Работният план за култура 2023 - 2026: за културен сектор, който преодолява кризи, вместо да се възстановява дълго от тях

21 август 2022 г.

Работният план за култура е стратегически документ на държавите-членки за развитие на сектора, който обикновено обхваща четиригодишен период. В края на 2022 г. изтича актуалният план, по който ЕС работи от 2019 г. насам, поради което в момента вече текат обсъжданията за периода 2023 – 2026 г. Те съвпадат с президентството на Франция и Чехия на Съвета на ЕС и се очаква финализирането им да бъде фокус на чешката програма, наред с други приоритети, като например започването на преговори за увеличаване на бюджета на програма „Творческа Европа“, който в момента продължава да не може да посрещне нуждите на сектора, според Министъра на културата на Чехия, Мартин Бакса.

През юни т.г. Европейската комисия публикува своята оценка за постигнатото в предишния период на Работния план, както и препоръки за подобрение и нови приоритети за 2023 – 2026 г. Оценката и препоръките са създадени на база на обратна връзка от 27-те държави-членки, посредством въпросник от типа EUSurvey.

Докладът на ЕК ни припомня приоритетните области на Работния план от 2019 г, а именно: Устойчивост и културно наследство, Сближаване и благосъстояние, Екосистема, подкрепяща творците, специалистите в областта на културата и творчеството и европейското съдържание, Равенство между половете, Международни културни отношения, Културата като двигател за устойчиво развитие. За напредъка по тях са проведени редица срещи, конференции, проучвания, вкл. по отворения метод на координация и структурирания диалог. Всички те потвърждават, че именно културата е в основата на положителната трансформация на обществата ни, но и че пред сектора остават сериозните предизвикателства като условията на труд, цифровизацията, изменението на климата и др.

Като ключови за новата фаза на развитие на културата след 2022 г. ЕК определя нуждата от продължаващи усилия за:

по-интегрирана уредба на ЕС за сътрудничество в областта на културата, която да може да даде възможност на държавите-членки и на Комисията да реагират на съществуващите и на новите предизвикателства (възстановяване от Ковид-кризата, войната в Европа, климатични кризи и т.н.) и по съгласуван начин;
още по-голяма съгласуваност между политиките на ЕС и подкрепата за култура (т.е. нито стъпка назад от мисленето за Европа също като културен проект);
задълбочаване на връзката между култура и устойчивост (екологизиране на сектора, но и на обществото като цяло, за да се намали негативното влияние върху културното наследство; припознаването на културата и изкуствата като тласък за поведенчески промени у нас като замърсители на околната среда; стимулирането на дизайна и други културни продукти, който да не ощетяват природата; засилване на устойчивостта сред творческите индустрии, които имат своя дял върху въглеродния отпечатък и т.н.);
създаване на по-стабилен културен сектор, който може да преодолява кризи, вместо да бъде в непрестанна нужда от възстановяване и укрепване (в т.ч. решаване на въпросите със статута, условията на труд и социалните условия на културните професионалисти);
засилване на социалното сближаване, както и разширяване на достъпа до култура (например повече внимание за въздействието на културата и изкуствата върху благосъстоянието и психичното здраве; достъп до култура и творчество на хората с увреждания (като зрители, а също и като творци) и действия за преодоляване на продължаващите асиметрии в достъпа до култура между селските и градските райони в държавите-членки.

Според ЕК теми на следващия период на Работния план трябва да останат също въвличането на културата във външните отношения на Съюза, както и борбата срещу незаконната търговия с културни ценности.

Междувременно обратната връзка от държавите членки по темата за изпълнението на Работния план 2019 – 2022 отчита, че Работните планове за култура всъщност имат добавена стойност на национално равнище, защото служат за основа и вдъхновение за създаването на нови програми и политики у държавите-членки; подобряват сътрудничеството между самите държави-членки (заради съвместните методи на работа), а често подобряват и сътрудничеството между различни ведомства и институции в самите държави. Участниците в процеса по оценка се обединяват и в това, че събирането на статистически данни в културата трябва да бъде приоритет през 2023 – 2026, заедно с прилагането (макар и по-облекчено) на отворения метод на координация, като подход към Работния план.

Наред с обсъжданията в Комисията, две от водещите международни културни мрежи също подготвиха и разпространиха свои препоръки към предстоящия Работен план за култура 2023-2026. След интензивна съвместна работа със своите членове Culture Action Europe подреди в доклада си седем приоритета, а международната мрежа за съвременни изпълнителски изкуства IETM призова за все „по-зелено“ производство в сферата на изпълнителските изкуства, както и за устойчиво и географски по-добре балансирано разпространение на изпълнителски продукции. По отношение именно на трансграничните дейности, IETM не пропусна да отбележи две съществени тенденции във финансиращите програми на ЕС, а именно, че финансирането, което осигурява достатъчно възможности за международно участие на артисти от дадена страна и такова, което дава възможност широк спектър чуждестранни професионалисти да показват работите си в дадена държава, са изключително небалансирани в полза на Северна и Западна Европа, но почти нефункционални в Източна Европа, Балканите и държавите от Източното партньорство и Тунис, сред които попада и България.

Снимка: Arune from Pixabay

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани.

Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.

През 2022 г. рубриката #културниполитики се осъществява по проект „А25/2022“, финансиран по програма „Едногодишен грант 2021" на Национален фонд „Култура“.

Публикувано от:

Културна фондация А 25