Аналитичен доклад: Все по-устойчиви патриархални нагласи – все по-малко жени в парламента

Жените в новия парламент ще бъдат 57, което е едва 23,75% от общия му състав. Делът на жените в последните три парламента последователно спада. Това е ясен сигнал за устойчивите патриархални нагласи в българското общество и в политиката ни, се казва в нов доклад на Фондация „Екатерина Каравелова“.

Още през 1995 г. ООН препоръчва делът на жените в един парламент да е поне 30%, припомнят от фондацията и обръщат внимание, че в най-новата история на България жените никога не са били толкова. Най-малък е делът им в Седмото ВНС – едва 9%, а най-голям – в 42 НС.

Ниският дял на жените в парламента е следствие от малкото жени на избираеми места в листите. Има райони, в които избирателите не могат да подкрепят жена на избираемо място, дори и да искат. В Пловдив например коалицията на ГЕРБ и СДС, БСП, ДБ и ПП не са включили нито една жена на първите пет места в листите си. На други места в страната има цели листи, в които всички кандидати са мъже.

Интересен е анализът на отделните кандидатски листи. В краткото 46 НС най-голям е делът на жените в листите на „Изправи се, БГ! Ние идваме“ (44%), а най-нисък – на ДБ – 25%. Със същия дял жени в листите ДБ е на последно място и сред парламентарно представените партии в 47 НС, а най-много (по 32%) са жените в листите на ПП и БСП.

В националните парламенти на страните от Европейския съюз делът на жените е средно 33% – повече от целта на ООН от 1995 г., но по-малко от реалния дял на жените в обществото, който в България е 51,5%.

В България липсата на равнопоставеност на жените в политиката не се разпознава като проблем и не е част от националните планове, имащи отношение към равнопоставеността на половете, се казва в доклада. Участието на жените в политиката не се насърчава по никакъв начин. Това е свързано не на последно място с патриархални нагласи за ролята на жената в обществото преди всичко като майка.

От „Екатерина Каравелова“ имат идеи как жените да бъдат по-добре представени в политиката. Сред тях са провеждане на национално изследване, за да се разбере какви са бариерите пред политическото участие на жените, но и премахване на стереотипите, включително половите стереотипи от учебното съдържание в училище.

Докладът е част от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България“, който е финансиран от Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на ЕИП.
---
Настоящата публикация е част от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, финансовата подкрепа е предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (https://www.activecitizensfund.bg/).