Сътрудничество за развитие - какво мислят гражданите на ЕС и какви са резултатите за България?
09 януари 2023 г.
Според специално проучване на Евробарометър от юли 2022 г., респондентите в България са станали малко по-позитивни относно участието на правителството в помощта за развитие.
Като важен инструмент на външната ни политика, Официална помощ за развитие има няколко важни цели: да утвърждава България на международната сцена като последователен надежден и предвидим партньор и да защитава националните интереси; да подпомага развитието на добросъседски и приятелски отношения със съседните страни и страните, в които има български общности; да активизира икономическите връзки с традиционни и нови партньори на България в Близкия изток, Азия и Африка; да подпомага преодоляване на бедността и неравенствата вътре и между страните, които стимулират бежанските потоци и нелегалната миграция; не на последно място - да утвърждава принципа на мултилатерализма в международните отношения, спазването на международното право, ценностите на демокрацията и правата на човека.
Повече от осем на всеки десет (85%) респонденти в България смятат, че е важно да си партнират със страни извън ЕС за намаляване на бедността по света, стабилен резултат в сравнение сноември-декември 2020 г. (+1 процентен пункт) и само малко по‐нисък от средното за ЕС от 89%.
Почти две трети (65%) смятат, че справянето с бедността в страните партньори трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС. Въпреки че това е един от най‐ниските проценти в която и да е държава-членка и значително по-нисък от средния за ЕС от 80%, той представлява леко увеличаване на съгласието в сравнение с 2020 г. (+3 п.п). При 41%, делът на тези, които смятат, че справянето с бедността в страните парттньори трябва да бъде един от основните риоритети на националното правителство, е намалял с три пункта от 2020 г. насам. Това е един от най-ниските проценти от която и да е държава-членка на ЕС и значително по-нисък от средното за ЕС от 67%.
Повече от осем на всеки десет (83%) респонденти в България смятат, че е важно ЕС да се справи с изменението на климата и неговото въздействие в страните партньори (спрямо средния за ЕС от 89%) и този процент остава стабилен от ноември‐декември 2020 г. ( +1 п.п.). Със 77%, делът на респондентите в България, които смятат, че е важно ЕС да дарява ваксини срещу COVID‐19 на страните партньори, е значително по‐нисък от средния за ЕС от 86%.
В България почти четирима от десет (39%, +1п.п. ) смятат, че в момента ЕС е успешен в предизвикването на положителна устойчива промяна по света по отношение на справянето с изменението на климата, което се равнява на средното за ЕС от 39%. Респондентите в България обаче са по-позитивни от средното, че ЕС е успешен в предизвикването на положителна устойчива промяна по света по отношение на справянето с пандемията от COVID‐19 (54% спрямо средното за ЕС от 49%).
За респондентите в България здравеопазването (50%,+8 п.п.), мирът и сигурността (44%, +7 п.п.) и икономическият растеж и заетостта (39%, +2 п.п.) са най‐неотложните предизвикателства пред страните партньори. В сравнение с ноември‐декември 2020 г. респондентите в България вече са по-склонни да споменават образование (31%, +6 п.п.), водоснабдяване и санитарно‐хигиенни условия (27%,+5 п.п.) или енергийни въпроси (14%,+6 п.п.), но са по‐малко склонни да споменават социалното равенство (15%, ‐6 п.п.).
Повече от седем на всеки десет (73%) респонденти в България смятат, че е важно ЕС да подкрепи страните партньорипри преминаването им към цифрови технологии, което е по-ниско от средното за ЕС от 79%. Въпреки това, процентът респонденти в България, които са съгласни, че насърчаването на образованието за всички в страните партньори трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС в страните партньори, е само малко по‐нисък от средния за ЕС (90% спрямо 91%).
ОБЩО ЕС27 26,512 интервюта | Дати на теренната работа: 21 февруари ‐ 21 март 2022 на образованието за всички в страните партньори Методология (ЕС27): лице‐в‐лице и онлайн България 1,035интервюта | Дати на теренната работа: 22 февруари ‐ 14 март 2022 Методология (BG): лице‐в‐лице България.
Този материал е подготвен по Проект № BG05SFOP001-2.025-0236-C01, „Гражданско участие за открито и отговорно управление на българската политика на международно сътрудничество за развитие: Партньорства за развитие“ в рамките на ОП ДУ, процедура № BG05SFOP001-2.025; „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“.
Публикувано от:
Българска платформа за международно развитиеСходни публикации
31 октомври 2024 г.
Кристина Христова е избрана в борда на Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN)
Кристина Христова, директор направление „Проверка на фактите“, Factcheck.bg, към Асоциацията на европейските
30 октомври 2024 г.
Онлайн консултация за по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС
Онлайн консултация за мнения и предложения за това как да направим по-приобщаващо формирането на външната политика на ЕС се
30 октомври 2024 г.
Идеята, че емоциите са враг на обективността в журналистиката, е нелепа, смята Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“
Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е