Младежи и кандидати за депутати разискваха образователни теми по време на дебати „Моето мнение има значение”
28 март 2023 г.
Конструктивни и добронамерени разговори за бъдещето на образователните и младежките политики се проведоха по време на младежки дебати „Моето мнение има значение“ в Стара Загора, Шумен и Велико Търново. Водачите на листи от петте поканени партии/ коалиции – ГЕРБ–СДС, ПП – ДБ, БСП за България, ДПС и Български Възход, отговаряха на въпросите на младежите, придържайки се към конструктивен и толерантен тон, съвсем различен от парламентарните дискусии и телевизионните предизборни дебати. Младежките събития бяха организирани от Център Амалипе и младежки групи за толерантност и гражданско участие на 16 март, 22 март и 23 март. Кои политици участваха и какво обещаха пред младежите?
Младежките дебати „Моето мнение има значение“ бяха организирани на областно ниво, като в тях бяха поканени водачите на листи (или други кандидати за народни представители) от партиите и коалициите, представени в 48-то НС (без ПП Възраждане). Знак за вниманието, с което поканените подходиха към разговорите с младежите бе фактът, че почти навсякъде участваха водачите на листи и водещи политици. В Стара Загора пред младежите застанаха Красимир Вълчев (ГЕРБ–СДС), Георги Гьоков (БСП за България) и Яница Господинова (ПП – ДБ). Дебатът в Шумен бе с участието на водачите на листи на БСП – Иван Иванов, Български Възход – проф. Сашо Евлогиев, ПП-ДБ – акад. Николай Денков и ГЕРБ-СДС – Красимир Вълчев. Участници в дебата във Велико Търново бяха Деница Сачева (ГЕРБ-СДС, като в залата присъстваше и водачът на листата д-р Костадин Ангелов), Мастън Мастънов (ДПС), арх.Йордан Терзийски (ПП-ДБ) и д-р Пейчо Касъров (Български Възход).
В началото на дебатите председателят на Център Амалипе Деян Колев посочи, че те са продължение на Интеркултурната младежка академия за гражданско участие и толерантност, която събра близо 200 младежки лидери (председатели на ученически парламенти, ученици наставници и др.) пред ноември 2022 в гр.Дряново и гр.Стара Загора. Той посочи, че идеята за дебатите се базира на 3 от основните принципи на съвременната представителна демокрация:
- „Избираме управляващите не за да ни управляват, а за да управляват от наше име“: следователно имаме правото да питаме кандидатите за депутати какво мислят да направят от наше име, а впоследствие – периодично да поставяме въпроси за това как управляват от наше име.
- „Свободен мандат“: макар и избрани от определен район и определена партия, депутатите представляват всички български граждани от всички райони. За това можем да ги питаме както за конкретни местни въпроси, така и за национални политики.
- В парламентарната република законодателната власт избира изпълнителната: следователно народните представители следва да поемат и ангажименти за предстоящите действия на Министерски съвет.
Участващите младежи (председатели на ученически парламенти, студенти и други младежки активисти) имаха възможност да поставят своите въпроси на живо или чрез платформата Slido.com. Те генерираха над 30 въпроса, сред които:
- Защо изучаваме толкова много фактология, имаме толкова много часове: без изключения кандидатите за народни представители изразиха съгласие, че учебните програми са затормозени от непрактични знания и трябва да бъдат опростен. Акад. Денков посочи, че през изминалата година е започнала оценка на учебните програми и процес на промени в тях, като освен учители са били привлечени и родители (чрез представително социологическо проучване) и ученици (чрез онлайн анкета). Този процес в момента е стопиран, но следва да бъде продължен. Красимир Вълчев наблегна на необходимостта от включване на повече практически умения, които да подготвят завършващите за пазара на труда. Всички участници приветстваха въвеждането на професионално дуално обучение, като едно от средствата за обвързване на обучението в училище с реалните нужди на пазара на труда.
- Какво бихте направили, за да намалите тормоза и агресията в училище и сред подрастващите като цяло: Д-р Пейчо Касъров наблегна на това, колко е важна семейната среда за подрастващите и че е много важно в училищата да има психолози, които да работят с младежите. Арх. Терзийски подчерта, че е важно да се борим с агресията чрез конкретни мерки и една от тях е въведената програма Култура и спорт, защото през такъв тип дейности може да се намали степента на агресия сред самите деца. Също отбеляза, че е необходим комплексен подход, който да включва работа с децата от ранна детска възраст, с родителите, учителите и медиаторите заедно. Мастън Мастънов наблегна, че е важно да се търси първоизточника на агресията и обобщи: „Решението е във всеки един от нас – нека бъдем добри и толерантни“.
- Как ще направите така, че младите хора да останат да живеят в България: оформи се консенсус между участващите политици, че са необходими инвестиции в качеството на висшето образование и облекчаване на достъпа до пазара на труда за младите хора, вкл. тези без професионален опит. Красимир Вълчев посочи, че опитът от Полша показва необходимост от достигане на нива на заплащане, надхвърлящи 70 процента от средните за ЕС, за да се обърне процесът на миграция и младите хора, които завършват западни университети да поискат да работят в България. В момента сме достигнали нива от 55 процента, тоест необходимо е увеличаване на средната работна заплата, особено в секторите, които са атрактивни за младите хора. Деница Сачева предложи държавата да покрива 60 процента от заплатите и осигуровките при първо работно място. Акад. Денков наблегна на необходимостта от инвестиции във висшето образование и възможността българските университети да работят в партньорство с водещи университети в другите европейски държави. Така ще бъде възможно за българските младежи да се обучават например 2 години в български университет, 2 години в германски, френски и т.н. и няма да е необходимо да мигрират с цел по-добро висше образование.
- Какво ще направите, за да бъде признат нашия труд като доброволци в различни организации: този въпрос вълнуваше младежи, участващи във всички дебати. Иван Иванов посочи, че е участвал в подготовката на работен вариант на Закон за доброволчеството и такъв закон трябва да бъде приет. Тази идея бе подкрепена от всички политици, участвали в дебатите и около нея се оформи консенсус. Необходимо е да се подготви и приеме след широко обществено обсъждане закон, който регламентира правата на младежите, участващи системно в доброволчески дейности; техният доброволен труд трябва да получава подкрепа при кандидатстване за работа, кандидатстване за стипендии и стажове.
- Как образованието да стане напълно безплатно: под различни форми младежите поставиха въпроса за наличието на финансови бариери, като таксите на някои специалности във висшето образование, транспорта за средношколците и т.н. Георги Гьоков подчерта, че е необходимо да се работи за изцяло безплатно образование от детските ясли до университетите. Вече са премахнати таксите за детски градини, безплатни са учебниците по общообразователните предмети до 12 клас и тези мерки срещат подкрепа от всички политически сили. Според Красимир Вълчев е необходимо да се върви и към изцяло безплатен транспорт за средношколците: по настоящем държавният бюджет покрива транспорта до най-близкото средно училище, както и до най-близката професионална паралелка. Необходимо е да се премахнат напълно бариерите пред транспорта на учениците от селските райони.
- Как ще бъде подсигурена устойчивостта на професията на образователния медиатор: този въпрос бе задаван както от образователни медиатори, така и от ученици. Конкретен повод за него бе притеснението, че в края на юни приключва националната програма за подкрепа на образователните медиатори и МОН все още не е обявило до кога тя ще бъде продължена. Всички участници от всички партии изразиха подкрепа за устойчивото финансиране на образователните медиатори. Красимир Вълчев предложи продължаване на националната програма, като първа неотложна стъпка и заделянето на специален ресурс за назначаване на образователни медиатори/ социални работници в училищата чрез Наредбата за финансирането. Това ще даде по-голяма сигурност и устойчивост. Според него заплатите на медиаторите трябва да достигнат 90 процента от минималната учителска заплата. Според д-р Касъров медиаторите трябва да бъдат подпомогнати и за квалификация относно разрешаването на конфликти в училищата. Акад. Денков и проф. Евлогиев наблегнаха и на възможността медиаторите да придобиват висше педагогическо образование, след което да станат пълноправни учители.
- Финансирането на образованието: участниците от всички партии изразиха съгласие поне 5% от БВП да бъде заделен за образование и в допълнение към това да бъде увеличено и финансирането за наука и научни изследвания. Архитект Терзийски и академик Денков подчертаха, че е необходимо парите да следват качеството на образование, а не само броя на учениците в даденото училище. Във връзка с това е изработена скала за оценка на добавената стойност: качеството на образование следва да се оценява на базата на това до колко дадено училище помага на своите ученици да развият своите знания и умения през различните години. Така ще се окаже, че много от училищата, които обучават ученици от уязвими групи имат по-висока добавена стойност в сравнение с т.нар. „елитни училища“, подчерта акад. Денков. По въпроса за добавената стойност и качеството на образование също се очерта политически консенсус между участващите партии и коалиции.
- Как да бъде преодоляна сегрегацията в образованието: „наричат училищата ни „цигански училища“ и българските деца бягат от тях“, посочиха част от младежите. Проф. Евлогиев подчерта, че в много общини и населени места учениците от малцинствата са мнозинство и трябва по всякакъв начин да се избегне „лепенето на етикети“. Акад. Денков се съгласи с важността от прокарването на политики за десегрегация, но подчерта, че е още по-важно да се подсигури качество на образованието за всяко дете във всяко училище. Красимир Вълчев бе категоричен, че прокарването на политики за десегрегация е един от ключовите приоритети за развитието на училищното образование. Той припомни, че от 2019г. държавният бюджет финансира национална програма за подкрепа на десегрегацията, но интересът на общините към нея все още е нисък. Необходимо е чрез промяна в ЗПУО да се изиска от общините, в които има сегрегирани градски училища да предприемат мерки за намаляване на сегрегацията. В тази връзка Деян Колев апелира МОН да не разрешава превръщането на сегрегирани градски основни училища в обединени (т.е. обучаващи до 10-ти клас), а чрез промяна в ЗПУО да се върви към намаляване на етапите, в които ученик може да се обучава в сегрегирана среда в населените места с етнически смесено население.
В края на всеки от дебатите участващите младежи даваха обратна връзка за културата на дебата и полезността на получените отговори. И в трите дебата високо бе оценен конструктивният и толерантен тон, поддържан от политиците. Също така висока оценка получи очертаващият се консенсус по повечето от въпросите. Този консенсус не е пълен и е нормално, че съществуват различия по част от конкретните мерки, но основните цели и основните политически стъпки за постигането им са споделени от ключовите политически сили.
От името на Център Амалипе Деян Колев благодари на кандидатите за народни представители за участието им и за тяхното внимание към нуждите на младите хора. Той призова младежите да упражнят своето право на вот, а политиците – най-после да формират правителство. Всички се обединиха около необходимостта подобен тип разговори между младите хора и народните представители да продължат с определена периодичност и след изборите.
Вижте още: Новите ученици-лидери на Северна България
Лидерска академия – реализацията на младите чрез нови приятелства, вдъхновения и емоции
Младежката група от Мъглиж вече проведе първа кампания и обучение за връстници по проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност”
Дебата от Шумен вижте тук:
Дебата от Велико Търново вижте тук:
Дебата от Стара Загора вижте тук:
Дебатите се реализираха като част от проект „Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност“ се изпълнява от Център „Амалипе“, Фондация „Отворено общество“ – София, Форум „Гражданско участие“ и единадесет училища в най-малко 50 общини в необлагодетелствани региони и общности извън София. Проектът обхваща широк кръг ученици в гимназиална възраст, особено тези, които получават недостатъчен достъп до услуги, от уязвими ромски общности, от слабо развити региони и др., за да повиши значително техните знания, интерес и мотивация да бъдат активни в различни форми на гражданско участие. Те са включени в набор от интерактивни обучения на връстници (включително Академия за лидерство), дейности за формално образование и кампании/симулации. В рамките на проекта се разработват и използват набор от онлайн и други инструменти. Проектът се реализира с подкрепата на U.S. State Department чрез Посолството на САЩ в България.
Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” се реализира с подкрепата на U.S. State Department чрез Посолството на САЩ в България.Презентация за проекта и основните дейности, можете да видите тук
Публикувано от:
Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"Сходни публикации
15 август 2024 г.
Конкурс за отпускане на стипендии на ромски жени и момичета, изучаващи специалностите Акушерка или Медицинска сестра, които са студенти във втори, трети или четвърти курс през академичната 2024-2025 година
Фондация „Тръст за социална алтернатива" обявява начало на конкурс за отпускане на стипендии за академичната 2024/2025 г. на
27 май 2024 г.
Празникът на етносите и толерантността – 19-и Детски ромски фестивал „Отворено сърце” ще се проведе на 31 май -1 юни. Какво да очаквате?
Детски ромски фестивал „Отворено сърце“ се провежда ежегодно от 2003 г. насам със съдействието на Община Велико Търново.
25 април 2024 г.
Национални лагери за ромски младежи между 16 и 21 години „Заедно напред"
От днес започва кампанията за набиране на кандидати за националните лагери „Заедно напред”. В следващите дни до 02.07.2024г. ще