„Какво правим, вместо да ударим?” – кампания на НМД по повод международния Ден за прекратяване на телесното наказание на деца

„Откакто човечеството живее на тази планета, оттогава то воюва и се бие. Нашият крехък мир е винаги под заплаха. Не е ли време да се попитаме – не правим ли ние всеки ден нещо, което постоянно да ни довежда до конфликти? Как да станем по-добри и да забравим за постоянната агресия?“, казва Астрид Линдгрен, коментирайки телесното наказание над деца.

Ако приемаме, че съвременното общество отрича телесната саморазправа, защо избираме с възпитателна цел да удряме най-зависимите членове на обществото, надявайки се, че това ще доведе до възпитателните последствия, които търсим?

В неделя, 30 април, е международният Ден за прекратяване на телесното наказание на децата. Инициативата е на глобалната платформа End Violence Partnership за застъпничество и действия в постигането на Цел за устойчиво развитие 16.2 на ООН: Прекратяване на всички форми на насилие срещу деца до 2030 г. Международният ден е шанс за организации, държавни органи и инициативи по цял свят да призоват за край на насилственото наказание, което присъства редовно в живота на много деца по света, като България не е изключение.

Национална мрежа на децата ще отбележи Деня за прекратяване на телесното наказания с кампания под надслов “Какво правим, вместо да ударим?”. Обяваваме събота, 29 април, за ден за размисъл върху телесното наказание, а в неделя ще публикуваме в сайта и в социалните ни профили най-интригуващите коментари от обществената дискусия, както и ще споделим ресурси, насочени към професионалисти, родители, деца и младежи за по-здравословни от шамаросването алтернативи.

Разговорът е върху обединяваща тема – всички искаме да сме добри родители, но знаем ли как да реагираме за трайно положителна промяна в поведението, когато децата ни предизвикват.

Статистиката у нас и по света

Телесното наказание – или насилственото дисциплиниране от страна на полагащите грижа – е най-често срещаната форма на насилие срещу деца. По света 4 от 5 деца на възраст 2-14 години са подложени на телесно наказание. Това се случва в домове, класни стаи, детски заведения и центрове за правосъдие за непълнолетни. И днес 86% от децата по света не са защитени от тази практика от закона. Данните са на международния алианс End Violence Partnership.

През 2000 г. законодателни промени в България я поставят сред общо 65-те към днешна дата страни, които се счита, че приемат пълна забрана на телесното наказание над деца в институции и в семейството. С това се нареждаме сред държави като Австрия, Дания, Унгария, Румъния, Германия, Испания, Япония, Нова Зенландия и много други. Но извън официалната дума на закона, нещата стоят различно.

88% от родителите у нас осъзнават, че шамарите са неефективно средство за възпитание, но въпреки това 2/3 от тях са го използвали. Данните са от изследване на агенция “Ноема” по поръчка на Национална мрежа за децата и фондация П.У.Л.С.  Повишената тревожност за децата и по-голямата отговорност на родителите имат за резултат стремеж към по-голям контрол върху детето. Такъв опит за връщане на контрола е шамарът, когато родителят се чувства безпомощен и без алтернатива.

Общуването с децата заема най-малка част от родителското време – около 14-15%. Над 40% от родителите смятат, че нежеланото поведение на децата е опит те да се наложат над родителите, а 35% обясняват с нужда от повече внимание и общуване. В практиката обаче това се оказва трудно. Въпреки че използването на телесните наказания намалява, те остават широко разпространени.

Какво представлява телесното наказание и какво причинява на децата

Комитетът на ООН по правата на детето определя телесното наказание като „всяко наказание, при което се използва физическа сила, целяща причиняване на болка или страдание в определена степен, дори и лека„. Често използваме по-приятно звучащи думи, като например „напляскване” или „нашляпване”. Но истината е, че за детето това е акт на насилие, който, насочен спрямо възрастен, би бил третиран като физическо посегателство. Насилието е сериозно нарушение на правата на човека и е нередно да се удря възрастен човек, както и уязвимо дете.

Все пак някои от митовете са развенчани.

„Децата са издръжливи. Те бързо забравят.”

След шамар детето изпитва страх, унижение и обида. То чувства съжаление, разочарование, безсилие и срам. Изследвания на Тексаския университет в Остин и университета в Мичиган сред общо 160 000 деца в продължение на 50 години откриват, че развитието на 13 поведенчески проблема са свързани с “напляскването” в детска възраст, като негативните последици са видими и в зряла възраст. Сред тях – повишена агресия, антисоциално поведение, проблеми с психичното здраве, негативни отношения с родителите, по-ниско самочувствие, промени в моралния компас и затваряне дълбоко в себе си.

„Децата имат нужда от малко дисциплина. Тя няма да им навреди.”

Децата имат нужда от граници. Но от изключително значение е как се поставят те. Истината е, че шамарът като метод на дисциплина вреди на детето, което ще стане възрастен. Изследванията върху психичното здраве неизменно показват връзката между насилието и лошото здравословно състояние. Възрастните, които са били обект на насилие като деца, стават брънка в една трагична верига: те трудно успяват да водят пълноценен и щастлив живот и често се обръщат към насилието като към единствения познат начин за справяне с проблемите.

„Родителите имат право да отглеждат децата си както смятат за правилно.”

Да, при условие, че осъзнаваме следното – децата имат същите права като другите членове на семейството: те не трябва да бъдат удряни, така както възрастните нямат право на физическа разправа помежду си. Децата не са собственост на своите родители, те самите са хора със свои права.

Защо трябва да изберем да не допускаме телесно наказание на деца

“В какви извънредни обстоятелства някой би се осмелил да бутне, удари или дръпне възрастен? И въпреки това се смята за толкова обикновено и безобидно да цапнеш или удариш дете, или да го сграбчиш за ръката. Чувството на безпомощност създава респект към властта. Не само възрастните, но всеки, който е по-стар и силен може жестоко да демонстрира своето неудоволствие, да подкрепи думите си със сила, да изисква подчинение и да злоупотребява с дете, без да бъде наказан. Създаваме пример, който приема презрението към слабите. Това е лошо родителство и създава лош прецедент“ - казва Януш Корчак – полски лекар, писател и педагог, избрал да загине заедно със децата, за които се грижи, в Треблинка през 1942.

Телесното наказание е в нарушение на човешките права на децата и е най-честата форма на насилие срещу деца. Неговото много широко разпространено социално приемане означава, че е налице ниво на насилие при отглеждането на деца.

“Всеки родител иска най-доброто за детето си. Днес огромната част от родителите виждат, че шамаросването не само наранява децата, но и разрушава взаимоотношенията на родители и деца. Ние в Национална мрежа за децата вярваме, че е нужно заедно с родителите да намерим всички онези неща, които можем да направим вместо да ударим – и да запазим децата, отношенията ни с тях и нас самите.”, коментира Мария Брестничка от Национална мрежа за децата.

По данни от проучването на агенция “Ноема” около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали някога проблем. Едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Име на конкретна организация или институция в помощ на децата са в състояние да посочат едва около 5-6%. Така въпреки официалното законодателство липсва информирано и широко осъзнаване на казуса сред широката общественост.

– Разбираме ли наистина, че шамарът е телесно наказание?
– Осъзнаваме ли страданието, което то нанася на детето, но също и на самия родител?
– Има ли разлика между шамара в детската градина и шамара вкъщи, щом детето се чувства еднакво зле?
– Получаваме ли достатъчно подкрепа, която да ни поднесе други механизми на реакция и алтернативни модели на поведение?
– Можем ли да разрешим ситуацията дълготрайно, вместо да нанасяме допълнителна вреда с импулсивно замахване от безсилие?

В деня за размисъл, в който ви каним заедно да помислим за това какво правим, вместо да ударим, участие може да вземете през фейсбук страницата на НМД: https://www.facebook.com/nmdbg/