Децата в предизборните програми на политиците - анализ на Национална мрежа за децата

Едва 15% от населението на България са деца. Макар да нямат право да гласуват, те са 100% от бъдещето на страната ни. Практически всички политики засягат техния живот. Всички партии рано или късно определят децата като „приоритет“ на своите намерения в парламента. Какво обаче стои зад този ангажимент? Седмица преди парламентарните избори ние от Национална мрежа за децата търсим къде са децата в предизборните програми на партиите, които в социологическите прогнози ще бъдат парламентарно представени в 48-ото Народно събрание.

Безспорно, двете най-популярни и широко засегнати теми във всички предизборни платформи са тези, които засягат най-много хора – помощите към родителите и образованието. Малко повече от половината от програмите планират мерки в областта на детското здраве и грижата за семействата с трудности и за децата, които живеят извън семействата си. В три програми присъстват и мерки за осигуряване на ясли, детски градини и други форми на грижа за децата от 0 до 7 години, целенасочена работа за преодоляване на насилието над деца и теми като спорт и култура. Само две партии включват в предизборните си платформи решаването на проблема със затварянето на деца в институции, близки до затвори, за нарушения, извършвани от възрастни. Все още за политическите партии децата са по-скоро обект на мерки, а не личности със собствени права – макар изборите за 48-ото НС да правят някои изключения.

Децата на парче или децата като хора?

Несъмнено децата присъстват най-много в програмите на три от политическите партии и коалиции, кандидатиращи се за 48-ото НС – Демократична България, ГЕРБ – СДС и „Продължаваме промяната“. От тях две са програмите, в които се засяга проблемът за управлението и координацията на политиките за деца. Програмата на Демократична България залага на инвестициите в развитието на детето и цели въвеждането на интегриран и системен подход с обособяването на функциите, свързани с децата и семейството, в три министерства – Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика. Нещо повече, програмата предвижда дефинирането на понятието “благосъстояние на детето”, така че то да може да служи като индикатор за успеха на провежданите политики.

В програмата на ГЕРБ – СДС най-сериозният проблем за постигане на напредък в политиките за децата е определен като липсата на координиращо звено – като такова коалицията вижда определянето на орган на държавната власт, който да има крос-секторен подход в политиката за децата. За съжаление обаче, това е единствено заместник-министър председател – несъмнено важна, но далеч не достатъчна стъпка, която да гарантира, че децата имат свой застъпник в управлението. Програмата на ГЕРБ – СДС е единствената, в която мерките, отнасящи се до децата, са изведени в отделен раздел „За децата на България“ и присъства и изричен ангажимент за финансиране на политиката и реформите, разписани в Националната стратегия за децата и семействата. Това е напредък и диаметрално противоположна позиция на партията от тази през 2019 г., когато вследствие на пропаганда и дезинформация проектът на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 беше спрян, оставяйки България без визия и план какво да постигнат за децата в България, а функциите на Държавната агенция за закрила на детето бяха постепенно орязвани, оставяйки я почти без съдържание.

Програмата на „Продължаваме промяната“, от своя страна, е единствената, която говори за правата на детето и поставя като цел на коалицията гарантиране на правата на всички деца и повишаване на качеството на грижата за децата, макар впоследствие тази цел да не е ясно свързана с конкретни политики, а останалите мерки, отнасящи се до децата, да са разпилени в секторните политики.

Добра новина е, че правата на детето е част от поне една президборна платформа, а координацията на детските политики е проблем, посочен черно на бяло от две от политическите партии, кандидатстващи за 48-ото НС. Макар нито една от трите политически партии да не дава пълно решение, поставянето на проблема е голям напредък спрямо предходните избори.

В програмите на останалите политически коалиции и партии, които бяха парламентарно представени в 47-ото НС, или има вероятност да бъдат част от новия парламент, децата се появяват „на парче“, в частнично споменати политики и мерки. От тях единствено ИТН споменава децата в повече от две теми, планирайки мерки в областта на семейните помощи и социалното подпомагане, образованието, здравеопазването и алтернативната грижа за деца, както и две неясни изречения в областта на насилието и детското правосъдие.

В програмата на БСП децата практически липсват, с изключение на планираните промени в паричните помощи за раждане на дете, няколко мерки в образованието и безплатни лекарства за деца до 14-годишна възраст.

За ПП „Възраждане“ децата са функция на семейството, което се определя като „съюз между мъж и жена“ и изключва всички останали форми на семейства, които живеят и се грижат за деца в България – семейства с един родител, семейства, в които децата се отглеждат от баба и дядо, приемни семейства и др. Нещо повече, партията предлага „Да се изгради и наложи мисловен модел, че семейството нормално е с три и повече деца“ и „укрепване на традиционните семейни ценности“ заедно с „прилагане на съвременните европейски практики за справяне с демографския проблем“ за „висока раждаемост на образованите и обществено ангажирани слоеве“. Единственото друго място в платформата на „Възраждане“, което разглежда децата, е образованието, което предполага изненадващо либерален модел и „плавно преминаване от по-тромавата вербално-лингвистичен метода на преподаване към по-нови методи, които напредъкът в медийните технологии вече позволяват“.

Едно от двете най-чести споменавания на децата в предизборните програми е в контекста на демографските политики, помощите и данъчните облекчения за родители с деца. Налице са мерки, свързани с помощи и данъчни облекчения, но в платформите се появяват много други форми на подкрепа. Практически всички политически партии, с изключение на ДПС, предвиждат мерки в областта на помощите, данъчните облекчения или други мерки в областта на подкрепата на родители в грижата за децата.

Три платформи залагат на данъчните облекчения – „Продължаваме промяната“ предвижда облекчения за млади семейства с деца и семейства с деца с увреждания. „Има такъв народ“ се ангажира с увеличение на данъчното облекчение за дете до 18 г. в размер на три средни месечни заплати. „Възраждане“ и ИТН от своя страна, предлагат семейно подоходно облагане. „Възраждане“ предлагат и данъчни облекчения за семействата с деца и ученици, както и „увеличаване на семейните добавки за деца и даването им на всички деца в семейството – но давани само като право на родителите да ги приспаднат от дължимите данъци“, което вероятно е отново намерение за данъчни облекчения, но този път за всички деца.

По отношение на помощите и обезщетенията, две са партиите, които предвиждат мерки. „Продължаваме промяната“ предвиждат повишаване на разбера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Единствената мярка, предвиждана от БСП, е увеличение на еднократната помощ в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени родители и увеличаването на размера на еднократната помощ за майки-студентки от 2880 лв. на 6500 лв.

По-голямо е разнообразието в предлаганите други мерки в подкрепа на семействата. По отношение на финансови такива ГЕРБ – СДС предлагат създаване на фонд за подпомагане на млади семейства при закупуване на първо жилище и осигуряване на едногодишна стартова подкрепа за завръщащи се българи от чужбина. „Има такъв народ“ предвиждат държавно осигуряване за майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити. В областта на нефинансовите мерки, Демократична България предвижда създаването на предпоставки за балансиране на личния и служебния живот на работещите родители, електронни административни услуги за деца и родители и подобряване на инфраструктурата и жилищните условия. ИТН предлагат гъвкаво ползване на двугодишния отпуск по майчинство. ГЕРБ – СДС предвиждат облекчаване на процедурите по програми „Родители в заетост“ и създаване на специализирани програми за заетост на родители на деца с увреждания.

Практически, обаче, почти всички предложени мерки са насочени към работещи и/или осигурени родители и се провалят в адресирането на детската бедност – което в държава, в която всяко трето дете живее в риск от бедност, е пропуск. Единствената платформа, която споменава детската бедност, е тази на ГЕРБ – СДС в контекста на Европейската гаранция за детето.

Образование

Учениците като обект на образователните политики присъстват на практика във всички предизборни програми, без тази на ДПС. Изключително актуална тема на предизборните платформи с доста висока степен на сходство в разбиранията на партиите са учебните програми. „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ – СДС планират намаляване на фактологията и акцент върху усвояването на умения, включително дигитални.  „Промяната“ и Демократична България се фокусират и върху критичното мислене и медийната грамотност. Промяна в НВО залагат Демократична България и “Има такъв народ”.

Другият консенсус в образователната сфера, изглежда, се сформира около финансирането на образованието. ГЕРБ – СДС, „Продължаваме промяната“ и  Демократична България залагат на повишаване на разходите за образование до 5% от БВП и повишаване не само на учителските заплати, но и на финансирането на училища в малки и отдалечени общини, разходния стандарт за гимназиален етап, модернизация на кабинети и изграждане на STEM центрове.

Темата за качеството на образованието е третата актуална тема за политическите партии. Въвеждане на система за оценка на добавената стойност във всяко училище и промяна в принципа на финансиране на училищата – от „парите следват ученика“ към „парите следват качеството“, е записано в програмата на „Продължаваме промяната“. От Демократична България залагат въвеждането на система за оценка на качеството на средното образование, основаваща се на количествени и качествени индикатори. БСП предвиждат механизъм за проследяване на резултата от иновациите в иновативните училища и приложението на най-ефективните практики.

Голяма част от мерките в образованието са насочени към учителите. Увеличението на учителските заплати са лайтмотив на програмите на ГЕРБ – СДС, БСП и „Продължаваме промяната“. Работа за повишаване на обществения статус на учителите предвиждат Демократична България и БСП, като последните дори предлагат професията да под контрола и защитата на държавата. Допълнителна квалификация за учителите (ПП), възможности за учене между училищата (ГЕРБ – СДС).

Проблемът с отпадането от училище е другият, който е идентифициран от по-голямата част от партиите и е налице относителен консенсус около решаването му. „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ – СДС предвиждат и мерки за предотвратяване на отпадането, включително повече възможности за образователните медиатори. Демократична България планира въвеждането на координирана подкрепа на родителите при диагностициране на дете със специални образователни потребности.

Диаметрално разминаване има между предизборните програми на Демократична България и ПП и БСП по отношение на автономността на преподаване.

Възпитателната работа е част от образователната политика на ГЕРБ – СДС, БСП и „Има такъв народ“. БСП предвижда „засилване на възпитателната функция на училището и детската градина в дух на традиционни национални ценности за израстването на родолюбиво, патриотично и националноотговорно младо поколение“, за жалост, без да определи в конкретика какво означава това. ИТН предвижда „подчертаване на дисциплината като фактор в обучението“ и наказателно преследване на деяния против учителите.

Детско здраве

В здравеопазването категоричният консенсус за практически всички политически партии, които говорят за детско здраве в повече от два реда, е създаването/ изграждането на Национална детска болница, което дава повод да се смята, че такава би трябвало да бъде създадена независимо от резултатите от изборите. За Демократична България болницата е резултат от задълбочен анализ и цялостен процес на осъвременяване на детското здравеопазване, включително кадрово обезпечаване, част от който е болницата; „Продължаваме промяната“ се фокусират върху гражданското участие в създаването на НДБ. ГЕРБ – СДС залагат върху изграждането на четири детски болници – в София, Пловдив, Бургас и Варна.

Други консенсусни теми в детското здравеопазване са въвеждането на програми за профилактика в детска възраст и пренатална грижа. Те са част от програмите на ГЕРБ – СДС, Демократична България и „Продължаваме Промяната“. Стандарти за пренатална грижа, допълнителни процедури и ранна диагностика са част от програмите на ДБ и ГЕРБ – СДС. ПП добавят и осигуряването на пренатални грижи и изследвания за неосигурените бременни като част от намаляването на детската смъртност. Нови скринингови програми за деца предвиждат и ГЕРБ – СДС. Мерки в областта на профилатиката предвиждат ГЕРБ – СДС, „Продължаваме промяната“ и Демократична България, които планират създаването на фонд „Обществено здраве“. ГЕРБ – СДС е единствената коалиция, включила в програмата си здравно образование в училищата – коренна промяна от 2019 година, когато темата беше нападана от пропагандата и дезинформацията против детските права и бързо затихна.

„Продължаваме промяната“ предвиждат допълнително държавно финансиране за лечение на тежко болни деца и деца с редки заболявания, включително и в чужбина, осигуряването на медицински храни, както и улесняването на процедурите по обезпечаването на лечението в чужди клиники. За Демократична България подобряването на финансирането и администрирането на лечението на деца в чужбина е обвързано с подобряване и улесняване на процедурата и награждане на електронното здравеопазванес необходимите регистри, прозрачност и връщане на обществения контрол върху лечението на деца в чужбина, реалната оценка на потребността от лечение да се прави съобразно добрите практики, а не на субективни препоръки.

Безплатни лекарства за деца до 14-годишна възраст залагат ГЕРБ – СДС и БСП. От Демократична България предвиждат родителите да доплащат само 20 на сто от цената на медикаментите.

Реформа в системата на ТЕЛК и промяна в начина на действие на клиничните пътеки е заложена в програмите на „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“.

Ранно детско развитие

Освен безплатните детски градини, които бяха въведени от ПП в мандата на 47-ото Народно събрание, в предизборната им програма за новия парламент е заложено финансирането на строителството на нови детски градини до пълното решаване на този проблем, както и продължаване на компенсациите за родителите, чиито деца не са приети. ГЕРБ – СДС обещават нормативна база и институционална уредба за единна политика в тази сфера, а Демократична България се ангажира с достъпа до ранна грижа и образование за всяко дете и предвижда разпознаване и подкрепа на алтернативните услуги за ранно детско развитие като детски центрове и кооперативи.

Семейна среда и грижа за деца, които не живеят със семействата си

Най-широк консенсус сред политическите партии има около развитието на социалните услуги. „Продължаваме промяната“ слагат силен акцент върху предотвратяването на изоставянето на деца и осигуряването на семейна среда за децата, които не живеят със семействата си, чрез междуинституционална координация и разкриването на нови социални услуги. ГЕРБ – СДС предвижда създаване на възможности и разширяване на дейностите на социалните услуги налични в общността, подкрепа за семействата и специализиран патронаж за подкрепа на самотни майки и многодетни семейства. Коалицията предвижда още стратегия за човешките ресурси в системата, без обаче да влиза в конкретика.

Демократична България са единствените, които предвиждат осъвременяване на преподаването и обучението по социална работа, осигуряване на подкрепа за приемната грижа като най-близка до семейната и дефинирането на ролята на държавата като възложител, за да излезе от конфликта на интереси. ГЕРБ – СДС включват в програмата си и подкрепата на кандидат-осиновителите, осиновителите и децата.

Законови промени предвиждат от ГЕРБ – СДС и „Има такъв народ“ – ГЕРБ планират обединяването на законодателството в областта в Кодекс за социална подкрепа, а ИТН – Изменения в Закона за социални услуги, Семейния кодекс, Закона за закрила на детето и Закона за защита от домашно насилие. В нито една от двете програми, обаче, не става ясно защо са нужни тези законови изменения и какво представляват.

Спорт, култура и свободно време

Най-засегнат в президборните програми на партиите е спортът – той се появява под формата на обновяване на спортни площадки в училищата (ГЕРБ – СДС) до „засилване на ролята на физическото възпитание и изграждане на всеки български гражданин“ („Възраждане“). По-общ подход имат Демократична България, които предвиждат ваучери за извънкласни спортни занимания за ученици, законови промени за приоритизиране на ученическия спорт, обучение по плуване за всички деца в начален етап на образованието и промени в управлението на програмите за насърчаване на спорта. „Продължаваме промяната“ предвиждат обновяване на спортната инфраструктура и насърчаване на учащите към спорт чрез по-добри условия. „Има такъв народ“ залагат на реформа в спортните училища и увеличаване на часовете по спорт до 5 часа седмично за учениците от 2. до 12. клас.

Мерки в областта на осигуряването на достъп до култура са заложени в програмите на ГЕРБ – СДС – чрез увеличаване на бюджета на Националната програма „Културните институции като образователна среда“ за утрояване на посещенията на театри, музеи, галерии, опери, библиотеки. „Продължаваме промяната“ си поставят за цел развитието на потребност от култура у децата чрез популяризиране на четенето на книги. Демократична България също предлагат мярка в областта на културата – въвеждане на ваучъри за извънкласни културни занимания.

Децата, които почти липсват от програмите на политическите партии

Децата, жертви на насилие и децата  в конфликт със закона са най-малко обект на предвиждани политически мерки в платформите на партиите. Насилието над деца не е приоритетна тема за политическите партии. Две са платформите, които предвиждат приемането на Закона за защита от домашното насилие  – Демократична България и „Продължаваме промяната“. В платформата на „Продължаваме промяната“ се предвижда и изграждането на национална информационна система за случаите на домашно насилие. Предизборната програма на „Продължаваме промяната“ включва и една специфична, но изключително важна мярка – осигуряване на устойчивост на Националния център за безопасен интернет, който посреща сигналите на над 16 000 деца, родители и професионалисти годишно, и който е практически пред затваряне. Програмата на Демократична България е по-обхватна и по-малко специфична – тя предвижда разширяване на обхвата на услугите за осигуряване на закрила на децата и жените, жертви на насилие и акцент върху превенцията. ГЕРБ – СДС споменават прилагането на координационния механизъм за защита на деца, пострадали от насилие.

Децата в конфликт със закона са споменати единствено от ГЕРБ – СДС и Демократична България, като единствено платформата на ГЕРБ – СДС описва подробно стъпките на реформа в детското правосъдие, включително отмяна на близо 70-годишния Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, нов закон за превенция на криминалните прояви на деца и специализирани услуги за деца с трудности в поведението и обучение на магистрати, полицаи и социални работници за работа с деца в конфликт със закона. Това не е новост за ГЕРБ – първият ангажимент за реформа в детското правосъдие е поет от правителството на ГЕРБ през 2012 година, без тази реформа да е доведена до край. Демократична България, от своя страна, се ангажира с реализиране на отлаганата реформа за детско правосъдие и развитието на програми за превенция и подкрепа за всички деца и младежи в контакт със съдебната система.

Заедно с това, нито една партия не предвижда същинска реформа в системата за закрила на детето. Това оставя помощта за над близо 30 000 деца годишно на преценката на претоварените, нископлатени и често неподготвени държавни служители от отделите за закрила на детето и около 15 000 деца годишно без подкрепа от социални услуги – а това са именно децата, които имат най-голяма нужда от помощ и подкрепа. След активната дезинформация и пропаганда от 2019, довели до оттеглянето на Стратегията за детето от кабинета Борисов-3 заедно с Обединени патриоти, темата за закрилата на детето остава табу за всяка една от политическите партии, явяващи се на Парламентарни избори` 2022.

Нито една партия няма нито една мярка, която да е свързана с участието на децата по въпроси, които се отнасят до тях. Най-близкото до това е общия ангажимент на „Продължаваме промяната“ за подобряване на гражданското образование. Така, децата са разглеждани като обект на всички планирани мерки, без идея за създаване на възможности за чуване на техния глас в семейството, образованието, здравеопазването и всички останали системи, които трябва да работят за тях.

***
Анализът е във връзка с кампанията на Национална мрежа за децата  „Парламентарна група за децата“, която има за цел да обедини представители на различни политически формации в полза на децата. Близо 100 кандидати за народни представители в 48-ото НС се ангажираха лично да работят за детските политики в България.