Кресненският пролом е важен за България — ще се търси най-доброто решение за последната отсечка от автомагистрала „Струма“, каза премиерът Кирил Петков

   

Вчера министър-председателят Кирил Петков прие лично подписите на стотици хора, подкрепили гражданската инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров”. Искането призова бъдещата и последна отсечка на автомагистрала „Струма“, извън Кресненския пролом,  да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. На връчването присъстваха депутатите Зорница Стратиева и Александър Дунчев, представители на рафтинг общността, колеги от научната общност на Боян Петров, природозащитници и негови приятели, които също подкрепят каузата.

Премиерът покани представителите на инициативата да изложат позицията за запазване на Кресненския пролом - кауза, завещана от известния биолог и природозащитник, който беше сред основните ѝ движещи сили. След като изслуша внимателно, той потвърди, че Кресненският пролом е много важен за България и ще се търси най-доброто решение за последната отсечка от автомагистрала „Струма“.

След близо 25 години дискусии и неизпълнени задължения, това е поредната гражданска инициатива за запазване на Кресненския пролом и построяване на последната  отсечка на магистрала „Струма“ извън него. През октомври 2019 г. бе основан инициативен граждански комитет „Бъдеще за община Кресна“ за иницииране на гражданска инициатива „Спасяване на град и община Кресна“, а през 2018 г., по време на европредседателството на България, европейската организация за петиции WeMove.eu връчи над 210,000 подписа на Комисаря по околна среда Кармену Вела по време визита в София.

Кресненското дефиле се превърна в конфликтна точка след като предишното правителство се отказа от избрания вариант въпросната отсечка да бъде изпълнена като „дълъг тунел“, нарушавайки европейското и българското законодателство. Твърдението беше, че алтернативите „дълъг тунел“ и „пълен източен вариант“ (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). Данните в апликационната форма, подадена от българското правителство показват, че сумите за вариантите са сравними.

През 2019 година Европейската комисия категорично отхвърли за финансиране вариант Г10.5 — едната посока през дефилето, а другата — от изток, посочи нарушения на европейски директиви, както и недостатъци на проекта.

Този вариант унищожава природата, застрашава живота на пътуващите и оставя региона без локален път, освен че става дума за високоскоростен път, а не за магистрала. През 2019 Европейската комисията отбеляза:  „Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи“. [1]

Гражданската инициатива е символ на нова надежда, че настоящото правителство, както и Агенция пътна инфраструктура, ще спазва европейското законодателство и ще предприемат необходимите законови действия.

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ посочи: „За варианта магистралата да минава през дефилето вариант няма да бъдат дадени европейски средства, защото той противоречи на европейското екологично законодателство, рискуваме наказателна процедура.“

От Коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ настояваме за равностойно разглеждане на алтернативите - дълъг тунел или пълен източен вариант, при който и двете платна на магистралата се извеждат извън дефилето - от екологична, социално-икономическа и пътна безопасност гледна точка. Това е становището и на Министъра на околната среда и водите Борислав Сандов от последното му изказване от 27.05.2022 в Денят започва по БНТ.
Искаме най-щадящия проект за магистрала – заедно можем да постигнем повече!
Снимки от връчването на подписката.