Научно-практическа конференция на тема „Домашното насилие в българското семейство“

Във връзка с реализацията на проект № ACF/817 „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”, финансиран от Фонд „Активни граждани“ България към Финансовия механизъм на ЕИП от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, на 21 и 22 април 2023 г. във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” ще се проведе научно - практическа конференция на тема „Домашното насилие в българското семейство“. Събитието се организира от ВТУ – партньор на СНЦ „Женско сдружение „Екатерина Каравелова“, гр. Силистра, което е бенефициент по проекта.

Целта на коференцията е да бъдат представени изследвания и добри практики за превенция и интервенция, насочени към справяне с проблема „домашно насилие“, чрез промени в образователната система, системата на социалните услуги, полиция и правосъдие. Представените доклади ще бъдат публикувани в сборник, посветен на конференцията.

В изпълнение на проекта до момента са проведени три изследвания за причините,  следствията и възможните подходи за предотвратяване на насилието,  основано на пола и във връзка с равенството по отношение на пола, които могат да бъдат изтеглени от интернет  страницата www.ekaravelova.org. Анализа сочи, че насилието е проблем, който следва да бъде разглеждан сериозно. По-конкретно в България липсва система и официална статистика както на агресията, така и на насилието. Това възпрепятства създаването на каквито и да било подредени и смислени политики във връзка с превенцията и противодействието на агресията и насилието, а те са факт. Налице са данни, общи за страната, от които не е възможно да бъде изведено почти нищо като цел, стратегия, камо ли политика. Същото касае и системата на социални услуги и служби. Липсата на официална статистика във всички области и от всички органи на изпълнителната власт води до несъвършени и частични изводи, които се правят на база данни на Министерство на вътрешните работи (МВР) и се вземат предвид сигнали, които са подадени в районни управления на МВР. Всъщност това е проблем, тъй като сигналът е индикация за непоносимост и безпомощност. Споделянето на насилието е последна инстанция на насилствените взаимоотношения в семейството. Не е случайно, че в голямата част от проявите на насилие, които завършват със смърт на жертвата, липсват или са били налице еднократни актове на сигнализиране на компетентните органи.

Генералният извод от трите проучвания сочи, че в най – голяма степен за насилие в българското семейство се възприема физическото насилие, като останалите видове (психическо, емоционално, икономическо, сексуално), които причиняват страдание се подценяват.

Обобщените изводи, насочени към политическите фигури в България, които авторите на изследването дефинират са насочени към:

• Образователната система (за повишаване на емоционалната интелигентност на подрастващите; семейно образование; наблягане на грижата в ранна детска възраст, която не е медицинска, а възпитателна, насочена към развитието на детето – неговото благополучие, идентичност, емоционална интелигентност; широки превантивни кампании, които да са базирани на реалните данни за насилието и др.).

• Социалната политика (създаване на програми, която по определени критерии да обхващат родители на деца до 3 годишна възраст; програми за работа с жертви и с извършители на домашно насилие по утвърдени стандарти за работа; създаване на един административен и регулативен орган, който да координира работата по превенция и справяне с проблема на домашното насилие).

• Законодателна и изпълнителна власти (необходимост от законодателни промени в съответствие с българската реалност).

• Политическо говорене - една от основните роли на политиците в страната е да задават „тенденциите за реалност“. Разбират или не, идеологиите, към които те се придържат, целите, които си задават и средствата на словото и риториката, които ползват създават „светове“ на нормите и разбиранията относно света, държавата, хората, отношенията между тях и т.н. Препоръката, която може да бъде зададена към законодателната и изпълнителната власти е насочена към „нормата“, която задават в контекста на техните дебати,  становища, изказвания, интервюта и публикации в социални мрежи. Политическото говорене следва да бъде изчистено от всякакъв език на омразата и провокации, които се базират на полов признак или представляват толериране на насилието.