Парадокс - увеличават се позитивните нагласи към Гражданските организации, но и нараства влиянието на негативните внушения, пропаганда и фалшиви новини

Колкото по-добре разбираме ролята си на граждански организации в промяната на средата в България, толкова по-ясен ще бъде хоризонтът ни в следващите години. И затова си задаваме въпросите:  Каква беше средата за работа на гражданския сектор? Каква беше националната политика за подкрепа на граждански инициативи? Увеличили ли са възможностите за повече гражданско участие и застъпничество? Как хората в България видяха ролята на НПО през 2022?

Отговорите на тези въпроси търсим с две проучвания, които показват голямата картина. Индекс за устойчивост на неправителствените организации в България за 2021 г. и Обществени нагласи към дейността на гражданските организации – резултати от национално представително проучване 2022, проучване на „Алфа Рисърч“ по поръчка на Български център за нестопанско право.

Любен Панов от Европейски център за нестопанско право представи Индекса за устойчивост за 2021, а д-р Боряна Димитрова, Алфа Рисърч даде подробности за нагласите през 2022.

Какво е представлява индексът?

Накратко - индексът мери как се променя средата в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 25 години. За България той се изработва от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Основни елементи на Индекса: правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж. Представители на НПО дават независими оценки, редакционен съвет във Вашингтон коригира, а окончателното решение за оценките се взема от USAID. Какви са резултатите за 2021?

„В България няма бум на положителното отношение към гражданските организации и неправителствения сектор, но успяваме да запазим едно добро ниво, защото има страни, като Унгария например, които бяха пример за развитие, а сега са зад нас. Но проблемът все така е връзката с хората, отношението на хората към гражданския сектор, което ако не се промени, няма как и да променим позицията си към по-висока.“

Изследването на Алфа Рисърч отчита както негативни, така и позитивни тенденции, върху които обаче трябва да се надгражда. 32.4% от анкетираните са склонни да потвърдят, че в страната има граждански сдружения, които представляват и защитават позициите им, и съдействат за разрешаването на проблемите им. Това е двойно увеличение спрямо 2018 г., когато едва 16.3% са заявили, че са съгласни или по-скоро съгласни с такова твърдение. Хората, които споделят мнението, че няма НПО, което да ги представлява в обществото, намаляват от 41.4 на сто през 2018 г. до 36.7% през 2022 г.

“Ако ние приемем, че доверието към гражданските се основава на два стълба – личното доверие и познаване, другата част – са хората, които не са имали контакти, не са участвали, не познават никого от сектора – те се влияят, съвсем нормално, от това, което излиза като медийни и интернет оценки. Тогава трябва да заключим, че гражданският сектор трябва да е по-активен и да стигне до онези, които още не го познават.“

Стабилно се увеличава делът на българите, които гледат положително на включването на гражданските организации в обучението на децата – от 23.7% през 2018 г. до 34.1% сега. Това означава, че инициативите на НПО-тата, съпроводени с по-модерните нагласи на родителите, постепенно премахват „стигмата“ от навлизането на тези организации в учебния процес, смятат социолозите.

Повече примери за състоянието на гражданския сектор вижте в Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2021.

Гледайте и видеото от представянето на Индекса с участието на граждански организации и представители на държавни институции – 09.12.2022 г. Модератор на дискусията: Ива Дойчинова