За 19-а поредна година Институтът за пазарна икономика представи „Алтернативен бюджет 2022 за инвестиции, високи доходи и бърз икономически растеж“

АЛТЕРНАТИВЕН БЮДЖЕТ 2022 ЗА ИНВЕСТИЦИИ, ВИСОКИ ДОХОДИ И БЪРЗ ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

За 19-а поредна година Институтът за пазарна икономика представя Алтернативен бюджет с ниски данъци

Вече близо две десетилетия Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя Алтернативен държавен бюджет. Бюджетът на ИПИ традиционно залага на ниските данъци, смелите реформи и по-малката намеса на държавата в икономиката. Сега сме в извънредна ситуация: новата година започна без приет бюджет, като основни параметри от бюджета за миналата година бяха удължени с три месеца.

Досега алтернативният бюджет на ИПИ винаги е стъпвал на предложената от управляващите финансова рамка. Тази година за пръв път предлагаме рамка от фискални политики, която е правена “на чисто” - без да коментираме в детайл правителствените разчети (които не са готови), насочваме вниманието към реформи, необходими за ускоряване на икономическия растеж.

Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода със съществено макроикономическо значение, които могат да променят страната. През новата 2022 г. икономическите политики трябва да се върнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото.

С Алтернативния бюджет на ИПИ предлагаме:

Насърчаване на инвестициите. Предлагаме нулев данък за реинвестираната печалба (100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудва и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност. България цяло десетилетие е с едни от най-ниските нива на инвестиции в ЦИЕ – под 20% от БВП, при 22% средно за ЦИЕ и около 26-29% в най-успешните и бързорастящи икономики в региона. Привличането на нови инвеститори е ключов фактор за технологично обновление и позициониране на глобалните пазари. Същевременно, вече установени, успешни и печеливши в страната местни и чуждестранни компании в момента разпределят над 10 милиарда лева дивиденти годишно – част от тези средства ще бъдат реинвестирани при предлаганите стимули и ще разширят потенциала на доказано конкурентоспособни предприемачи.

Намаление на осигурителната тежест. Предлагаме намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат очакваме ръст на нетните доходи на работещите с около 25% спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход. В допълнение, очакваме увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи. Това ще позволи и да се постигнат по-реални нива на социални плащания, вкл. пенсии, майчинство, болнични и др. под. Наскоро обявените предварителни оценки от преброяването потвърди значително намаление на населението в трудоспособна възраст – близо 900 хиляди за десетилетие. Запазване, привличане и развитие на човешките ресурси трябва да е централен фокус на икономическата политика.

Реформи за по-ефективни разходи. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията. Това позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции. При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури. Предлагаме да се върнат в бюджета всички т.нар. „извънбюджетни“ ресурси – вкл. набирателни сметки и „фирми-касички“. Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск.

Алтернативният бюджет на ИПИ накратко:

• По-ниски данъци за „двигателите“ на възстановяването и растежа
• Стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи
• Подкрепа за дългосрочна икономическа трансформация към висока производителност
• Съкращаване на неефективни разходи
• Структурни реформи
• Активно, бързо и „умно“ използване на европейските средства
• Бюджетна консолидация в периода на растеж
• Ръст на нетните доходи на заетите с 25% спрямо 2021 г.
• Увеличаване на заетостта в частния сектор
• Над 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход
• Изсветляване на заетост, доходи и потребление

Запис на представянето е достъпен тук: https://www.facebook.com/InstituteMarketEconomics

Презентацията е качена тук.

За интервюта и въпроси: 02 9526266, vessela@ime.bg

Изминалите издания на Алтернативния бюджет на ИПИ са достъпни тук: https://ime.bg/bg/articles/public_fin/

Алтернативният бюджет е изготвен в сътрудничество с Фондация за свободата „Фридрих Науман”.