Всеки втори българин е дарявал през 2021 г.

Годишният анализ на Български дарителски форум (БДФ) показва, че сумата, дарена от частни дарители през изминалата 2021 г., е 96 616 384 лева. В сравнение с 2020 г. се наблюдава намаление от 18% в общия обем дарени средства или с 20,7 млн. лева по-малко. Обичайно след година на силна дарителска активност, в която има сериозна природна или хуманитарна криза (каквато беше трудната 2020 година, белязана от COVID – 19), идва спад на дарителската енергия и 2021 г. илюстрира именно това. Дарителите продължиха да подкрепят каузи, свързани с преодоляване на негативните и дълготрайни последствия от пандемията в различни обществени сфери.

Въпреки очаквания спад в инвестирането на частни дарителски ресурси в общественозначими каузи, все пак сме свидетели на една позитивна обща тенденция. Националното представително проучване на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ регистрира запазване в активността сред индивидуалните дарители, като всеки втори е дарил през 2021 г. Макар и слабо, расте и групата на хората, които изобщо са правили дарения (от 56% на 58%).

Според анализа на БДФ най-голям дарител на финансови средства през 2021 г. са компаниите, следвани от фондациите. Даренията от физическите лица се нареждат на трето място.

Компаниите в страната са дарили 51 381 167 лева, което е с 11% по-малко спрямо 2020 г. Въпреки това, те остават водещ дарител за страната с 53% от общия дял на даренията. Бизнесът приоритетно е инвестирал в област „Здравеопазване“, предоставяйки  средства за закупуване на апаратура и консумативи за болнични заведения (тестове, дезинфектанти, предпазни средства). Корпоративни дарения са насочени и в сферата на социалната подкрепа – за оказване на помощ на най-силно засегнатите групи хора от пандемията в т.ч. и за преодоляване на негативните промени на пазара на труда и социалното изключване.

Фондациите са дарили 33 780 198 лева, което е спад спрямо 2020 г. с 24%. Те са дарявали  ресурси основно в сферите „Социална подкрепа“ и „Образование и наука“. В контекста на произтеклите негативни социално-икономически последици от кризата, увеличения ръст на безработицата, ограничения достъп до социални услуги те откликнаха на остри нужди, регистрирани сред най-уязвимите хора (деца и възрастни с увреждания, самотно живеещи възрастни хора, семейства в крайна бедност и др.).

Хората са дарили 10 897 101 лева през 2021 г. Обемът дарени средства, сравнен с предходната година, е с 26% по-малко. Това се отчита от количествените данни, които Български дарителски форум обработва на базата на справки от Национална агенция за приходите за декларирани дарения, справка от трите мобилни оператора за даренията с обаждане и SMS, и преглед на отчетите на съществуващите дарителски платформи в страната.

Анализът на БДФ включва и резултати от национално представително проучване, проведено от социологическата агенция „Алфа Рисърч“, с които се проследяват нагласите на хората към дарителството през годините и по какъв начин те откликват на апели за подкрепа.

Според допитването всеки втори е направил дарение през 2021 г., а 58%  от хората заявяват, че са дарявали по принцип, което бележи възходяща тенденция. Втората поредна година на COVID-кризата до голяма степен обуславя и запазващия се по-висок интензитет на дарения за здравни каузи (52% от общите дарени средства). При физическите лица също ясно преобладава изборът да подкрепят най-силно засегнатите хора и групи от пандемията.

Най-често хората даряват парични средства (ръст от 73% на 77%), на второ място – вещи/предмети/стоки, но в по-ограничен мащаб спрямо 2020 г. (49% спрямо 57%) и на последно място – труд (на практика без промяна).

През 2021 г. се отчита стремеж към постепенна нормализация на всекидневния живот, като това се отразява и във връщането на дарителската активност към области, които през 2020 г. търпят сериозен отлив. По-висока активност се наблюдава по отношение на даренията за образование (от 7 на 13%), спортни каузи (от 1% на 7%), околна среда (5-8%). За разлика от 2020 г., когато кризата успя да мобилизира хора от цялата страна и различни социално-демографски групи, през 2021 г. дарителската активност постепенно започна да се „връща“ към традиционно по-активните граждани – живеещи в столицата и големите градове, висшисти, поколения в активна възраст между 30 и 50 г.

Осезаемо нараства делът на дарявалите за каузи, организирани от конкретни компании/фирми – от 19% на 36% и от граждански организации (от 14% на 27%) – вероятно като следствие от активизираните усилия на компании и НПО в контекста на кризата.

Предпочитани начини за даряване остават даренията директно в кутии и чрез SMS. Тези начини наред със закупуване на продукти, обвързани с кауза, и дарения доброволен труд продължават да допринасят за слабо разпространената практика да се ползват данъчни облекчения.

Като положителни тенденции проучването отбелязва факта, че даряваните суми нарастват, както и мотивацията да се закупуват продукти, обвързани с кауза (31% спрямо 29% през 2020 г. от хората биха предпочели такъв продукт, дори да е по-скъп). Запазват се нивата на дарителство на работното място, като най-често служителите се включват в доброволчески инициативи, даряват експертиза, организират благотворителни базари).

Според качествените наблюдения на БДФ за развитие на дарителството в страната може да се заключи, че се запазва тенденцията дарителите (компании, фондации и физически лица) да откликват навременно и осъзнато на апели за подкрепа или за насърчаване на значими проекти и инициативи. В същото време се наблюдават и практики, свързани със запазване на дългосрочни партньорства и стремеж към устойчив принос в решаването на важни обществени проблеми. Налице е и по-осъзнат стремеж за проследяване на резултатите и ефективността на дарените средства.

Пълният текст на анализа: Дарителството в България през 2021 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------
Анализът на дарителството 2021 г. е изготвен с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани България“ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Цялата отговорност за съдържанието се носи от БДФ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на фонд „Активни граждани България“.