Когато татко е и мама

В живота на всяко дете бащата играе важна роля, но също така се случва да стане единственият родител, на чиито рамене пада цялата тежест на отговорността за отглеждането на детето. Сякаш сме свикнали да говорим за самотните майки по-често, и много по-рядко за самотните бащи. Такъв баща е Петър. Баща с главна буква, който не се страхува от предизвикателствата  и е посветил живота си на своето дете.

Петър е отраснал в Дом за деца, лишени от родителска грижа, и е изпитал самотата и изолацията, липсата на майчина ласка и бащина подкрепа. ‘’Знам какво е да се чувстваш самотен и изоставен, затова искам да дам едно по-различно, по-хубаво и цветно детство на Ани.’’- казва той.

След раждането на детето майката отказала да се грижи за него. Петър изобщо нямал представа какво да прави с толкова малко бебе – не знаел как се слага памперс, как се приготвя адаптирано мляко... Мислел си, че много по-лесно би било, ако децата пристигат с брошура с упътвания…Решил, че въпреки трудностите, ще се справи. Понякога съдбата поднася тежки житейски изпитания  – Ани била диагностицирана с Детска церебрална парализа, изоставане в развитието, получила епилептичен гърч…

Петър не се отчайва, а благодари на съдбата за шанса си да бъде родител. Отглеждането и възпитанието на дете със специфични потребности е трудно, но той не се предава. 

Намира подкрепа по Програма ‘’Ранна детска интервенция’’ във Фондация ‘’За Нашите Деца’’. Към момента Ани е на 7 г. възраст, посещава занимания със специалист Ранна интервенция  и рехабилитатор за стимулиране  на развитието й.  Детето е включено и в сесии по хипотерапия, провеждани на конна база ‘’Хан Аспарух’’. Наблюдава се  подобрение на походката и цялостната стойка на тялото, както и повишаване на психо-емоционалния тонус.

Отчитайки ключовата роля на родителите за осигуряване на пълноценна среда и грижа за децата, специалистите подпомагат бащата в развиване и надграждане на неговите родителски умения и силни страни.

Петър споделя, че Антония е едно щастливо дете. А щастието е възможно там, където има обич.

Въпреки, че отглежда сам детето си, Петър никога не се е чувствал самотен. По негов си, уникален начин, влиза в ролята и на майка и на татко. Ежедневието е обичайно – хранене, обличане, игри, утешаване, готвене, чистене, извършвано от един човек. Знае поне двадесет рецепти за супа и се справя не по-лошо от професионален готвач. Може да разкаже какви са предизвикателствата да си баща на момиченце – да прави прически, като сплита косата на Ани на плитка, да разбере как се съчетава цвета на роклята с цвета на чорапогащника и обувките…А в снежни и дъждовни дни е способен да измисли хиляди начини за забавления вкъщи. Учи се в движение, опитва се да даде най-доброто от себе си. С желание, любов, отговорност и упоритост се е посветил на родителските си задължения да направи живота на детето си по-качествен и по-щастлив.

Баща е титла, която не се дава само защото си създал дете, а защото си спечелил доверието и любовта на своето дете.