Преобладаващата част от предприятията са с ниско ниво на дигитализация

Само 19% от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност

Преобладаващата част от предприятията (60%) се определят на ниско и умерено ниско ниво на дигитализация, а 40% се определят с умерено високо (32%) и високо ниво на дигитализация (8%).

• С ниско ниво на дигитализация се определят най-много от предприятията в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост.
• С относително високо ниво на дигитализация се определят най-много от предприятията в секторите: производство на ел. съоръжения; производство на основни химични вещества; бои и лакове; производство на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство.
• По-големите предприятия и тези с чуждестранно участие са с по-високо ниво на дигитализация в сравнение с по-малките.
• Дългосрочни стратегии за цифров преход и дигитална трансформация, имат около една четвърт (23%) от изследваните предприятия.

Това показват резултатите от проведените анализи и проучвания в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 и цели повишаване на специфичните дигитални умения на работната сила в 16 икономически дейности/поддейности по КИД 2008.

Проучването е осъществено чрез онлайн платформа за анкетиране, като в изследването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 икономически дейности (сектори). Резултатите са обобщени от секторни комисии с участието на 150 мениджъри, специалисти „Човешки ресурси“, представители на социалните партньори и образователни институции.

На база резултатите от проучването са изготвени 16 секторни доклада за състоянието и потребностите от развитие на дигиталните умения на работната сила.

Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност.

Анализът на реално притежаваните дигитални умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки.

Недостиг на общи умения се наблюдава най-вече в следните области на дигитална компетентност (DigComp): „Грамотност, свързана с информация и данни“ (оценяване и управление на данни, информация и дигитално съдържание); „Комуникация и сътрудничество“ (взаимодействие и сътрудничество чрез дигитални технологии); „Безопасност“ (защита на устройства, защита на лични данни и поверителност); „Решаване на проблеми“ (идентифициране на нуждите и технологични решения, идентифициране на пропуски в дигиталната компетентност).

Недостиг на специфични умения се наблюдава при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със специализиран софтуер и системи; работа с облачни технологии; използване на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп; задаване на стратегии за дигитализация; проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.

Недостатъчните средства за инвестиране в дигитализация (79%), липсата на дългосрочна стратегия (69%) и недостатъчна квалификация и умения на служителите (68%) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови дигитални технологии в предприятията, показва проучването на БСК. Сред пречките пред бъдещата дигитализация са още недостатъчната зрялост на използваните технологии (61%), психологически бариери у служителите (55%) и налагаща се промяна в бизнес моделите и системите за управление (49%). За 42% от участниците в проучването дигитализацията не е сред актуалните приоритети на компанията, която представляват.

Безпокойство за липса на знания, умения и опит (69%), липса на информация за ползите и ефектите от дигитализацията (61%) и тревожност за способността да отговорят на новите изисквания (61%) са водещите три психологически бариери у служителите при въвеждането на нови дигитални технологии. За 54% от участниците в анкетата бариера е страхът от неизвестното, а 51% се притесняват от необходимостта от полагане на допълнителни усилия. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в проучването, а недоверие към новите технологии изпитват 39%. 38% от анкетираните смятат, че сред психологическите бариери е незаинтересоваността и липсата на мотивация, а според 33% това е стремежът към стабилност и съхраняване на статуквото. Заплаха за личните интереси и репутация виждат 23% от участниците в проучването, а 15% посочват липсата на визия за бъдещото състояние на предприятието.

Преобладаващата част от анкетираните предприятия посочват, че използваните от тях дигитални технологии са сензори за регистриране на информация (77%), системи за планиране на ресурсите в предприятието - ERP (70%) и системи за управление на взаимоотношенията с клиентите – CRM (69%). Сравнително висок е процентът и на използващите мобилни приложения (65%), облачни изчисления (59%) и цифрова свързаност и/или Интернет на нещата (51%). 42% от анкетираните декларират, че използват софтуер и системи за киберсигурност, а 36% - киберфизични системи. Роботи в дейността си ползват 15% от анкетираните, а 3D принтирането е сред технологичната осигуреност на едва 7% от компаниите.

Най-голям интерес за предприятията представляват системите за киберсигурност – 45% от анкетираните планират да инвестират в такова оборудване. Цифровата свързаност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите инвестиции на 40% от участниците в проучването. На следващо място по инвестиционен интерес се нареждат облачните изчисления (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети планира да инвестира в ERP (21%), ERM (20%) или сензори за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в сферата на интерес на едва 11% от участниците в проучването.

Преобладаващата част от предприятията в 16-те сектора, особено малките и средни предприятия (МСП), не са достатъчно подготвени и изостават в осъществяването на цифровия преход.

Над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. В същото време, съществуват значителни пропуски в дигиталните умения на работната сила.

В резултат на пандемията се изостри вече съществуващият недостиг на умения в областта на цифровите технологии, и се появиха нови неравенства, тъй като много хора не разполагат с необходимото ниво на дигитални умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията.

Фокусът трябва да се насочи не само към технологиите, а и към хората (управление на промяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация).

Необходими са:

• Нова стратегия за уменията, колективни действия и мобилизиране на институциите, бизнеса, социалните партньори, заинтересованите страни за реализиране на целите и препоръките в Европейската програма за уменията (2020 - 2027). Трябва да се създаде практически механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е превърнало в норма.
• Подобряване на системите за анализ и прогнозиране за дигиталните уменията и превръщането им в основата на програмите за обучение, квалификация и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите тенденции и по-задълбочено планиране и интегриране на дигитализацията в корпоративните стратегии.
• Задълбочен анализ на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младите хора и предприемане на мерки за повишаване привлекателността на професиите и професионалното образование и обучение (ПОО) в тази област.
• Ориентиране на ПОО и висшето образование към бъдещето. Интегриране на формалното и неформалното образование и обучение. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на дигитални компетентности.
• Финансова подкрепа и реални стимули за работодателите, особено МСП, за да се осигури системно интензивно фирмено обучение за справяне с недостига на умения в областта на ИКТ.
• Насърчаване на сътрудничеството, сдружаването и активизирането на частните инвестиции в изграждането на секторни и регионални мрежи, клъстери, центрове за цифрови иновации и развитие на дигитални умения.
• Насърчаване на сътрудничеството между поколенията на работното място, насърчаване на трансверсалното (свързващото) менторство и „цифровото доброволчество“.  
  

***

[1] Общият сбор от процентите надхвърля 100%, тъй като участниците са давали по повече от един отговор

Вж. ИНФОГРАФИКА