Възможно ли е да изградим икономика, която работи за хората

В края на 2021 ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ прие План за действие за социалната икономика. Целите за следващите 10 години са: увеличаване на социалните иновации, подкрепа за развитието на социалната икономика и засилване на капацитета ѝ за социална и икономическа трансформация. Подходът по изработване на плана също е важен -  чрез открит и приобщаващ процес, продължил почти две години, и насочен към постигането на неговите цели в областта на заетостта и намаляването на бедността.

Посланието на Комисията е държавите членки да приемат или актуализират своите стратегии и мерки в областта на социалната икономика в сътрудничество със заинтересованите страни от сферата на социалната икономика.

Какво представлява Социалната икономика?

Социалната икономика обхваща редица субекти с различни бизнес и организационни модели. Те извършват дейност в множество различни икономически сектори: селско стопанство, горско стопанство и рибарство, строителство, повторно използване и ремонт, управление на отпадъците, търговия на едро и дребно, енергетика и климат и др.

Участниците в социалната икономика следва да споделят следните основни общи принципи и характеристики: отдаване на предимството на хората, както и на социалните и/или екологичните цели пред печалбата (с което спомагат за постигане на петте мисии на ЕС), реинвестиране на по-голямата част от печалбите и излишъците с цел осъществяване на дейности в интерес на членовете/потребителите („колективен интерес“) или на обществото като цяло („общ интерес“) и демократично и/или основано на участието управление.

Традиционно, това са най-често: кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения  и фондации. Това са частни субекти със специфични правни форми, независими от публичните органи.

Социалните предприятия се считат за съществената част, върху която се изгражда социалната икономика. Дейността на социалните предприятия се състои в предоставяне на стоки и услуги за пазара по предприемачески и често иновативен начин, като търговската им дейност е свързана със социални и/или екологични цели.

Социалната икономика може да спомогне за повишаването на равнището на заетост и намаляването на броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване. Тя също така допълва усилията на държавите за интегриране на младите хора и на групите в неравностойно положение (например хора с увреждания, възрастни хора, трайно безработни лица, лица с мигрантски произход или от малцинствени групи от гледна точка на расата или етническия произход (по-специално роми), самотни родители) на пазара на труда и в обществото като цяло. Социалната икономика има ключова роля в прехода към по-красиви, устойчиви и приобщаващи жилищни пространства и начини на живот, утвърждавани от новия европейски „Баухаус“, като въвежда нови трансдисциплинарни подходи и решения, съобразени с потребностите и стремежите на местните общности.

Комисията има ясна декларация – съвместните организации и организациите с нестопанска цел представляват ключов стълб на социалната и икономическата устойчивост на Европа.

Основни действията, които Комисията ще предприеме за осъществяване на Плана:

Предложение за препоръка на Съвета относно развитието на рамкови условия за социалната икономика;

Стартиране на нова инициатива в рамките на програмата за единния пазар в подкрепа на създаването на местни и регионални партньорства между субектите от сферата на социалната икономика и традиционните предприятия;

Подобряване на достъпа до финансиране за социалните предприемачи в държавите от Западните Балкани, Източното партньорство и южното съседство чрез насърчаване на инициативи, насочени към разработване на продукти, пригодени към нуждите на субектите от социалната икономика;

Стартиране на нов единен портал на ЕС за социалната икономика с цел осигуряване на информацията на заинтересованите лица относно финансирането, политиките и инициативите на ЕС;

Стартиране на нова академия за политика в областта на младежкото предприемачество, която ще насърчава младежкото предприемачество, включително за жени предприемачи и за социални предприемачи, като се работи със създателите на политики на национално равнище и с мрежите за младежко предприемачество;

Стартиране на нови финансови продукти по програмата InvestEU с цел мобилизиране на частно финансиране, насочено към нуждите на социалните предприятия;

Подкрепа за разработването на средства за измерване и управление на социалното въздействие с цел подпомагане на участниците в социалната икономика в ЕС.;

Създаване на пътека за преход за промишлената екосистема „Икономика на близостта и социална икономика“ с цел постигане на напредък в работата с публичните органи и заинтересованите страни по изпълнението на плана за действие;

Насърчаване на социалните иновации чрез нов подход към транснационалното сътрудничество по линия на ЕСФ+ и създаване на нов Европейски център за компетентност в областта на социалните иновации.

Организиране на уебинари и работни семинари за длъжностни лица в различни области на политиката от значение за социалната икономика;

В очакване сме как българските власти ще превърнат тези препоръки в конкретни мерки за подкрепа на социалните предприятия в България, включително чрез предвидения ресурс по Плана за възстановяване и развитие.

Целият план с неговите цели, задачи и мерки можете да видите тук.