Институт за пазарна икономика: Каква е пълната цена на един отработен час в България?
Каква е пълната цена на един отработен час или месец? Фишовете, които работниците получават в края на месеца най-често посочват нетната заплата, а в счетоводните си книги работодателите включват и своята част от осигуровките, които формират общите разходите за труд. Извън тях обаче върху крайната заплата на наетите и действителните пълни разходи за труд играят роля и други фактори – болнични, извънредни смени, ваучери за храна. Именно тези фактори добавя към сметката новият калкулатор на реалната заплата и реалните разходи за труд, изработен от ИПИ и достъпен на уебсайта http://cenanarabotnika.org/.
Калкулаторът е разработен в контекста на международна инициатива, изпълнявана от ИПИ заедно с неправителствени организации от Словакия (INESS), Чехия (Liberalni Institute) и Полша (FOR), с общ подход и методология, която отразява особеностите на местното трудово законодателство и регулации. Изработката е подкрепена от Фондация за свободата „Фридрих Науман“.
Изчисленията на „Цена на работника“ вземат предвид всички очаквани фактори на брутната заплата и разходите на работодателя – пенсионните, здравните и другите социални осигуровки, както и данъците върху дохода. Към тях се добавят още няколко фактора, които касаят най-вече отработеното време – нощният труд, трудът в съботните и неделните дни или на официални празници, за които се прилагат множители към основната почасова ставка на заплащане.
Калкулаторът отчита и случаи, в които работодателят финансира обяда (или като цяло храненето) на служителите си, както и ползваните болнични и допълните дни платен отпуск извън предвидените от трудовото законодателство. Взети са предвид и случаите, когато служителите получават ваучери за храна – честа практика за допълване на дохода, която остава извън обхвата на облагането. На този етап изчисленията са валидни само за трета категория труд, в която влизат повечето работещи в България.
От особено значение тук е разликата между крайната цена на отработен час и обявената почасова заплата – само с добавянето на няколко нощни и празнични смени, няколко дни платен отпуск над минималния и ваучери за храна разликата между обявената почасова заплата и крайната цена на отработения човекочас става почти двойна (виж приложения пример).
Защо е полезен този калкулатор?
На първо място, той внася яснота за общите разходи за труд и така дава възможност за реална преценка на цената на наетата работна сила.
Също така, активирането на калкулатора в началото на мандата на едно правителство лесно ще покаже в каква посока са неговите политики – при всяка промяна, която увеличава цената на наемане, ще светне „червената лампа“ за всички наблюдатели.
Яснотата за пълната цена на трудa ще спомогне и за формиране на мнение в дискусиите по приемане на държавния бюджет, но и при всяка законодателна инициатива, свързана с трудовото или осигурителното законодателство. Калкулаторът ще е от полза и за незабавна оценка на ефекта от предложенията за регулаторни промени на синдикати и работодателски организации.
Страница на калкулатора, достъпен на български и английски език: http://cenanarabotnika.org/
За повече информация: Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg Адриан Николов, 02/952 62 66, nikolov@ime.bg |
Страница на ИПИ: www.ime.bg |
Публикувано от:
Институт за пазарна икономикаСходни публикации
Представяме Ви десетия брой на информационния бюлетин на "Програма достъп до информация" за 2024 г.
В броя четете: Календар: Честит 28-ми рожден ден на Програма достъп до информация! Катерина Коцева, ПДИ На 23 октомври 2024 г.
Време е за ЕСЕННА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА 2024!
„Образованието е ключът за златната врата, водеща към свободата.“ Джордж Вашингтон КарвърАко и вие търсите ключа към свободата
Информационна среща за подготовката на Петия национален план за действие в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“
Пети план за действие по инициативата „Партньорство за открито управление"С оглед стартиралата кампания по подготовка на Петия