С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни е полезен? (1/5)

Зад дългото и трудно за запомняне наименование Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО) стои силен инструмент, който дава в ръцете на българските граждански организации ефективна и реална възможност за гражданско участие на най-високо ниво в изпълнителната власт. Това е първата от поредица кратки статии, които отговарят на въпроса „С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни бъде полезен?“.
 
Всички текстове в поредицата очаквайте да споделим тук:

• СРГО – инструмент за структурирано гражданско участие
• Какви са правомощията на СРГО?
• Какво тези правомощия могат да направят за гражданите и гражданските организации?
• Как граждани и граждански организации да се възползват от тези правомощия?
• Къде е мястото на гражданите и гражданските организации, които не са членове на СРГО, в тези процеси?

 
СРГО - инструмент за структурирано гражданско участие

Гражданското участие е пряко свързано с това хората да влияят на политиките в държавата, да ги одобряват или не. Ето защо е задължително да има установени и сигурни, т.нар. структурирани начини за участие, които да не зависят от волята на управляващите. Има редица закони, които уреждат гражданското участие в различни форми – например, гражданите имат 30-дневен срок да изпращат свое становище по всеки проект на закон, предложен от Министерски съвет,  чрез платформата www.strategy.bg.
 
СРГО е форма на структурирано гражданско участие на най-високо ниво и с потенциал да бъде много повече от обичайните консултативни съвети, които често се създават от властта единствено с цел да имитират, че се вслушват в гражданския сектор. СРГО е силен инструмент, защото:

• Всички членове са НПО (с изключение на Председателя), и така могат да приоритизират гражданските теми;
• Може да бъде бърз и лесен начин за достъп на мисията на всяко НПО до изпълнителната власт на най-високо ниво. Така СРГО може да помогне на конкретно НПО неговата тема да бъде разбрана, придвижена, развита; 
• Предоставя възможност бързо да се набере по-голяма подкрепа за конкретна кауза на НПО. 
  

СРГО се състои от граждански организации, които са избрани от други граждански организации, със задачата да се осигури повече възможност за диалог и дискусии за подкрепа на гражданските инициативи в България. Иначе казано, този Съвет има функцията на граждански контрол спрямо решенията, които управляващите взимат относно гражданското общество – какви начини на участие да се използват, за насърчаването на гражданската активност, за решаването на конкретни проблеми, които са от значение за целия сектор.
---

СРГО не е поредната абревиатура. Той е ключ към толкова врати, колкото решите да отворите.

Затова ви призоваваме:

Бъдете настойчиви за това Съветът да функционира и дръжте властта отговорна, за да не „забравя“ за него. Как? Пишете писма, искайте срещи, срокове, съдействие….

Изисквайте прозрачност и отчетност в работата на СРГО. Как? Следете работата на СРГО, взимайте участие в консултации и изисквайте информация, ако не намирате такава относно някое заседание или решение.

Участвайте в изборите за членове и да изисквайте от своите избраници да бъдат активни в работата на СРГО. Как? Търсете директна комуникация с членовете на СРГО - те участват в съвета с вашите гласове и в защита на вашите интереси.

Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество е заложено през 2012 г. като дейност в първата „Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода.“ Целта на СРГО е да изгради „работещо партньорство между държавата и гражданските организации. През 2016 г. СРГО вече е и факт в закона. С изменение на чл. 4 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се създава правно основание за създаване на първия по рода си у нас подобен съвет, който:

• Да е част от структурата на Министерски съвет, т.е. да работи на най-високо ниво и в тясно сътрудничество с изпълнителната власт;
• Да се състои от граждански организации изцяло избрани от останалите граждански организации, т.е. да e независим и демократично съставен. 

 
СРГО трябваше да бъде създаден през 2018 г. Процесът бе забавен заради нуждата от изготвяне на правила за избор на състава и функциониране на Съвета. След обществени обсъждания и консултации с гражданските организации през август 2019 този процес приключи с приемането на Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество (Правилника на СРГО). Така в началото на 2020 г. се проведоха изборите за първия СРГО. Въпреки успешното провеждане на изборите, приетите правила и определянето на вицепремиер за председател, СРГО не се сформира официално от тогавашното правителство. Както и от следващото… Така и от това след него…

Едва в началото на 2022 г., две години след проведените избори за състав, десет години след първата Стратегия за развитие на гражданските организации и след безспирна застъпническа кампания на гражданския сектор, СРГО най-после бе официално създаден и започна работа. Този безспорен успех за гражданското общество може да се окаже мимолетен.
Затова трябва да продължаваме да бъдем активни и да изискваме СРГО да е функциониращ и устойчив инструмент за структурирано гражданско участие. За целта е важно да сме запознати с функциите на СРГО и с какво съветът може да ни е полезен….