Подкрепата на социалната работа е важна за бъдещето на цялото общество

Първи мащабен форум на социални работници и специалисти от цялата страна очерта основните проблеми и решения в сферата на социалната работа

Форум „Смелост, солидарност, социална работа“ събра над 120 представители на доставчиците на социални услуги и  граждански организации от 20 населени места, институции, медии, социални работници, представители на европейски застъпнически мрежи.

Дискусионната среща беше по  повод Световния ден на социалната работа, когато цялото общество отдава уважение на тези, които подпомагат най-уязвимите, и е със заявка да се превърне в ежегодно събитие.

Форумът се организира от Български център за нестопанско право, фондация „За нашите деца“, фондация „Международна социална служба – България“, Национална мрежа за децата, фондация „Светът на Мария“ и SOS Детски селища – България.

В него участваха кандидатите за народни представители за 49-ото Народно събрание Галя Желязкова и Илияна Жекова, коалиция ГЕРБ-СДС и Александра Корчева и Елисавета Белобрадова, коалиция ПП-ДБ. Водещ беше журналистът Мария Милкова.

Втората част на форума събра мненията на работещите в социалните услуги за основните предизвикателства пред това да помагат на бедните и уязвимите. Резултатите от дискусиите бяха представени на Заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска, която коментира: „Инвестициите за повишаване на професионалния капацитет на служителите в социалната сфера и тяхната подкрепа са ключови за успешните реформи в социалния сектор“, каза тя.

Социалната работа е за смели и силни хора, за които това е кауза и призвание. Тя променя животи. Но има много нерешени проблеми – за да работи добре системата, трябват реформи и съвместни усилия на всички институции – това показа форумът.

Дискусията потърси отговори на въпросите за бъдещето на социалните услуги в България, за тяхното планиране и качество и за подкрепата на социалните работници.

„Социалната работа в България е постигнала много. Законът за социалните услуги отразява постиженията и добрите практики, но въпросът е да ги превърнем в стандарти за цялата страна“, каза Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право.

Представителите на политическите партии и експертите се обединиха около разбирането, че социалната реформа и законодателство трябва да са приоритет и са необходими конкретни стъпки за тяхното реализиране. Тяхната крайна цел е да подкрепят децата да останат с родителите си. Необходима е съвместна координирана работа на трите основни институции, които имат значение за превенция на рисковете – Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика.

„Законодателството трябва да обслужва хората в нужда и хората, които работят за тях, а не държавната администрация, като бъде алиби за несвършена работа“, каза Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ.

„Всяка промяна в системата на социалните услуги трябва да се обсъжда със социалните работници. База на промените трябва да са събраните данни и техния анализ“, смята Александра Корчева от ПП-ДБ.

Политическата нестабилност е основна пречка пред развитието на социалната сфера. „Социалната политика трябва да бъде надграждана, а не променяна на всеки 5 – 10 години“, отбеляза Галя Желязкова от ГЕРБ-СДС.

Публиката чу истински истории, които показват защо социалната работа е важна за обществото и какви са предизвикателствата, с които се сблъскват уязвимите хора и социалните работници.

Първата история въведе темата за закрилата на децата и подкрепата на семействата. Тя доказа, че недоверието  в  системата  за  закрила  на  детето има за последици липса на превеция и закъсняла помощ.

От нея станаха ясни основните проблеми, с които се сблъскват уязвимите семейства:  липсата на жилище,  на  подкрепяща  социална  среда и психологическа  подкрепа, на услуги  в дома  за деца  с  хронични  заболявания. Липсва съвместна работа на социалните работници със здравен и образователен специалист. Адресната  регистрация  в  друго  населено  място прави невъзможно ползването  на  социални  помощи и услуги.

Втората голяма тема, която беше обсъдена, беше за човешките ресурси в социалната работа. Като основни проблеми бяха посочени ниското заплащане, лошите условия на труд, липсата на подкрепа и възможности за професионална квалификация, както и липсата на съвременни стандарти за социална работа.

„Да направим живота на социалния работник по-добър, не е разход, а инвестиция. Тази инвестиция след години ще изгради основния гръб на социалната работа в България“, категорична е Елисавета Белобрадова.

„Необходимо е да се защити авторитетът на социалния работник и обществото да се запознае със социалната работа“, смята Галя Желязкова. „Никой не мечтае да стане социален работник. В същото време това е професия на бъдещето“, добави тя.

Темата за оценката на хората с увреждания беше представена с историите на Павел, Надежда и Виктор – млади хора с интелектуални затруднения, които посещават Дневен център за развитие на трудови умения. Някои от тях  работят в условията на подкрепена заетост, но само благодарение на социална услуга от фондация „Светът на Мария“.

„Ако няма услуги за подкрепа за заетост, а такива има само на две – три места в страната, тези хора са обречени да стигнат до институция и да са на издръжка на държавата. Този проблем засяга десетки хиляди хора с интелектуални затруднения, страдащите от психични заболявания и деменция“, отбеляза Миряна Маламин-Сирийски, директор на фондация “Светът на Мария”.

„Основен проблем е, че системата на ТЕЛК е създадена за раздаване на пари, тя няма активна функция  да подпомага хората да се развиват“, коментира Елисавета Белобрадова. Ядрото на този проблем е, че не се разделя диагнозата от оценката на работоспособността“, обясни тя.

Трябва да се направят промени в закона за насърчаване на заетостта, да се работи с работодателите и да се развиват уменията на самите хора чрез наставници и ментори в работата, предложи Илияна Жекова.

Третата тема за интегрираните услуги и ранната детска интервенция представи проблема за липсата на експертна, социална и психологическа подкрепа за семейства в риск и за осиновителите. Обществото, професионалистите в детските заведения,  училищата и  лекарите не разбират как работи социалната система. Не се случва ранната детска интервенция и така се стига деца да се разделят от родителите, да бъдат разсиновявани, да бъдат изпращани в центрове за настаняване, каза Мариана Соколова и представи една истинска история от практиката която илюстрира проблема.

Остро беше поставен въпросът защо България остава единствената страна в ЕС, която позволява разсиновяване?

Александра Корчева заяви, че се работи по законодателни промени, които ще прекратят практиката на разсиновяване и ще бъде гарантирано  правото на информация за произход на осиновените.

„Ролята на държавата е да направи така, че осиновителите да не искат да връщат детето. Най-лесно е да се забрани по закон, но не е най-ефективно, системата трябва да подпомага тези семейства“, допълни Галя Желязкова.

От историята стана ясно, че най-добрата алтернатива за детето е била настаняването му в приемно семейство. Това повдигна въпроса, защо приемната грижа в България вече 10 години се предоставя на проектен принцип? Защо все още няма визия за нейното развитие и единен стандарт за нейното финансиране. Елисавета Белобрадова заяви, че устойчиви и дългосрочни политики не се правят на проектен принцип и изрази становище, че тази практика трябва да бъде прекратена.

Беше поставен и въпросът кога България ще има Национална стратегия за детето и семейството

Галя Желязкова припомни, че беше разработен такъв проект, но заради дезинформацията, обществото реагира негативно и той не беше приет.  „Затова политиките, които правим, трябва да бъдат разбрани правилно от хората“, каза тя.  „Трябва да има национална стратегия, но тя трябва да бъде ясно представена и тук е ролята на държавата“.

Във втората част на събитието дискусионни групи обсъдиха проблемите на социалните услуги.

Има ново законодателство, но няма промяна в самата философия на предоставяне на услугите, все още не виждаме детето и семейството в центъра, все още системата обслужва административната структура и процеса, смятат социалните работници.

Специално внимание беше обърнато на липсата на устойчиво държавно решение за приемната грижа и планирането й от общините, както и на стандарти за нейното качество.

Останалите проблеми, които очертаха дискусионните групи, бяха, че липсват насоки за минимум съществуващи услуги в новата карта на услугите във всяка община.

Предложенията бяха за работна група с участието на общини и граждански организации, която да създаде добра наредба за натоварването на социалните работници, базирана на добрите практики.

От тази дискусия имаме две добри новини, обобщи Мария Брестничка от Национална мрежа за децата:

На първо място, има политически консенсус, че темата е важна и ангажимент диалогът с гражданските организации и политическите партии да продължи. Ние ще продължим да настояваме за това и да търсим изпълнението на този ангажимент.

Заедно с това, политическите партии са съгласни, че социалната работа и социалният работник имат нужда от стратегия за развитие на човешките ресурси, стандарти за работа, квалификация, подкрепа.

Мария Брестничка призова както политическите партии, така и Министерството на труда и социалната политика да не забравят, че разполагаме с огромен ресурс в лицето на работещите на терен и гражданските организации, който, ако използваме правилно, ще имаме много успех. Нека продължим с енергия и мотивация да правим социалната работа такава, каквато трябва да бъде – смислена и в полза на хората.