Повлия ли пандемията на градските културни стратегии

През декември 2012 г., след дълъг консултативен процес, бе създадена, а след това и приета от Столичния общински съвет Стратегия за развитие на културата в София 2013 – 2023 „София – творческа столица“. 2023 г. е последната от обхвата на стратегическия документ, поради което изпреварващо поглеждаме в стратегическите документи на други градове, които преживяха пандемията и взеха предвид някои от последствията й в планирането на следващия период от развитието си.

„София – творческа столица“ предвижда в края на 2023 г. градът „да се развива устойчиво като иновативен и творчески град на възможностите; да бъде платформа за активно участие на гражданите в съвременния културен живот и пълноценното им взаимодействие с културното наследство“. Очакванията бяха тя да изведе столицата до „трамплин за професионално развитие в областта на културата и изкуствата, притегателен център за изява на млади творци“, както и да бъде „активен участник в международния културен обмен“ и „средище на култури и място за споделено преживяване“.

Стратегията за развитие на културата в София имаше няколко цели: 

Дали е постигнала планираното, ще покажат оценките след изтичането на 2023 г., но времето дотогава ни дава възможност да помислим за бъдещето, в т.ч. какви ще са посоките за културния живот в София след 2023 г., има ли нови реалности и предизвикателства, настъпили междувременно, които трябва да адресира новият стратегически документ на столицата и т.н. 

Пандемията от 2020 г. предполага част от отговорите на горните въпроси, защото катализира някои отдавна започнали негативни процеси, както и даде стимул за нови явления. Сред тях са тежкото финансово състояние, в което изпаднаха културните организации и артистите на свободна практика, в продължение на година и половина; фалитите на някои от тях и трудното възстановяване; изтичането на професионалисти към други сектори; неясният трудовоправен статут на по-голяма част от заетите в сектора; притъпеният рефлекс за дългосрочно планиране сред организациите, които никога не са имали достъп до дългосрочни програми и финансиране, за да го прилагат; болезненото задълбочаване на неравенствата между финансиращи се от държавния бюджет и самофинансиращи се организации и т.н. Сред новите феномени обаче бяха създаването на по-богато дигитално съдържание у нас, достъпно до по-широка аудитория; онлайн достъп на българите до световни произведения и продукции, които отвориха архивите си за дигитален достъп и т.н. 

Културната стратегия на Белфаст е създадена през 2019 г. и също като Софийската обхваща период от 10 г. Настъпването на пандемията променя някои от планираните дейности за 2022 и 2023 г., особено подготовката на града за Година на културата (2023). Макар че е създадена преди световната ковид-криза, стратегията се развива като отворен документ, съобразно предизвикателствата. Впечатление сред дейностите прави присъединяването на града към мрежата 100 resilient cities. Нейната цел е да събира градове, споделящи холистичен подход за постигане на бързо възстановяване от кризи – не само глобални, климатични, но и кризи специфично градски – например с пространствата, чистотата, градската икономика и др. Белфаст припознава членството в мрежата като начин да се справи с хронични стрес на града, смятайки, че културата е начин за това, защото „нашата култура ни дава сила – тя ни прави устойчиви“. Сред останалите дейности предвидени в стратегията са: инвестиции в създаването на свързана и устойчива инфраструктура от качествени културни пространства в целия град, трансформиране на неизползваните градски пространства в достъпни и динамични културни дестинации; подкрепа за културни професионалисти, които са готови за поемат рискове и прекрачват „граници“ и сектори с креативност и иновативност. 

Ето какво ни подсказва един друг, макар и далечен, пример. Град Джилонг в Австралия приема своята културна стратегия през 2021 г. Опитът на града доказва, че във време на криза, изкуствата и културните дейности са онези, които възстановяват връзките между засегнатите общности, намаляват чувството на изолация, свързват хората още по-силно с мястото, на което живеят, дава възможност за обща памет и оптимизъм. Стратегическият документ предвижда създаването на програма за възстановяване на културния сектор след ковид-кризата; продължаване на съществуващите финансиращи програми; създаване на нова финансираща програма за местни артисти; програми за управление на градските колекции с произведения на изкуствата (общо около 18 700 артефакта). Културната стратегия на Джилонг е замислена като документ, преминаващ хоризонтално през над пет други секторни политики и прилежащи документи, като общностния план за умно и креативно бъдеще, стратегическата рамка на Джилонг за умен град; дейностния план за облагородяване на централната част на града; рамковата програма за устойчивост на града; стратегиите за туризъм и креативни индустрии и т.н. Ключ към успеха на стратегията до момента са доброто местно управление; разработването на 4-годишен дейностен план и оптимизиране на инвестициите чрез нови партньорства и нови финансови източници. 

Друг австралийски град, Шепъртън, вписва в своята стратегия за 2021 – 2026 г. задължението да картографира и публикува списък с обекти, които да предложи на културния сектор за облагородяване и оживяване, вкл. бивши индустриални или бизнес сгради. Наред с това да избере три големи събития, които да предложи на туристическия бранш, като допълнително преживяване на гостите на града, които туристическия бизнес привлича ежегодно в страната; да създаде подкаст, който да комуникира и представя всичко случващо се в културния живот на града и др.

„Креативното бъдеще на Йорк“ се казва културната стратегия на английския град, която обхваща периода 2020 – 2025 г. През 2018 г., когато започват работата по документа, светът изглежда различен – тогава приоритети в обсъжданията са климатичните промени, влизането в сила на Брекзит и ограничаването на европейското финансиране и партньорствата за Йорк. През 2020 г., когато стратегията трябва да влезе в сила, Йорк се „събужда“ със затворени галерии, музеи и изобщо културни пространства, културните професионалисти на свободна практика са останали без работа, а занятията по изкуства в училищата са прекратени, с цел ограничаване на разпространението на вируса. За да се справи с въздействието на ковид, екипът, работещ по стратегията, извежда 6 специални приоритета, за които да се бори, катализирани преди всичко от ефектите от пандемията. Сред тях са: културата да остане „включваща“ и достъпна за всеки в Йорк, без оглед на неговата възраст, адрес, опит или произход. Данните показват, че преди 2020 г. от половин милион възрастни, живеещи в Йорк, по-малко от половината (45%) са ангажирани в правенето или потреблението на нещо креативно. Като друг приоритет в стратегията на Йорк е издигнато значението на културата за града и по-конкретно това културата да бъде изцяло вплетена в местните инвестиции и в плана за развитие на града, тъй като изкуствата, културното наследство и културното благополучие са интегрална част от просперитета и устойчивостта на Йорк. Предвидено е въвличане на творческия сектор в оживяването на най-различни места, изоставени или не достатъчно използвани, вкл. сгради и открити пространства. Стратегията на Йорк включва насърчаване на културния живот, като основен елемент за постигане не само на икономическия възход след ковид, но и на здраве и щастие. И в тази връзка е предвидена подкрепа за капиталови проекти, които по-добре свързват средното образование и професионалната практика. Сред приоритетите на Йорк се нареждат децата и младите хора – за тях градът си поставя амбициозната задача да въвлече в културни занимания всяко дете, като особено внимание се обърне на тези със специфични потребности. Друг стремеж е този към развитие на таланти и задържането им в сектора, защото намалянето на творческите предмети в училище би следвало да е сигнал за това, че скоро в училищата и академиите по изкуства ще има недостиг на кандидати и съответно на бъдещи професионалисти в сектора. Така също икономическите последствия от пандемията може да отблъснат младите от културния сектор, който вече им изглежда напълно рисков. 

Двестахилядният Питърбъро започва работа по своята десетгодишна културна стратегия в края на 2020 г., когато пандемията все още не е отминала. След консултации с публика и професионалисти в сектора, екипът на стратегия изработва набор от спешни мерки, които да помогнат за възстановяването след пандемията, но да бъдат с продължаващо действие. Сред тях са: по-ефикасно въвличане на местния бизнес в културния живот на града (не само като спонсори, но като активни участници и организатори); създаване на кроссекторни партньорства, привличащи нови публики (например чрез общ билет за културно събитие и храна от известна верига на преференциална цена за млада публика); създаване на градски корпоративен венчър фонд за културни инициативи, който да подкрепя рискови начинания в сектора; осигуряване на многогодишно финансиране (за две и повече години) за културни професионалисти, такси за участие в различни форуми и др.

Всички тези предложения са провокирани от пандемията, но са заложени като дългосрочни мерки в културните стратегии на градовете. На този фон основателно любопитството се концентрира върху София, пред която предстои да зададе следващите десет години от развитието си като културен център на страната и любимо място освен за своите граждани, така и за гости, организации и таланти. 

Снимки: Wepin, maristeneva0, Julie Clarke, F. E. Greene, and Josef Kotarba за Pixabay.