Проучване за дигиталното неравенство и достъп до интернет на неправителствените организации по света (и в България)

Международно проучване на Connect Humanity, проведено в партньорство с TechSoup Global, изследва състоянието на гражданските организации и общностите, които те подкрепят по отношение на интернет – от въпроса за достъпа, през инфраструктура на свързване, устройства, с които се работи, дигитални умения на хората, теми на търсено съдържание, безопасност и др.

Проучването е направено в периода август – септември 2022 година и обхваща представители на граждански организации от цял свят, като общо 7558 души от 136 държави са дали своите отговори на 26 езика. Проучването е първото глобално изследване, отразяващо тематиката за достъпа до основното човешко право – достъп до интернет, особено по отношение на най-уязвимите групи хора, такива с които мнозинството от респондентите неправителствени организации работят.

Състоянието на гражданските организации и групите, с които те работят също е отразено. Партньор на изследването в България е Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) - българският партньор на TechSoup Global. ФРГИ съдейства за разпространението на изследването на български език. Респондентите от страната представляват 2% от всички отговорили.

Най-мащабното досега картографиране на дигиталния достъп в глобален план

Изводите от мащабното изследване са, че гражданските организации и особено групите, с които те работят, нямат достатъчни умения, за да участват в съвременното интернет пространство, интернет достъпа като цяло е скъп и мнозинството от хората не се чувстват в безопасност, когато са в интернет и особено когато се включват в публични форуми там.

95% от анкетираните представители на НПО заявяват, че интернет е от особена важност за способността им да вършат работата си, но в същото време три от четири отговора посочват липсата на достъп до интернет, дигитални инструменти и умения за основни причини за неефективна работа с общностите, на които организациите служат.

Интернет трябва да е за всички

Достъпът до информация и интернет са обявени от ООН за основни човешки права и всеки трябва да има възможност да се възползва от предимствата им. Това е един от най-мощните инструменти, които имаме, за да учим, да създаваме контакти и да оформяме нашия свят.

• 91% от анкетираните смятат, че достъпът до интернет е основно право.
• Но 41% не са съгласни или категорично не са съгласни, че тяхното правителство има политики в подкрепа на това право.

Активното гражданското общество отново играе водеща роля, за да промени това

Достъпът до интернет е все по-критичен за успеха на всички организации на гражданското общество, независимо дали работят в подкрепа правата на човека, изменението на климата или здравето на децата. Дигиталното неравенство пречи на организациите на гражданското общество да работят със своите общности.

Само когато хората имат инфраструктура, която позволява високоскоростен достъп на приемлива цена, инструменти и умения за използването й, политики, които насърчават достъпа до интернет и защитават онлайн правата, и съдържание, което отговаря на техните нужди, можем да осъзнаем напълно силата на интернет.

Изводите в глобален план

Инфраструктура и достъп

Въпреки че организациите вярват, че дигиталните технологии са от решаващо значение за постигането на тяхната мисия, оказва се, че работата им е силно засегната от липсата на достъп до интернет.

• 95% от представителите на неправителствени организации смятат, че интернет е жизненоважен за способността им да вършат работата си.
• 78% смятат, че липсата на достъп до интернет, инструменти или умения ограничава способността им да служат ефективно на своите общности.
• Само 12% от практикуващите са „напълно съгласни“, че общностите, с които работят, имат интернет връзка.
• На въпрос да идентифицират своите водещи технологични предизвикателства, 39% от участниците посочват бавната скорост, 32% - ненадежден интернет.
• Мобилните телефони са най-често използваните устроства за достъп до интернет; в селските райони процентите на използващи телефоните си за достъп до глобалната мрежа са по-високи.

Достъпност

Високата цена на устройствата и достъпа до интернет е значителна бариера както за организациите на гражданското общество, така и за хората, които те обслужват.

• 19% от участниците приемат следните услуги и устройва за твърде скъпи за тяхната организация: достъп до интернет, планове за мобилни данни, мобилни телефони, обучение, компютри, софтуер, техническа поддръжка.
• 43% казват, че достъпът до интернет е скъп или недостъпен, а 64% се затрудняват да купуват компютри.
• 49% посочват, че всички тези услуги са твърде скъпи за хората, които обслужват, а 67%, заявяват, че цената на интернет услугите е твърде висока за техните общности.

Дигитални умения

Липсата на дигитални умения е основен проблем за хората, работещи в граждански организации, но и за хората, на които помагат. Малцина смятат, че служителите им са добре обучени за устройствата и софтуера, който използват.

• Пропуските в дигиталните умения се очертават като най-често посочвана бариера пред навлизането на дигиталните технологии. 39% от респондентите са посочили липсата на умения като основна пречка в тяхната организация, а 50% - като основно предизвикателство пред техните общности.
• Само 12% са напълно съгласни, че служителите в тяхната организация са добре обучени за софтуера и технологиите, които използват.60% заявяват, че техните организации не предоставят обучение за дигитална грамотност или изграждане на умения.
• 55% от анкетираните казват, че хората, които обслужват, нямат достъп до обучение по дигитална грамотност.

Политика

Въпреки че организациите на гражданското общество разглеждат достъпа до интернет като основно право, мнозина казват, че правителството им не следва подобни политики. Фундаментално за участниците в анкетата е информацията и услугите да са достъпни на техните езици, а много често това не е така.

• 80% от респондентите казват, че социалните медии, имейл и чат услугите и източниците на новини са достъпни на местните езици – услуги, които са класирани като най-важни за общностите, които обслужват;
• Много по-малко обаче посочват, че други важни услуги, като онлайн банкиране и финансови услуги (57%), държавни административни услуги (57%) и инструменти за гражданско ангажиране, включително регистрация на избиратели (46%), са достъпни на местните езици или изобщо съществуват.

Какво показват резултатите от България на фона на тези заключения?

90% от отговорилите смятат достъпа до интернет за основно човешко право, а 100% посочват правото на достъпа до информация за основно човешко право.

48% от респондентите се чувстват безопасно в интернет, докато 65% от отговорилите смятат, че правителството не прави нищо, за да подобри достъпа и сигурността.

92% твърдят, че интернет е важен, за да могат като граждански организации да си вършат работата. 80% определят липсата на достъп до интернет за голяма пречка. За мнозинството от респонденти, най-използваната услуга е електронна поща и чат.

Скоростта на интернет се смята за „добра“ или „много добра“ от мнозинството от български граждански организации и посочват, че интернетът като услуга е надежден. 60% от отговорилите твърдят, че скоростта е достатъчна, с оглед на техните нужди.

В България 15% от хората, с които респондентите, представители на гражданси организации работят, нямат достъп до интернет, тоест най-бедните и уязвими групи нямат достъп до интернет услуги. 5% от отговорилите смятат, че хората, с които работят нямат абсолютно никакъв достъп до устройства за работа в интернет.

Над 80% от респондентите достъпват интернет през домашна Wi-Fi мрежа, 50% от тях имат hot spot. В България нито един участник не е посочил, че ползва безплатни публични общински мрежи. Мнозинството от респондентите, позочват, че имат повече от една опция за достъп до интернет – домашен интернет, мобилен интернет, интернет на работното място. 80% от граждаснките организации, позочват, че имат достъп до интернет, когато работят.

От гледна точка на разходите за поддръжка, 60% смятат, че софтуерът е най-скъп, а над 50% – техническата поддръжка за достъп до интернет. 40% казват, че плановете за интернет не са много скъпи, докато 60% считат мобилния интернет за скъп.

Респондентите посочват, че 8% от хората, с които работят, не могат да си позволят компютър. Под 20% от респондентите са посочили, че са получили базовите си технологични умения от образователната система.

Общата картина показва, че България стои добре в изследваните показатели, макар и да има още възможности за промяна в положителна посока

България се позиционира в рамкирания „глобален север“, в който страните са доста по-свободни и имат по-голям достъп до интернет от „глобалния юг“. Въпреки това, у нас все още има дигитално разделение - някои от данните, свързани с достъпа, устройствата и сигурността, будят тревога за достъпа на най-бедните и уязвими групи.

Изследването задава посоката на работа на гражданските организации, правителствата, дарителите, а и на компаниите от IT сектора. Страната би трябвало да насочи повече усилия за повишаване дигиталните умения на хората и в предоставяне на ресурс за улеснен достъп до интернет, с който да се подкрепят най-уязвимите граждани. Компаниите и изпълнителната власт е важно да насочат вниманието си за това ползвателите на интернет да се чувстват по-безопасно в мрежата.

Общностите, с които работят гражданските организации, на практика разчитат на мобилни устройства за достъп до интернет. По-голямата част от тях нямат възможност да получат обучение за дигитална работа. Добра възможност е да се създадат колкото се може повече обществени места за достъп до интернет, като се използват средищни за местните общности места, като младежки центрове, библиотеки, читалища и др.

Не на последно място е важно да се обърне внимание на създаването на смислено съдържание с надежда информация. Освен да отговаря на нуждите на потребителите, трябва да противодейства и на дезинформацията.