Партньорство за развитие: Начало на нов проект с външнополитически нюанси
17 януари 2023 г.
Партньорство за развитие - това са двете ключови думи в проекта „Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика за международно сътрудничество за развитие“, изпълняван от Българска платформа за международно развитие в партньорство с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи в периода септември 2022 г. – август 2023 г. и финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, Договор № BG05SFOP001-2.025-023
Партньорството е ключовата дума, отнесена към участниците в международното сътрудничество за развитие – по-конкретно към държавните институции и неправителствените организации. Целта на това партньорство е повече прозрачност и по възможност по-голяма ефективност на предоставяната от Република България Официална помощ за развитие и хуманитарна помощ.
Развитието е заложено като цел в множество стратегически документи – на национално и международно равнище. То засяга всички, които не трябва да бъдат изоставени в процеса на глобализация и поляризация, то е за по-бедните в света и за пострадалите от природни бедствия или от военни конфликти. Развитието е за всички, които се нуждаят от солидарност и съпричастие у нас и в света.
Партньорство за развитие е повече лозунг и послание, но лесно може да се разшифрова и превърне в действие, ако партньорството се случи. То е в името на включване на всички заинтересовани от изпълнението на политика, признаваща взаимните зависимости в съвременния свят, ратуваща за повече солидарност и признати права.
Партньорство за развитие е краткото название на проект, изпълняван през една политически турбулентна година. Той предвижда мониторинг, анализ и оценка на изпълнението на Третата Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на България за периода 2020-2024 г., в която са предвидени важни промени: например приемане на Закон за международното сътрудничество за развитие и създаване на специализирана дирекция за по-доброто му прилагане, което от своя страна ще осигури привличане на гражданския сектор и бизнеса в изпълнението на проекти в рамките на българската помощ за развитие.
Целите на тази средносрочна програма изглеждат обаче трудно осъществими, ако си припомним в каква политическа среда се изпълнява и ако добавим признанието, че темата никога не е била сред приоритетите на българските демократични правителства. В началото на интересуващия ни период, т.е. през 2020 година, трудностите пред реализирането на промени в нормативната база идваха повече от духа на коалицията, оцветяван от отношението на партниращите на ГЕРБ „Обединени патриоти“ към гражданския сектор, към мигрантите или към широко признати международни норми. Това е и правителството, което само формално отчете през 2020 година изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие.
Следващите две години преминаха под знака на политическа нестабилност, при управление с къс хоризонт на две служебни правителства през 2021 г., на осем месеца управление на нестабилното коалиционно правителство на Кирил Петков и отново на едно служебно правителство след 2 август 2022 г. Всички те бяха по-скоро незаинтересовани от темата.
За периода в сградата на парламента заседаваха четири поредни парламента. Само през 2021 г. Народното събрание работеше в четири различни периода. Говорим за четири парламента, чийто кратък живот не позволяваше поставяне на темите, заложени в Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ.
Наред с това няма достатъчно сериозни сигнали за подобряване на отношението на държавните институции към гражданския сектор. Всеки нов парламент подновява действието на Обществения съвет към Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, но липсата на перспектива снижава мотивацията на участниците да са проактивни и убедителни в застъпничествата си.
Все пак последните проучвания сочат увеличаване на доверието на гражданите в ролята на неправителствените организации, а от страна на управляващите няма идеи и законодателни инициативи, враждебни към гражданските организации, граничещи с тормоз. Можем освен това да гледаме с оптимизъм за промяна на отношението на институциите под влияние на изискванията от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която очакваме да влезем, която по правило стимулира държавите членки да имат специални отношения с неправителствените организации.
Разработваният по проекта мониторингов доклад ще анализира външната среда, в която се изпълнява Третата Средносрочна програма. Отбелязват се актуалните промени в европейската политика за международно сътрудничество за развитие, проектите Екип Европа, Глобална Европа и инициативата Глобален портал: всички те с пряко отражение върху дългосрочните и средносрочните планове на българската външна политика. Ще се проследи връзката между изпълнението на програмата и придвижването на страната ни по „Пътната карта за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)“, приета от МС на 10.06.2021 г.
Резултатите от анализа ще бъдат представени пред заинтересованите страни по време на Кръгла маса, която ще се проведе след 20 март. Задачата е мониторинговият доклад да получи възможно най-широк отзвук, а по време на срещата на експерти от публичния, частния и гражданския сектор, да се обсъдят възможности за ускоряване на изпълнението на по-голямата част от планираното в Средносрочната програма, а ако е наложително заради променената среда, да се препоръчат полезни и приемливи за всички заинтересовани страни корекции в дейностите през останалите почти две години до приключване на планирания период. Ще се проведе двудневна конференция, организирана от партньора по проекта, Дипломатически институт към министъра на външните работи.
В рамките на целия проект се осъществяват дейности за постигане на по-широка информираност за българската политика за международно сътрудничество за развитие. Самият характер на тази политика, поддържана с национален публичен ресурс, изисква съгласуване между ведомствата, но и одобрението на гражданите. Ето защо с дейностите по проекта се работи за повишаване информираността на българската публика, за приемане на програма за Глобално гражданско образование и за нормативни промени, позволяващ по-добри хоризонтални връзки между институциите и включване на български неправителствени организации в конкретни дейности и проекти, изпълнявани по линия на българската политика на сътрудничество за развитие.
Проектът се изпълнява от Българската платформа за международно развитие, която обединява 16 неправителствени организации, обединени да защитават принципите за солидарност, справедливост и равни права за всички. БПМР е партньор на Министерството на външните работи на Р България при формулирането и изпълнението на българската политика на сътрудничество за развитие. Платформата е отбелязала значителен успех в сътрудничеството с образователните институции на страната за възприемане на глобалното гражданско образование като инструмент за повишаване на уменията на учениците и за достигане международнинте критерии за високо качество на българското образование.
Този материал е подготвен по Проект № BG05SFOP001-2.025-0236-C01, „Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика на международно сътрудничество за развитие: Партньорства за развитие“ в рамките на ОП ДУ, процедура № BG05SFOP001-2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство".
Снимка: Claudio Schwarz | Unsplash
Публикувано от:
Българска платформа за международно развитиеСходни публикации
31 октомври 2024 г.
Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)
Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските
30 октомври 2024 г.
Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС
Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се
30 октомври 2024 г.
Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“
Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е