Медия е осъдена за публикуването на снимки на жертва на престъпление

Пловдивският районен съд осъди пловдивска онлайн медия заради публикуването снимки на нараненото тяло на жена, жертва на изнасилване. Снимките са били предоставени от самата жертва единствено на полицията, която е и вероятният източник, предоставил ги нерегламентирано на медиите.

През 2019 г. една от жертвите на т.нар. валиумен изнасилвач която е чужда гражданка, съобщила за извършеното спрямо нея престъпление като изпратила мейл до българската полиция. Извършителят с това прозвище е нидерландски гражданин на име Йохан Стелингверф, подсъдим за две престъпления, извършени в България – блудство и изнасилване. След като информира за случилото се, пострадалата напуска България.

Имейлът ѝ съдържа освен описание на това, което ѝ се е случило, и снимки на нараняванията по тялото ѝ, които сама е заснела с телефона си. Някои от снимките показват ясно коя е тя, както и голи части от тялото ѝ, по които има ясни следи от удари и порезни рани. Тези снимки пострадалата изпратила само на полицията.

Няколко месеца по-късно, след ареста на Стелингверф, жената разглеждала новини за случая в българските онлайн медии и попаднала на собствените си снимки, а заедно с тях били посочени и нейни лични данни.

Подобни публикации тя открила в много български онлайн издания, както и в една нидерландска медия. Изпратила веднага писма на всички медии, на които намира контакт, като посочила изрично, че не е давала съгласието си за публикуването на тези снимки, нито за разкриването на самоличността ѝ. Някои медии веднага свалили снимките ѝ, в това число и осъдената пловдивска медия.

Нидерландската медия ѝ отговорила, като изпратила извиненията си и я уведомила, че е добила снимките именно от пловдивската медия, които уверили нидерландските си колеги, че именно това е желанието на жертвата, тъй като тя искала снимките да послужат като предупреждение към други потенциални жертви.

В делото пред съда пловдивската медия не оспорва, че е публикувала без съгласието на жената снимките ѝ заедно с личните ѝ данни. Самата пострадала посочва, че емоционалното ѝ състояние силно се е влошило след това и изпитва чувства на безпомощност, гняв и депресия и все още се страхува, че ще бъде разпозната и в родната си страна.

„Този случай е показателен за сериозното неуважение, което някои български институции и медии имат към личния живот на хората“, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинскски комитет, представлявала жалбоподателката по делото. „Макар самото делото да не представлява правна или фактическа сложност, същественият въпрос, който остава без отговор е защо снимките, изпратени само до полицията, са стигнали до медиите. На следващо място, независимо от източника на снимките, журналистическата етика изисква да се проверяват източниците на информация и да се подхожда с грижа и внимание, когато една публикация би могла допълнително да увреди жертва на престъпление“, заявява още адв. Качаунова.

Пловдивският районен съд присъжда на пострадалата обезщетение в размер на 4606 лв. и разноски по делото в размер на 1400 лв. Решението на съда не е обжалвано в законовия срок, поради което е влязло в сила.