Бъдещето на политиките за десегрегация и на образователните политики

(“Искрен разговор за мащабите на образователната сегрегация, начините на нейното преодоляване и за цялостното развитие на училищното образование през следващите месеци и години, се проведе по време на Националната конференция „Състояние на образователната интеграция: от сегрегация в етнически смесена среда“. Участие в първия панел на Конференцията взеха министъра на образованието акад. Николай Денков, народните представители Красимир Вълчев и Деница Сачева, Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България и представител на Посланическата група по ромските въпроси, заместник директора на НСОРБ Теодора Дачева, Христина Петкова от ГД „Образование“ на Европейската комисия, Деян Колев от Център „Амалипе“ и Боян Захариев от Институт „Отворено общество“. Те дискутираха пред близо 150 учители, директори, образователни медиатори и представители на НПО. Какво си казаха и около какво се обединиха участниците?

Националната конференция „Състояние на образователната интеграция: от сегрегация в етнически смесена среда“ се проведе на 4 и 5 юли 2022г. в град София. Тя бе част от Проект „Без сегрегация“, осъществяван от Център „Амалипе“ през периода 2019-2022г. с финансиране от Европейската комисия.

В началото на първия панел на Конференцията Боян Захариев представи методологията и резултатите от проучването на сегрегираните образователни институции, проведено в рамките на Проект „Без сегрегация“. То обхваща всички региони на страната и всички образователни институции – детски градини, общообразователни училища, професионални и профилирани гимназии. Проучването се базира на информацията, която всяко училище и детска градина подава през системата НЕИСПУО относно образователния и социално-икономическия статус на родителите. Той използва също така класификацията на МОН на образователните институции според концентрацията на уязвими групи, разделяща ги на 6 категории – 5 групи училища в зависимост от процента на родителите с по-ниско от средно образование и 6-та група, обединяваща училищата без концентрация на нискообразовани родители. В допълнение експерти от Проект „Без сегрегация“ са провели проучване на място, за да допълнят тази информация с данни относно етническия характер на родителите. 

Проучването показва, че в България функционират 930 общообразователни училища (начални, основни, обединени и средни), 150 професионални гимназии и 483 детски градини с концентрация на уязвими групи (към учебната 2019/2020 година). Т.е. в тези институции между 20 и 100 процента от родителите са с по-ниско от средно образование. От тях 120 общообразователни училища и 77 професионални гимназии могат да бъдат определени като сегрегирани, защото се намират в областни и общински центрове с повече от едно училище, а процентът на родителите с ниско образование е между 60 и 100 процента. Други 65 общообразователни училища и 83 професионални гимназии са в процес на вторична сегрегация или под заплаха за сегрегация.

Боян Захариев представи интересни карти на сегрегираните образователни институции в няколко от големите български градове и потенциалните причини за тяхната сегрегация. Презентацията може да видите  тук.

След това Деян Колев представи основните модели на сегрегация и важни успешни примери за десегрегация в България. Той също така отправи препоръки за неотложни политически действия, чрез които изпълнителната и законодателната власти следва да подкрепят усилията на общини, училища и НПО за десегрегация. Препоръките включват промени в Закона за предучилищното и училищно образование, Стандарта за гражданско … и интеркултурно образование, разширяване на обхвата на Националната програма за десегрегация и ред други. Цялата презентация вижте тук.

В своето изказване министърът на образованието акад. Денков посочи, че образователната интеграция трябва да е един от топ 3 приоритетите за развитието на българското образование. Той посочи, че благодарение на усилията на екипите за обхват, през последната година в образователната система са върнати повече от 3 000 от общо 44 000 деца, които са в България, но не са обхванати от образователната система. Т.е. остават още 8% от живеещите в България деца във възраст, задължителна за образование, които не са в класните стаи. Отделно от тях са десетки хиляди други, които са в чужбина.

Министър Денков се съгласи с направените препоръки, подчертавайки, че Център „Амалипе“ и Институт „Отворено общество“ имат уникалната възможност да комбинират мащабна работа на терен и умения за извеждане на аналитични и политически препоръки. МОН ще разшири своята дейност за насърчаване на обучението в етнически смесена среда и за десегрегация. Министър Денков подчерта, че най-силен потенциал за решаване на проблема е в повишаването на качеството на образование във всяко училище, независимо каква е етническата пъстрота в него. Децата са различни, имат различни интереси,   и трябва да дадем равен старт на всички деца. Затова е необходимо подходът към тях да бъде диференциран.

Министър Денков посочи важни стъпки, които вече са направени, отдавайки внимание и на постигнатото при предходното правителство. Например задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст, безплатните детски градини, многообразните извънкласни дейности и така нататък. Той посочи 7 направления, в които трябва да се развиват образователните политики, за да бъде училището интересно и привлекателно място за всяко дете:

Ръководителят на мисията на УНИЦЕФ за България и представител на Посланическата група по ромските въпроси, Кристина де Бройн поздрави българското правителство за постигнатите успехи относно равния достъп на всички деца до предучилищно и училищно образование – задължителната предучилищна подготовка от 4 годишна възраст, премахването на таксите за детски градини, дейността на междуинституционалния механизъм за обхват и тн. Тя препоръча да се работи в три насоки за гарантиране на участието на ромските деца: премахване на всякакви финансови бариери пред участието в предучилищно образование и увеличаване на процента на ромските деца, включени в услуги за ранно детско развитие и предучилищно образование; повишаване на качеството и обхвата на основното и средното образование; зачитане на ромската култура и език. Г -жа де Бройн посочи, че важно решение на европейско и национално ниво е Детската гаранция. Европейската комисия постави специален акцент върху ромските деца в нея. УНИЦЕФ пилотира детската гаранция в седем държави, една от които е България. Тук тя бе приложена в десет общини на областите Бургас, Сливен и Стара Загора, постигайки много добри резултати и достигайки до 13 000 деца и 5 000 родители. В момента МТСП подготвя план за действие за прилагане на Детската гаранция. Сигурни сме, че десегрегацията ще заеме важна част в него.

В своите приветствени думи Христина Петкова от ГД “Образование” на Европейската комисия поздрави Център Амалипе както за огромната работа с училищата, така и за много важното застъпничество на национално и европейско ниво. Тя оцени високо също така ангажимента на МОН, Министър Денков, УНИЦЕФ и другите заинтересовани страни. Госпожа Петкова подчерта важността на десегрегацията, тъй като тя отговаря на три принципа, заложени в документите на Европейската комисия и Съвета на ЕС: постигането на пълен обхват, изкореняването на бедността и преодоляването на ниските образователни постижения е невъзможно без ефективната десегрегация. Затова Европейската ромска стратегическа рамка поставя специфични цели по отношение на десегрегацията на ромските ученици. Христина Петкова представи три инициативи на ГД Образование, които подпомагат подсигуряването на равен достъп и десегрегация на ромските ученици. Първата е свързана с националните планове за възстановяване и устойчивост. Създадена е експертна група на европейско ниво, която подготвя насоки към националните правителства как да използват тази мащабна инвестиция за подобряване на достъпа до дигитално образование, вкл. и за десегрегация. Втората е съвместният проект на Съвета на Европа и ЕК Inschool . И на трето, но не на последно място, е инициативата, която беше публикувана преди седмица, на 30.06.2022 г. – “Пътища към училищен успех” (Pathways to school success). Тя съдържа препоръки на Съвета на ЕС, както и редица аналитични документи, които адресират ранното отпадане от училище, както и ниските резултати и затруднения достъп до дигитално образование. Инициативата набляга на необходимостта от многообразието в класната стая и десегрегацията, като част от “Пътищата за училищен успех”.

Свои изказвания направиха и народните представители Красимир Вълчев и Деница Сачева. Бившият образователен министър и настоящ заместник председател на Комисията по образованието и науката към 47 НС Красимир Вълчев изрази категорична подкрепа за ускоряването на десегрегационните политики. Той посочи три механизма – финансов, нормативен и формирането на нова култура на работа. Относно финансовия механизъм е необходимо да продължи НП Подкрепа на общините за десегрегация, както и финансирането за училищата с концентрация на уязвими групи по Наредбата за финансирането. Последното трябва да бъде увеличено като процент и размер, което може да е задача за следващите 3-4 бюджета. Освен това е необходимо разнообразяване на възможностите на това финансиране – не само за заплати и хонорари, но и за десегрегационни дейности, дейности по механизма за обхват, включително за заплащане на институциите извън системата на образованието, участващи в междуинституционалните екипи (социални работници, полицаи и др.). Необходимо е да продължи и да се увеличи строителството на детски градини и училища в големите градове и селата с потребност от това. Относно нормативния механизъм господин Вълчев изрази категорична подкрепа за промени в ЗПУО, които да задължат общините да провеждат десегрегационна политика и дори да ограничат годините престой в сегрегирана среда. Трябва да бъдем по-смели, дори ако трябва да ограничим частично правото на избор на най-близко училище щом така ще подпомогнем десегрегационните политика, подчерта господин Вълчев. Особено важно е формирането на нова култура на работа. Напълно подкрепям екипната работа на училищата от мрежата на Амалипе, това че те обменят успешен опит и практики. Културата на иновации също трябва да стане интегрална част от начина на работа на съвременните образователни институции. Красимир Вълчев подкрепи също така предложението за организиране на системни извънучилищни дейности, включващи ученици от училища с концентрация на уязвими групи и училища без концентрация. Защо да не отидем още по-далеко и да помислим за съвместен учебен процес, предложи той.

Бившият заместник министър на образованието, социален министър и настоящ член на КОН Деница Сачева продължи изказването на своя колега, подчертавайки необходимостта от извънкласни дейности в сферата на дигиталните технологии. Тя предложи създаването на „български Еразъм“, т.е. възможност училищата да учат от опита на други и така да си взаимодействат, задълбочавайки настоящата НП Иновации в действие.

Народният представител и член на КОН Елисавета Белобрадова също подкрепи политиките за образователна десегрегация. “Образованието не може да бъде оставено да се бори само със сегрегацията. Цялата среда трябва да се промени и всички да живеем заедно по едни и същи правила, с еднакви възможности за развитие, с едни и същи права и задължения, на едни и същи работни места. Колкото и усилия да полагаме за намаляване на сегрегацията в училищата, ако тя продължава да властва на работното място, никога няма да постигнем равни резултати.”

Теодора Дачева, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, посочи че за всички общини образованието е водещ приоритет. Тя наблегна на факта, че ситуацията с броя на децата и училищните сгради е много различна в различните общини – в 40 общини има само едно училище, в 70% от общините децата намаляват и учебните сгради пустеят, докато в София, Пловдив, Бургас, Варна и няколко други областни центрове не достигат сградите за детски градини и не може да се осъществи едносменен учебен процес. Десегрегацията е важна за всички общини, като в малките селски общини тя е свързана с повишаване на качеството в селските училища, докато в областните центрове могат да се търсят други подходи.

Нашата първа и основна препоръка, която от много години повтаряме  е да има специфичен подход към всяка отделна община. Не може с една и съща мярка да се решат проблемите и в Борован и във Варна. Общините трябва да имат ресурс и да им се даде право да харчат средства за каквото имат нужда, с оглед постигане на целта. Другото, с което не можахме да се справим е отговорността на родителите. Всяко дете трябва да има достъп до образование –  записано е в конституцията и след като родителя е безотговорен и не може да му осигури този  достъп – държавата трябва да влезе с цялата си сила. Другото, което смятаме, че ще помогне за десегрегацията е най-накрая да има рейтинг на училищата. Засега това е само въз основа на градския фолклор. Ако има някакъв обективен измерител, който да покаже, че това училище не е кой знае колко по-добро от друго – това ще доведе до смесена образователна среда. Центровете за подкрепа на личностното развитие – те за нас са една добра форма за създаване на смесена среда. Това е мястото, където да се съберат деца от различен етнос. Много ни се иска да има финансов стимул за училищата и ЦПЛР, с които да се насърчават  смесени прояви. Да има и процент деца от български произход. Да не ги делим.

Отвъд изказванията

Както първият панел, така и цялата конференция направиха силно впечатление с конструктивния тон на проведените политически дискусии, в които участваха представители на различни политически партии. Въпреки напрегната политическа обстановка и изключително изострения тон на парламентарните дебати през последните дни, конференцията се характеризираше с дух на споделени ценности, уважение към постигнатото от другите участници, желание за надпартийност в политиките за образованието и признание към ролята на гражданските организации. Всичко това караше участниците да се чувстват уверени, че политиките за образователна интеграция и десегрегация ще бъдат продължени независимо от политическите турбуленции и че решенията, до които участниците достигнаха, ще бъдат приложени.

Вижте още:

Информационен бюлетин “Без сегрегация”

Информационна брошура “Сегрегацията в българските училища”