България трябва да последва примера на повечето държави в ЕС и да създаде Закон за международно сътрудничество за развитие и международна хуманитарна помощ

По-ефективно сътрудничество между държава, бизнес и неправителствен сектор, създаване на закон за официалната помощ за развитие и хуманитарната помощ, както и на специално звено в държавната администрация  Около тези основни цели се обединиха участниците в Кръгла маса: “Партньорство за развитие”, която се състоя в четвъртък, 23 март в хотел Intercontinental. На нея се дискутираха заключенията на мониторинговия доклад, подготвен в рамките на проекта "Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика за международно сътрудничество за развитие: Партньорство за развитие".

Във въвеждащото си изказване проф. Петранка Филева подчерта ролята на проекта като възможност за активен диалог с Министерство на външните работи и повод за откриване на нови партньорства, например сред частния сектор. Тя обърна внимание на промените в политиката на Европейския съюз към по-видима роля в света чрез инструмента Глобална Европа и инициативата Глобален портал. Промяна, свързана с равната отговорност на всички държави в света да участват на национално и международно равнище в изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 година.

Искра Ангелова, началник отдел Сътрудничество за развитие в Министерство на външните работи, представи целите, приоритетите и принципите на Третата средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за 2020-2024 година. Най-новите данни, представени вече от българското правителство пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, сочат значително нарастване на българската официална помощ за развитие, свързана с войната в Украйна и земетресението в Турция.

Налице е крещяща нужда от изработване на закон за международно сътрудничество за развитите, заяви посланик Валери Йотов, който се включи онлайн от Сараево. Законът ще позволи създаване на Изпълнителна агенция, каквато имат почти всички страни членки на Европейския съюз, заяви той. Той определи българската политика за сътрудничество за развитие като гъвкава и припомни успешни практики на тристранно сътрудничество с Япония.

В подкрепа на спешната нужда от приемане на закон се изказаха и г-жа Зарица Динкова, заместник министър на външните работи в първото служебно правителство на Стефан Янев от май 2021 г. Надя Шабани, изпълнителен директор на Центъра за нестопанско право се присъедини към призива за закон и заяви, че проблемът с правната рамка не е сложен за решаване, но липсата на закон е много проблематична. Наличието на закон според нея ще реши сериозни правни предизвикателства и ще създаде ясни механизми за изразходване на средства в подкрепа на участието на частния сектор, неправителствените организации, доброволчеството.

Доцент Едуард Маринов от Нов Български университет насочи дискусията към ролята на висшето образование и потенциала на магистърските програми за създаване на добре подготвени експерти в областта на международното сътрудничество за развитие. Той предложи през есента да се организира форум на висшите учебни заведения  за конкретни решения. В неговото изказване и в изказването на доцент Марина Стефанова от Софийски университет беше отбелязана ангажираността на частния сектор както със зелени, така и социални инициативи, полезни за тяхната корпоративна отчетност. Т.е. привличането им в българското сътрудничество за развитие би било взаимноизгодно.
Петър Бучков, зам. министър на младежта и спорта припомни, че Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на  България 2020-2024 година беше консултирана с членовете на Българската платформа за международно развитие.  Той потвърди нуждата от спешно изработване и приемане на закон, който би позволил да придаде нови функции на Българската банка за развитие, позволяващи използване на модерни финансови механизми за стимулиране участието на частния бизнес в българското сътрудничество за развитие.

***
Кръглата маса е част от проекта „Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика за международно сътрудничество за развитие: Партньорство за развитие“, реализиран от Българската платформа за международно развитие в партньорство с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи и финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Българската платформа за международно развитие е създадена през 2009 г. по проекта ТРИАЛОГ, в сътрудничество с КОНКОРД и МВнР с цел да улесни диалога между ЕС и Глобалния Юг. Платформата събира стотици експерти и застъпници от 16 национални организации с идеална цел в областта на социалната справедливост, политиката на България и ЕС за развитие, Целите за устойчиво развитие на ООН и глобалното гражданско образование. БПМР съсредоточава своите усилия върху възможностите за усъвършенстване на нормативната рамка на национално и европейско ниво по отношение на сътрудничеството за развитие.
Организации членове на БПМР:

Алианс за регионални и граждански инициативи;
„БлуЛинк“ – Мрежа за гражданско действие;
Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве;
Български Червен кръст;
Център за развитие на устойчиви общности;
Глобална инициатива в психиатрията – София;
Дружество за Обединените нации в България;
Каритас България;
Национална мрежа за децата;
Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански инициативи“;
Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”;
Фондация „АДРА България“;
Сдружение „SOS Детски селища България“;
Фондация „Глобални библиотеки – България“;
Сдружение за споделено учене – ЕЛА;
Институт за икономическа политика (ИИП).
Проект  „Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика за международно сътрудничество за развитие: Партньорства за развитие“, изпълняван от Българска платформа за международно развитие в партньорство с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи и финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.