Неправителствени организации настояват за повече прозрачност на средствата по официалната помощ за развитие на България

Приемане на закон за официалната помощ за развитие и хуманитарната помощ, както и създаването на специална дирекция в Министерство на външните работи, която да отговаря за оперативното управление на политиката, са основните препоръки в нов мониторингов доклад, който бе представен по време на пресконференция на 17 март 2023 г. от 10 часа в Пресклуба на БТА – гр. София. Документът проследява напредъка по изпълнението на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020 г. – 2024 г.

Автор на мониторинговия доклад е Българската платформа за международно развитие, която обединява 16 национални организации с идеална цел в областта на социалната справедливост, политиката на България и ЕС за развитие, Целите за устойчиво развитие на ООН и глобалното гражданско образование. Те настояват за регулаторни и организационни промени, които биха позволили не само активното включване на българския гражданския сектор, но и биха стимулирали участието на бизнеса в реализацията на проекти и инициативи зад граница под шапката на българската официална помощ за развитие (ОПР) и хуманитарна помощ. Тези искания отговарят и на препоръките в системен анализ на българското сътрудничество за развитие, изготвен от експерти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през миналата година. Съгласуването на българската нормативна уредба и административна практика със стандартите на ОИСР е важно предвид подготовката на страната ни за членство в тази авторитетна организация.

Темата заслужава повишено внимание и предвид потенциала, който демонстрираха гражданското общество и частния сектор в България за бърза финансова, логистична и организационна мобилизация с цел предоставянето на навременна животоспасяваща хуманитарна помощ на пострадалите от опустошителните земетресения в Турция и Сирия, както и на бедстващите хора в резултат от войната в Украйна.

В отговор на негативната реторика в сегменти на обществото и в политическия дискурс, които критикуват разходването на бюджетни средства за бежанци, хуманитарна помощ или проекти за развитие в други държави на фона на ниския стандарт на живот в България, е важно да се подчертае, че сътрудничеството за развитие е неразделна част от външната политика на всяка страна, която иска да подобри международния си имидж; да засили доверието на партньорите си; да постигне съгласуваност на интереси и взаимни ползи. Макар то да се базира на общочовешки ценности като хуманизъм, солидарност и съпричастност, сътрудничеството за развитие носи много преки и косвени дивиденти за страната донор. В икономически план, чрез инструментите на ОПР може да се стимулира интернационализацията на българските фирми, които да разширят своите експортни пазари. Чрез присъствието в многостранни механизми за подкрепа могат да се отворят врати за участието на български строителни, инженерни, енергийни и други компании в инфраструктурни проекти в страни от развиващия се свят. Непосредствена възможност се открива и по линия на предстоящото следвоенно възстановяване на Украйна. По този начин политиката на България за международно сътрудничество за развитие може да бъде съгласувана и да бъде в синергия с националната стратегическа рамка за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН и на територията на България. По линия на ОПР България има възможност също така да подкрепя проекти в сферата на образованието, здравеопазването, климата и околната среда, закрила на детето, равенство на половете, икономически растеж, които да се реализират в страните от Западните Балкани и Източното партньорство с концентрация на български общности.

В мониторинговия доклад се посочва, че през 2021 г. България  предоставя 91,2 милиона щатски долара като Официална помощ за развитие, което представлява 0,12% от Брутния национален доход. По-далечната цел е да се постигне съотношение ОПР/БНД от 0,33% до 2030 г. при колективен ангажимент на ЕС за постигане на 0,7% съотношение ОПР/БНД до 2030 г. 89,3% от общата ОПР на България минава през многостранни канали (81% от тях за институции на ЕС), със специфичен акцент върху опазването на околната среда, образованието, здравеопазването и опазването на културното многообразие. Специално внимание се отделя и на подкрепата за демократични и отговорни институции, защита на човешките права, миграция и развитие. Делът на двустранната помощ засега е 10,7% от общата ОПР, като над половината от тази сума е разпределена за покриване на разходи за приемане на бежанци, близо 25% за хуманитарна помощ и 23% по програми и проекти. 31,8% от брутната двустранна официална помощ за развитие е отишла за 10-те най-големи получатели на България – предимно в Европа. Делът на Турция е най-голям заради участието на България в уговорения през 2018 година механизъм на ЕС за бежанците в Турция за подпомагане на сирийските бежанци.

*  *  *

Пълните резултати и изводи от мониторинговия доклад ще бъдат представени и обсъдени на експертна кръгла маса с представители на широк кръг заинтересовани страни от ресорните институции, структурите на гражданското общество, частния сектор и академичните среди. Събитието ще се състои на 23 март 2023 г. в хотел „ИнтерКонтинентал София“. То е част от проекта „Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика за международно сътрудничество за развитие: Партньорство за развитие“, реализиран от Българската платформа за международно развитие в партньорство с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи и финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Българската платформа за международно развитие е създадена през 2009 г. по проекта ТРИАЛОГ, в сътрудничество с КОНКОРД и МВнР с цел да улесни диалога между ЕС и Глобалния Юг. Платформата събира стотици експерти и застъпници от 16 национални организации с идеална цел в областта на социалната справедливост, политиката на България и ЕС за развитие, Целите за устойчиво развитие на ООН и глобалното гражданско образование. БПМР съсредоточава своите усилия върху възможностите за усъвършенстване на нормативната рамка на национално и европейско ниво по отношение на сътрудничеството за развитие.

Организации членове на БПМР:

• Алианс за регионални и граждански инициативи;
• „БлуЛинк“ – Мрежа за гражданско действие;
• Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве;
• Български Червен кръст;
• Център за развитие на устойчиви общности;
• Глобална инициатива в психиатрията – София;
• Дружество за Обединените нации в България;
• Каритас България;
• Национална мрежа за децата;
• Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански инициативи“;
• Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии”;
• Фондация „АДРА България“;
• Сдружение „SOS Детски селища България“;
• Фондация „Глобални библиотеки – България“;
• Сдружение за споделено учене – ЕЛА;
• Институт за икономическа политика (ИИП).