Как пандемията се отрази върху кражбите на културни ценности и изкуство според Интерпол

Международната организация на криминалната полиция, по-позната като Интерпол, е междуправителствена организация, в която членуват 195 държави. Свързвайки криминалните им полиции в обща, защитена система за обмен на данни и информация, както и инициирайки и координирайки съвместни операции, Интерпол спомага в работата по национални и международни разследвания и превенция. 

Една от 19-те бази данни, поддържани от организацията, е посветена на откраднатите произведения на изкуството. Това е единствената международна база данни, съдържаща верифицирана полицейска информация за липсващи произведения на изкуството. По данни на Интерпол, в нея към момента са включени над 52 хиляди артефакта от 134 държави, всеки от които е представен със снимки и описание. Регистрирането на произведение в нея става единствено след получаване на сигнал от отделните държави, или от оторизирани организации като ЮНЕСКО. От друга страна, всяко заинтересовано лице може да получи достъп до нея и да проверява в реално време дали конкретно произведение се издирва, след предварително кандидатстване и получено одобрение. Също така, всички служители на закона и граждани могат да свалят и мобилното приложение “ID-Art”, позволяващо снимково разпознаване на артефакти, регистрирани в базата данни. 

През октомври 2021 г. Интерпол публикува и първото цялостно проучване, анализиращо тенденциите в кражбите на културни ценности по време на пандемията. То стъпва върху данни от 72 държави-членки на организацията, а основните наблюдения показват, че: 

- през 2020 г. по света са били иззети 854 742 артефакти, включващи монети, банкноти, медали, картини, скулптури, археологически находки и библиотечни единици; 

- над половината от тези артефакти – 567 465 – са заловени в Европа, защото в много държави съществуват специализирани полицейски звена за борба с трафика на културни ценности; 

- наблюдава се драстично повишаване на нерегламентираните разкопки в сравнение с 2019 г. със следните проценти: Африка – 32 %, Северна и Южна Америка – 187 %, Азия и Южната тихоокеанска област  - 3812 %. 

-  пандемията е ограничила кражбите на изкуство от обществени колекции, тъй като се счита, че 95 % от музеите по света са затворили врати като противоепидемична мярка. 

Въпреки това докладът отчита, че докато голяма част от полицейските ресурси са били насочени към дейности, пряко свързани с пандемията, светът е станал свидетел на две сериозни кражби: на картината на Ван Гог „Градината на енорейския свещеник в Нюнен през пролетта на 1884 г." от неработещия музей „Сингър Ларен" край Амстердам, както и на три картини, рисувани между  от 16-ти и 17-ти век от Галерията „Крайсчърч“ в Университета в Охфорд.   

„Трафикът на културни ценности е нискорисков, високодоходен бизнес за криминалните лица, свързани с организираната престъпност. От откраднати художествени произведения до исторически артефакти, този тип престъпления могат да засегнат всяка държава в качеството ù на място на събитието, транзитна или крайна дестинация“ – подчертават от организацията. За да затрудни дейността на крадците и да заостри общественото вниманието към темата за кражбата на изкуство, от 1972 г. насам Интерпол публикува и разпространява сред държавите-членки плакат с най-търсените произведения на изкуството и културата за изминалите месеци. В началото той е ежегоден, а днес излиза на всеки 6 месеца. 

В допълнение, отделът на Интерпол за борба срещу престъпленията с културното наследство редовно публикува полезна информация, свързана с най-актуалните тенденции в тази област на престъпността. В неговото полезрение попада както културно-историческото наследство в зони на конфликт, така и се обръща специално внимание на историческото наследството под вода, където действа друг тип законодателство. 

„Най-често кражбите на изкуство се осъществяват от частни домове, но музеите и местата за молитва на различни вероизповедания също за честа мишена. Видът на откраднатите обекти варира от държава до държава, но може да се обобщи, че най-желани от крадците са картини, скулптури, статуи и религиозни предмети. Но никоя категория артефакти не е защитена от набези, включително антики, книги, мебели, монети, оръжия, изделия от злато и сребро.“ – разказват от  Интерпол на сайта си и посочват още два типа престъпления, с които често се сблъскват: 

„Друг често срещан феномен са нерегламентираните разкопки на археологически и палеонтологични обекти. Той е особено тревожещ, тъй като може сериозно да увреди исторически локации и да намали възможността ни да научим повече за тях, защото, когато един артефакт е преместен от мястото си, той губи научната си стойност и остава единствено с пазарната си такава.“

„Фалшификатите на изкуство замърсяват пазара му. Проблемът с огромното количество фалшификати заливащи пазара е много сложен феномен, а прекъсването на мрежите, участващи в него, изисква много високо ниво на експертиза.“ 

>> Пълният текст на изследването върху пандемията и кражбата на културно съдържание е достъпен тук.