интеграцията на непридружените деца-бежанци продължава да се разкъсва между системата на закрила, социалната система и статутът им на бежанци. Тук попадат 3 348 деца в сравнение с предходната година, когато те бяха 799. Съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето, непридружените непълнолетни са деца в риск и случаите следва да се координират от местните отдели за закрила на детето и Държавна агенция за закрила на детето. Така, съобразно насоките на ЕС, настаняването в резидентни услуги следва да бъде крайна мярка. По своята същност сигурните зони предоставят именно резидентни услуги. Тяхната методика не е публично достъпна и не е утвърдена от ДАЗД и АСП. Това поставя въпроса доколко националните стандарти за предоставяне на резидентна грижа за деца са спазени. Поставя и въпроси за условията в тях, броя на служителите, качеството на грижите и капацитета за превенция на рискови ситуации.

Закрила на детето от всички форми на насилие I Оценка 3,33

Проблемът с липсата на единна система за регистриране на случаи на насилие над деца продължава да съществува през 2022. Към момента данните не могат да се анализират адекватно и да станат основа на адекватни политики за превенция и реакция.

Случаите на насилие в училищата срещу и между деца, продължават да нарастват, докато само по-тежките и сериозните попадат в списъка на МОН и публичното пространство. През учебната 2021/2022 има регистрирани 1 498 инцидента на физически тормоз и 2 160 – на вербална агресия. Описаните случаи са по-тежките, а отвъд тях остават много други, по-„леки“ (на пръв поглед), или неразпознати като тормоз случаи, тъй като докладването им не е лесно, нито системно. Положителна е тенденцията към увеличаване на броя психолози и педагогически съветници в училищата и детските градини. Към момента те са 2 000 но все още е необходимо сътрудничество на повече системи и подкрепа чрез различни услуги към училището и родителите, за да е възможна реална работа с най-сериозните случаи. Така важната работа по превенция на настоящия етап продължава да се реализира чрез инициативи, подкрепени от гражданския сектор. Похвално е тук, че МОН инициира или участва в редица от тях.

По отношение на домашното насилие през изминалата 2022 г. най-същественият напредък беше изготвеният Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Въпреки заявената готовност от Народното събрание темата да бъде приоритетно разгледана, очакваното развитие не се случи заради преминаването в режим на управление от служебни правителства.

Голяма сериозност придобива и злоупотребата с деца в киберпространството. У нас на годишна база се приемат около 16 000 случая на деца, жертви на онлайн насилие, тормоз, злоупотреба, трафик и сексуално насилие. През консултативната линия на Центъра за безопасен интернет преобладават обажданията за откраднати профили и фалшиви профили, а през горещата – около 90% от получените сигнали са за онлайн сексуална експлоатация. Долната граница при онлайн тормоза е паднала до 8, дори 7 години. На този фон, два от механизмите за подкрепа на българските деца, жертви на насилие – Националната телефонна линия за деца (НТЛД) и Центърът за безопасен интернет претърпяха нежелани и необосновани трансформации през 2022 г., които застрашиха тяхното функциониране и по този начин – подкрепата за деца, родители и професионалисти. НТЛД беше преместена от Държавната агенция за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане, където качеството ѝ се влоши значително поради липсата на нужната експертиза у чиновниците, които нямат квалификацията да оказват психологична подкрепа на обадилите се деца. Центъра за безопасен интернет пък беше застрашен от закриване поради изчерпване на проектното финансиране. И към този момент устойчиво решение за съществуването му няма.

Правосъдие за деца I Оценка 3,52

Област Правосъдие за деца получава по-висока оценка от предходните години поради раздвижване по различни теми, които досега оставаха в периферията на законотворчеството и политическата воля за реформи.

Чрез проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК), внесен от Министерството на правосъдието в НС през октомври 2022 г. (https://parliament.bg/bg/bills/ID/164366), се предприеха стъпки за въвеждане в пълнота на директивата (2012/29/ЕС) за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Одобрен от Министерски съвет (МС) и внесен в НС беше и Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН), предвиждащ значително подобряване на превенцията и защитата от домашно насилие. Започна програмата на Висшия съдебен съвет за пилотиране на т.нар. задължителна медиация по някои семейни спорове. Същевременно, през 2022 г. МС одобри 2 законопроекта (в Гражданския процесуален кодекс и Закона за медиацията), с които се предвиждаше за първи път да се въведе т.нар. задължителна първа среща с медиатор по семейни спорове. Сред препоръките към раздел Правосъдие за деца е да бъде осигурено устойчиво финансиране на Националния център за безопасен интернет заради непрекъснато нарастващия брой на случаите на насилие над деца във виртуална среда. Препоръчва се още да се реализира в пълнота правото на всяко дете да бъде изслушано във всички процедури, които засягат живота и благосъстоянието му – наказателни, граждански и административни, както и да бъдат приети промени в законодателството, които да отговарят на международните стандарти за гарантиране правата и най-добрите интереси на децата свидетели и пострадали от насилие.
 

Ранно детско развитие I Оценката 3,48

В ранното детско развитие липсва споделено разбиране, както и национална стратегия в областта. Липсва масов ранен скрининг на всички деца. Липсва и единна система за насочване към услугите по ранна детска интервенция. Безспорно позитивна стъпка от миналата година е подобряването на достъпа на здравнонеосигурените жени до проследяване на бременността.

Министерството на здравеопазването прие промени, които подобряват достъпа на здравнонеосигурените чрез: болнична медицинска помощ до два пъти в срока на бременността; до четири профилактични прегледа, както и разширен пакет лабораторни изследвания. Мярката е стъпка напред в правилната посока като се има предвид, че 5% от децата в България умират до възраст от 1 година, а мъртвораждаемостта се покачва до 6.7% (на 1000 живородени). Над 90% от умиранията при деца до 12 месеца се държат на състояния, установими по време на бременността. От тук нататък важно е да се провеждат информационни кампании сред бъдещите майки, ключова роля в това ще имат и здравните медиатори. Нужно е да се облекчи и процедурата, по която лекарите отчитат прегледите. В момента тя е излишно усложнена.

Преграда за по-достъпно детско и майчино здраве е липсата на национална лекарствена политика и недостига на средства за покриване на лекарствата за деца. Според проучване на Българската педиатрична асоциация за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства. Така за най-бедните и уязвими групи достъпът до здравеопазване за деца до 3 г. е ограничен.

При ранното учене беше разработено предложение за Национална рамка за качеството на услугите в образованието и грижите в ранна възраст в контекста на Европейската рамка (ОГРДВ). Бяха приети и промени в дейността на детските ясли, които позволяват назначаването на педагози, фелдшери или лекарски асистенти при невъзможност да се осигурят достатъчно медицински сестри. Регламентът е в сила от януари тази година и тепърва ще бъдат направени изводи за ефекта. Беше отхвърлено обаче обединяването на детските ясли и детски градини под единно институционално управление (към МОН), макар да беше изготвен законопроект. Разделените системи възпроизвеждат неравенства по отношение на достъпа на децата, квалификация на персонала и финансирането.  Единното институционално управление ще спомогне за преодоляване на идентифицираните дефицити и недостатъци, особено за най-ранната детска възраст. Грижите и образованието на децата са неделими и те трябва да се ръководят от съгласувана педагогическа рамка, която обхваща целия период от раждането на детето до започване на задължителното образование (подход на УНИЦЕФ, Юнеско, Световна банка, ОИСР и др.).

Общините в България са подкрепени да извършват дейности, насочени към ранна детска интервенция чрез редица програми по структурни фондове на ЕС. В много случаи обаче услугите функционират частично, имат малък обхват или не успяват да обхванат най-критичната възраст за ранна интервенция – от 0 до 3 години. Липсват единни стандарти, правила и процедури, изисквания за квалификацията и продължаващото обучение на специалистите. Липсата на системен подход води до разнородни услуги без възможност за проследяване на качеството и резултатите. Ранният скрининг на когнитивното развитие трябва да се прилага масово на всички деца, както в здравната, така и в образователната система, за да има правилно насочване на деца и родители към ранни услуги в здравната и социалната система, което в дългосрочен план би спестило много средства и по-сериозни проблеми пред възможностите да се осигури достоен и пълноценен живот за всички български деца.

Детско здраве I Оценка 2,98  

Това е най-ниската оценка в “Бележник 2023”, както и най-ниската за тази област за последните десет години. България няма план за детското здравеопазване, а Националната стратегия се бави и се пише в затоврен и обществено непрозрачен процес. Детската смърност расте и вече сме първи в ЕС, а регионалните различия се задълбочават – нивата на детска смъртност в различните региони вече достигат разлики от над десет пъти. Страната ни е единствената в Европа без Национална детска болница, педиатричните сестри са изчезващ вид, а българските деца с тежки заболявания са на опашка за живот или в състезание за съчувствие в дарителски кампании. Новата заплаха сред зависиомстите е застрашително нарастващият брой хазарнтозависими. Рекламата на онлайн платформи е навсякъде и се стига до абсурдни ситуации, в които спортуващи деца носят екипи с реклама за залози.

Детската смърност у нас е най-високата сред европейските държави и два пъти над средното за ЕС. Покачването се дължи изцяло на влошаване на показателя за селата. Перинаталната детска смъртност бележи осезаем ръст и достига до 8.8 на 1000 живородени. Mъртвораждаемостта се покачва до 6,7% (на 1000 живородени), при коефициент от 5,9% в предходната година. Над 90% от умиранията до 1 година на детето се дължат на 6 класа болести. Преобладават починалите поради състояния, установими по време на бременността.

Достъпът допедиатър става все по-голямо предизвикателство – при 755 лекари със специалност „педиатрия“ с договор с НЗОК през 2021, през 2022 педиатричните практики са 604. Около 50% от педиатрите са в предпенсионна и пенсионна възраст и едва 15% под 35 годишна възраст. Недостиг има и в детската психиатрия. По данни на НЗОК регистрираните практики в България по тази специалност са 21.

Обхватът на ваксинопрофилактиката остава предизвикателство. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола обхватът през 2022 г. е 91.2% и само при нея се отчита подобрение спрямо 2020 г. Няма никакъв напредък по отношение на препоръчителната ваксина срещу човешки папиломавирус. Ваксинираните с HPV ваксина момичетата на 15 години у нас са под 3%.

При зависимостите има условен спад с 9% в най-употребяваното наркотично вещество сред ученициите от 8 до 12  клас – марихуаната. Причина за “намалението на употребата” всъщност е все по-нарастващото предлагане на други продукти за пушене, като електронни цигари, устройства за нагряване на тютюн, наргилета. Втората най-употребявана група наркотични вещества е тази на стимулантите. През 2022 г. началната средна възраст на употреба на наркотици сред учениците е 14-16 години. Най-ранна възраст на първа употреба се наблюдава по отношение употребата на опиоиди, инхаланти и канабис – 14 г., а при синтетичните канабиноиди и халюциногени, тя е 15 г. Първата употреба на стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази) е на 16 г. Сериозно нарастваща заплаха се очертава хазартната зависимост, а институциите тотално отказват да приложат дори минималните ограничителни мерки, предвидени в Закона за хазарта. Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10. Хазарт в България играят около 3 милиона души, като около 300 хиляди от тях играят редовно.

През 2022 г. продължава да липсва актуална наредба, регламентираща здравословното хранене на децата в училищата, както и актуализиран рецептурник. Има проблем при диетичните храни за специални медицински цели за домашно лечение, от които много деца имат нужда, включително такива за ентерално приложение, както и някои храни за редки заболявания. Към момента те не се поемат от НЗОК за всички заболявания. Това поставя стотици хора в ситуация буквално да гладуват и да разчитат единствено на собствени или дарителски средства. България е единствената държава в Европа, която не осигурява медицинските храни за деца без значение от диагнозата им.

Три години  по-късно има развитие по казуса с Националната детска болница (НДБ). Към днешна дата вече е оповестено решението, че ще бъде изготвен анализ на педиатричните грижи в България, който да послужи като основа за определяне на структурата, обхвата и функционалността на здравното заведение. Към датата на изготвяне на “Бележник 2023” това решение все още не беше факт. Реално през миналата година напредък по НДБ не беше постигнат, с изключение на избора на терен, направен в условията на пълна непрозрачност и никакво съгласуване по отношение на осигуреността на достъп на линейки, автомобили и градски транспорт или други комуникации до избраната локация.

Образование I Оценка 3,40

В образованието у нас е налице огромно разслоение – имаме гениални олимпийци от конкретни училища и слабо представяне в НВО при 40% от децата. Няма политики за регионалните различия. Обсъждат се идеи за военно образование вместо работа с родителите и образователните медиатори. Училището като място, което обикновено първо вижда проблемите на децата извън семейството, не успява да се превърне в доверена среда, която оказва подкрепа при стрес, прояви на насилие и др. Приобщаващото образование не се случва, защото е делегирано на масовия учител, няма приобщаващи модели и учителите не знаят как да работят с тях, а в градините дори се отказва прием. При всички налични проблеми на заден план остават важни теми като мейдийна грамотност, безопасен интернет, гражданско образование, сексуално образование и др. До тях изобщо не се стига и те остават на заден план. Цялостно системата оставя впечатление, че пари за образование има, но те не се изразходват целесъобразно и не допринасят за ефективност, устойчивост и възвръщаемост на направените инвестиции.

Образователните различия и сегрегация стават все по-дълбоки, а успехът на децата в училище – пряко свързан с населеното място и социално-икономическия статус на семействата им. Заради „скрити“ образователни разходи (помагала, храна, транспорт) достъпът и пълноценното участие на децата в образователния процес реално е ограничен във възможностите на семействата. В началота на 2023 г. бяха приети промени, които направиха учебниците до 12 клас безплатни, което със сигурност е крачка напред, но разслоението в нивото на подготовка и качеството на достъп има на всички нива. По данни от Института за пазарна икономика, 7-класниците в 181 общини имат Слаб (2) по математика – или в близо 70% от общините. Това говори за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища. Извън тях качеството спада рязко, оттам и броят на учениците, които успяват да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли и обрича цели региони на дългосрочна липса на кадри.

Общините не изпълняват ефективно (или изобщо не прилагат) политиките по десегрегация. МОН дори спря националната програма за назначаването на образователни медиатори, което връща в изходно положение изключително успешните практики по подкрепа на уязвими групи, особено в училища със смесен етнически състав и малки училища. Стряскащо е и откритото нежелание на МОН да се ангажира с теми като интеграцията на децата с увреждания в България.

В образователната система липсва визия и единна рамка за това какво означава качествено образование, качествено преподаване, качествено управление и качествено оценяване. Нужно е актуализирането на професионалните профили на директорите с включване на ключовите компетентности на XXI век с фокус върху лидерските умения. Има голям дял на отпадане на новоназначените млади учители до 5-тата година, след което броят на напуснали системата рязко спада. Това показва нуждата от подкрепа, менторство и допълнителни обучения на новоназначените учители. През 2022 г. стартира процес на осъвременяване на учебните програми, но в него не бяха включени всички заинтересовани страни и в крайна сметка не бяха предприети никакви конкертни стъпки.

При приобщаващото образование МОН демонстрира воля за подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности (СОП) с участие в редица проекти и национални програми. Разписаните норми за адаптиране на съдържанието, индивидуални образователни програми и професионално обучение според увреждането обаче се следват формално и проследяване на резултатите няма. Няма и адекватни механизми за гарантиране на правото на учениците със СОП за достъп до качествено професионално обучение, което намалява шансовете им за реализация на пазара на труда.

Първото национално проучване на дигитално-медийните умения на гимназистите, проведено в началото на 2022 показа ниски нива на четивна грамотност. Учениците използват широко дигитални устройства, но пълноценното използване на възможностите на Мрежата не се случва на практика. Корекция е възможна, ако образователната ни система направи интензивна реформа в начините на преподаване и оценяване. Дигитално-медийната грамотност обаче остава в страни от приоритетните теми. Същото е и при Системното здравно и сексуално образование (СЗСО). Анализът показва, че са налице достатъчни доказателства за необходимостта от достъп на всички ученици до СЗСО. За последните пет години трайно се задържа висок процентът на абортите сред момичетата на възраст 15-19 години, а през изминалата година той нараства до 8.7%. На практика всяко десето дете у нас е родено от майка тийнейджърка и именно СЗСО може да доведе до ефективна промяна, включително: отлагане началото на половия живот, намалена честота на половите актове и намален брой сексуални партньори, намалено поемане на риск, повишено използване на презервативи и контрацептиви.

Спорт, отдих и свободно време I Оценка 3,42

Темата Спорт, отдих и свобосно време се застъпва в ““Бележник – Къкъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” за трета поредна година и за първи път минава над оценка 3. За 2022 и 2021 тя е била съответно 2.98 и 2.75.

Основният достъп на децата в България до спорт и спортни занимания е пряко свързан със социално-икономическите възможности на родителите им, населеното място, в което живеят, и в много ограничена степен – от училището, което посещават. Масовият спорт за деца е хронично недофинансиран и оставен на възможностите на семейството. Макар Министерството на младежта и спорта да финансира спортни дейности по редица национални програми, тяхното покритие остава ограничено заради масово амортизираната или липсваща спортна база извън най-големите градове на страната. Детският спорт следва да е част не само от националните, но и от общинските политики.

Трябва да се отбележат съвместните усилия на двете министерства – Министерството на културата и Министерството на образованието и науката за разширяване на възможностите за участие на деца и ученици в дейности, свързани с изкуството и културата, включително провеждане на учебни часове в различна среда като музеи, галерии и др. В същото време подборът на цели и дейности на националните програми, допълващи образователните форми, все повече се измества единствено към българско историческо наследство, с по-малък фокус към други културни контексти и пренебрегване на различните форми на изкуства.

Пълният документ Бележник 2023 е достъпен тук.

По време на представянето на “Бележник 2023” беше излъчен и филмът на Генка Шекерова “До избягаш от гетото”.  Не пропускайте тази вълнуваща история!