Какво бе направено/не направено по отношение на по-доброто образование и интеграцията на ромската общност през последните месеци? Какви резултати бяха постигнати и какво бе пропуснато?

Осем-месечният мандат на правителството на Кирил Петков вече е обект на силно политизирани дискусии. Настоящият анализ се различава от аналогичните такива по три причини. Първо, той прави преглед на постигнатото и пропуснатото не спрямо цялостната работа на правителството, а относно специфичен важен въпрос – интеграцията/образователната интеграция на ромите. Второ, анализът не преследва под никаква форма партийно-политически цели. Трето, цялостният контекст не е дейността на правителството, а напредъкът в прилагането на ключови публични политики. Работата на правителството е важна част, но не е единствена при оценката на тези политики.

От гледна точка на политиките за ромска интеграция (в частност за образователна интеграция), изминалите няколко месеца бяха важнипоради приемането на новата Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите, изработването на новите оперативни програми, одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и поради важни развития в сферата на образованието. Посочените хоризонтални и специфични (таргетирани) теми бяха в ресорите на различни институции – Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ), управляващите органи на различните оперативни програми, МОН и др.

 

НССЕИВ, реформата в него и новата Национална ромска стратегия

От години цялостната координация по изпълнението на политиките спрямо ромите и другите малцинства, както и консултациите с гражданското общество по тази тема, са в ресора на НССЕИВ. Председател на съвета от януари 2022 г. бе вицепремиерът Калина Константинова. Тя наследи съвет, който работещите ромски организации бяха напуснали още през 2013 г. и през 2017 г., отправяйки искания и предложения за фундаментална институционална реформа, които така и не бяха разгледани от предшествениците й. Нещо повече – цялостната среда за дейността на НССЕИВ и за изпълнението на политики, насочени към ромите бе „дълбоко вгорчена“ през предходните години – особено след като за председател на НССЕИВ през 2017 г. бе определен крайният националист Валери Симеонов и след като през 2019 – 2020 г. тогавашният вицепремиер Красимир Каракачанов опитваше да наложи одобряването на изработената от него (анти)ромска стратегия. В крайна сметка, правителството на Борисов – 3 не прие този скандален документ и той бе стопиран именно в НССЕИВ (председателстван тогава от Томислав Дончев). Въпреки последното, взаимодействие между Националния съвет и неправителствените организации на практика нямаше.

Невъзможността на НССЕИВ да изпълнява своите координиращи и консултиращи функции се видя и в края на 2020 и през 2021 г., когато започна изработването на новата Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите. Процесът протичаше паралелно във всички държави от ЕС, тъй като през октомври 2020 г. Европейската комисия публикува своя Комуникация „Европейска рамка за национални стратегии за равенство, приобщаване и участие на ромите“. През март 2021 г. Съветът на ЕС доразви тази рамка и чрез свое Решение задължи държавите-членки да приемат обновени Национални ромски стратегически рамки. Започнатият през декември 2020 г. процес в България бе иницииран и направляван от Секретариата на НССЕИВ. В него не участваха политически лица (вицепремиер, министри, заместник-министри), и той бе бойкотиран от повечето ромски и про-ромски организации.

Поемайки НССЕИВ Калина Константинова получи в наследство и работен вариант на новата Национална стратегия и План за действие към нея. С оглед на факта, че качеството и на двата документа бе ниско и че гражданските организации отправяха аргументирани критики, новият председател на НССЕИВ опита да отвори консултативния процес, макар и в този доста напреднал етап. Тя организира онлайн дискусия с гражданските организации в началото на февруари 2022 г. На 15 февруари 2022 г. тя се включи в дискусия, организирана от Център „Амалипе“ и Фондация „Фридрих Ебърт“, заедно с народни представители от всички парламентарни сили и ред други институции. Така в края на март 2022 г. бе публикувана за обществено обсъждане за трети път Националната стратегия и Плана за действие към нея. Оказа се, че по стратегическия документ не са правени никакви промени; някои промени са направени единствено по Плана за действие.
Основните граждански организации, участващи в процеса отново преповториха своите предложения: Националната мрежа на здравните медиатори, Асоциация Интегро, Хабитат България, Тръста за социална алтернатива, Център „Амалипе“ и други. Предложенията отново не бяха приети. 

Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите и Плана за действие към нея бяха приети с Решение на Министерски съвет от 05.05.2022 г. Стратегията пропуска някои от основните възможности, препоръчани от Европейската комисия и Съвета на ЕС. В нея на практика не са включени темите за борба с анти-ромския расизъм и насърчаване на ромското участие. Въпреки предложението на Европейската комисия в държавите с многобройно ромско население това да бъдат не само хоризонтални приоритети, но и специфични глави и въпреки че до последно ромските организации предлагаха конкретни текстове за тези глави, те не бяха одобрени. Само номинално е включена глава за „Равноправие на ромската жена“: самата глава не съдържа конкретни цели и дейности, въпреки направените множество предложения. Така и не стана ясно коя е причината, поради която тези евристични нови моменти в Европейската рамка не намериха място в българската стратегия.

Новата стратегия отстъпва и на едно от важните достижения на предходната – одобряване чрез акт на Народното събрание. Въпреки че до последния момент ромските организации настояваха за това, правителството няма да предложи стратегическия документ в Народното събрание. Формалният аргумент е, че и Националната програма за развитие България 2030 е одобрена само с акт на изпълнителната власт. Посоченото отстъпление има, както символна стойност (показва намаляване на и без това слабата политическа решителност за политики спрямо ромите), но и конкретни практически измерения. Така например новата Национална стратегия може да бъде променяна или дори отменена на всяко следващо заседание на Министерски съвет. Тя трудно може да ангажира институциите извън изпълнителната власт, като например общините, Комисията за защита от дискриминация, националния омбудсман и ред други.

Одобреният план за действие има ниска добавена стойност. Той е преди всичко прескриптивен документ, който описва програмите и дейностите, които институциите и сега правят по отношение на уязвимите групи. Неговата прескриптивна стойност, т.е. възможността да бъдат предписани нови дейности и ангажименти на практика е сведена до нула. Повече информация за одобрената Национална стратегия и Плана за действие към нея вижте ТУК

На форум, организиран по повод Международния ден на ромите – 8 април, председателят на НССЕИВ пое ангажимент за цялостна реформа на съвета, която да отрази предложенията на неправителствените организации. Поетият ангажимент бе приет с надежда от гражданските организации, тъй като вицепремиерът Калина Константинова успя да рестартира Съвета за развитие на гражданското общество. През май процес за реформа в НССЕИВ започна чрез събиране на актуални предложения от институции и граждански организации. Този процес така и не доведе до някакъв резултат поради политическата криза и оставката на правителството.

 

Новите оперативни програми

През изминалите месеци бяха финализирани и одобрени от страна на българското правителство програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд в България – Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програма „Образование“. През новия програмен период бюджетът и на двете програми е чувствително увеличен. На практика основните елементи от програмите бяха разписани още по времето на правителствата на Борисов и на Стефан Янев. По отношение на включването на ромската тема в тях през 2020 г. бе извървян дълъг път. Първоначално, управляващите органи на двете програми следваха политическо решение да не включват специфичния (таргетирания) приоритет, предложен от Европейската комисия „социално – икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите“ – вероятно поради натиска от ВМРО (коалиционен партньор в правителството през 2020 г.). След настояване от страна на гражданските организации и най-вече от страна на ЕК този приоритет бе включен в работните варианти на програмите още през втората половина на 2020 г.

Одобрените от правителството програми (очаква се те в скоро време да бъдат подписани и от ЕК), включват множество операции, които ще подпомогнат социалното включване и включващото образование за всички уязвими групи. Предвидени са и специфични операции с акцент върху ромите и малцинствата, като в тях ще могат да участват и други български граждани в сходна ситуация. Предизвикателства ще бъдат вероятно:

• Залага се преди всичко на т. нар. „териториални подходи“: Водено от Общността Местно Развитие (ВОМР) и Интегрирани Териториални Инвестиции (ИТИ). Подходите са добре замислени на европейско ниво и има множество примери за добре работещи Местни инициативни групи по подхода ВОМР през настоящия и предходния програмни периоди. Големият проблем е, че в много от селските общини не достига административен капацитет за успешна работа по териториалните подходи и това задълбочава различията между общините. Освен това, опитът от настоящия програмен период показа, че интересът към социалното включване и ромската интеграция от страна на Местните инициативни групи не е голям и на практика не води до сериозна промяна по тези теми на местно ниво. Ще бъде необходима реална инвестиция в повишаването на капацитета на по – малките общини за работа по подхода ВОМР. Подходът ИТИ е съвършено нов и предоверяването в него може да бъде рисковано.
• Не е разрешен проблемът с прилагането на принципа на „държавна помощ“/деминимис към проектите, насочени към уязвими групи. Посоченият подход ограничава възможността неправителствени организации да изпълняват проекти на по-висока стойност от 200, 000 евро за три години. Подходът е въведен на европейско ниво най-вече към изцяло икономически операции, при които съществува пазарна среда и целта е да не се нарушава пазарната конкуренция. През настоящия програмен период този подход бе прилаган по всички проекти, включително по проектите в сферата на образованието, които са освободени на европейско ниво. Подходът деминимис бе прилаган и към проектите, насочени към уязвими групи, в които не е налице пазарна среда и не се нарушава никаква конкуренция. Българските институции не намериха смелост да освободят от този принцип определени групи проекти, което доведе до липсата на интерес към тях. В новите оперативни програми няма податки за разрешаването на този технически проблем, който има много сериозно съдържателно въздействие. Реална е опасността ако не бъде намерено решение, операциите за социално включване да не се реализират.

 

Планът за възстановяване и устойчивост

На 8 април министър-председателят Петков и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер подписаха българския план за възстановяване и устойчивост, чрез който страната трябва да преодолее ефектите от Ковид кризата и да осъществи преход към високотехнологична и зелена икономика. Самият план не съдържа мерки, насочени специфично към ромите. Част от предвидените мерки биха имали сериозен ефект върху социалното включване.

Една от първите операции, по които започна подготовка, бе „Модернизация на образователната среда“, по която ще бъдат извършени ремонти в около 60 общообразователни училища. Начинът, по който бе предвидена реализацията на операцията, по-скоро фаворизираше големите училища в областните градове и столицата. Така реално имаше опасност допълнително да се увеличи различието между т. нар. „елитни“ училища и образователните институции в селата и малките градове. Повече информация вижте ТУК

След изпратеното становище от страна на Център „Амалипе“ МОН реагира адекватно като разшири кръга на училищата, които могат да бъдат подкрепени по операцията. Въпреки това, остава отворен въпросът доколко общините (които са основни бенефициенти), ще предпочетат да кандидатстват с училища, които са в малките населени места и обучават ученици от по-бедни и необразовани семейства.

През следващите месеци и години ще бъде важно да не се допусне мащабните инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост да задълбочат различията. Чрез този План ще бъдат финансирани множество „твърди“ мерки (т.е. реконструкция, строителство… ), които ще допълнят „меките“ мерки по оперативните програми на Европейския социален фонд. Важно е между тях да има съгласуваност и да водят до преодоляване на съществуващите различия, а не до тяхното задълбочаване.

 

Мерките в сферата на образованието

През януари в свой анализ “Предстоящото в образованието: нови, продължаващи и отсъстващи ангажименти” посочих някои от основните ангажименти, залегнали в Коалиционното споразумение на партиите, излъчили правителството на Кирил Петков. Нов модел на финансиране на училищата, включващ качеството и добавената стойност, увеличаване на процента финансиране за образование и наука, безплатни детски градини и ясли, безплатни учебници до 12 клас и ред други иновативни политически ангажименти, бяха включени в Приложение Образование към Коалиционното споразумение. Приложението съдържаше и множество ангажименти, продължаващи образователните политики от предходните години, включително запазване на учителските заплати на нива 120 – 125 % от средната работна заплата, продължаване дейността на екипите за обхват, дигитализация на образованието и ред други. В същото време бяха пропуснати важни теми като интеркултурното образование, образователната интеграция и десегрегацията. 

Изминалите няколко месеца ще бъдат запомнени с реализацията на важни мерки в образователната сфера, които имат отношение към социалното включване и ромската интеграция. От април 2022 г. отпаднаха таксите за детска градина – мярка, която със сигурност ще доведе до повишаване на обхвата в предучилищното образование и оттам – до повишаване на цялостния обхват в училищното образование. От години множество организации настояваха за премахването на таксите за ясла и детска градина, стъпки в това отношение бяха предприети с промени в ЗПУО през септември 2020 г. и постепенно се оформи обществен и политически консенсус за осъществяването на тази мярка. С приемането на новия държавен бюджет тя бе финансово обезпечена и стана факт от април 2022 г.

Важна мярка бе и националната програма „Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници“, която МОН стартира от юли 2022 г. Тази програма дойде, за да подсигури заплащането на 900 образователни медиатори, които работеха в аналогичния брой училища по проект „Подкрепа за успех“. Образователните медиатори доказаха своята ефикасност и ефективност по време на Ковид пандемията и след нея. Тази позиция бе много добре посрещана от училищата и родителските общности. Тъй като проект „Подкрепа за успех“ свършваше през юни 2022 г. неформалната мрежа на образователните медиатори и Център „Амалипе“ предложиха създаването на нова национална програма, която да покрие заплащането за труда на медиаторите. През януари 2022 г. Министърът на образованието акад. Денков пое ангажимент за това и новата национална програма бе финансирана от бюджета на МОН. Така от 1 юли 2022 г. броят на образователните медиатори дори бе увеличен.

Министерството на образованието и науката бе поело ангажимент и за други дейности като подсигуряването на безплатни учебници до завършването на 12 клас, разширяването на обхвата на безплатния транспорт за средношколци, разширяването на националната програма за подкрепа на десегрегацията и ред други, които биха имали положително въздействие върху приобщаващото образование и образователната интеграция. Необходимо е тези ангажименти да бъдат продължени и от новите правителства. През февруари започна и изработването на нов модел за оценка на добавената стойност и качеството на образование в училищата. Предвидено бе първите резултати от този модел да бъдат представени през септември 2022 г. Изключително важно е това реално да се случи въпреки политическите промени, тъй като оценката на добавената стойност, която всяко училище дава на свойте ученици, може и трябва да бъде част от нов модел за финансиране на образователните институции. 

Деян Колев

 

Вижте още:

Предстоящото в образованието: нови, продължаващи и отсъстващи ангажименти

Приета бе Стратегията на пропуснатите възможности

ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОЦЕДУРА „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА“ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ

Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси ще бъде реформиран

Националната програма „Подкрепа за образователните медиатори…“ е отворена за кандидатстване