4718 лева годишно струва едно дете на България

Най-много средства се отделят от държавния бюджет за образование, а най-малко за здравеопазване. Държавата не успява да осигури равен старт на всички деца

Национална мрежа за децата представи анализ на финансовите инвестиции на българската държава в децата в областите здраве, образование и социална подкрепа.

Проучването беше представено с телевизионно дискусионно студио в ТВ1 „Колко струва едно дете на България?“с участието на експерти от основните политически партии.

Анализът, който до момента се отнася за периода 2017-2020 година, е направен по поръчка на Национална мрежа за децата на база на специално създаден инструмент, разработен от Институт за пазарна икономика. Данните ще се актуализират всяка година с нова информация за планираните и реалните инвестиции в трите основни направления – здравеопазване, образование и социални дейности в бюджета на България. Това е първият по рода си в България инструмент за анализ на инвестиции и може да се използва  за оценка и проследяване на финансовите вложения в детските политики.

В събитието участваха водещи икономисти и експерти от основните политически партии:

Лъчезар Богданов – главен икономист в Института за пазарна икономика, един от създателите на финансовия инструмент за проследяване на инвестициите в деца, който представи анализа с акценти върху най-важните заключения.

Кандидати за народни представители в 47-ото Народно събрание от основните политически партии: Даниел Лорер  от „Продължаваме промяната“, Румен Гечев от БСП, Георги Ганев от „Демократична България“, Теодора Пенева от „Има такъв народ“, Мария Капон от „Изправи се БГ! Ние идваме!“, които дискутираха въпроси от трите области, разгледани с финансовия инструмент. От политическа партия ГЕРБ и СДС, както и от Движението за права и свободи, не бяха излъчени представители.

„Първи приоритет на Демократична България е родителите да имат упование в бъдещето, за да има повече деца. Необходимо е да се подобри ефективността на всички системи, свързани с децата, и социалното подпомагане да се прицели по-добре, за да нивелира неравенството. В образованието и здравеопазването са нужни по-големи реформи, защото сега не са ефективни –  много пари се харчат, но не се постигат желаните резултати“, каза Георги Ганев от „Демократична България“ . 

 „Важно е в България да има повече деца, защото имаме демографска криза. Създаването на деца обаче изисква семействата да имат социална сигурност, която се базира на здравеопазване, достъпно в цялата страна, и образование, което работи добре. Необходимо е да бъдат спрени течовете във всички системи“, каза Даниел Лорер  от „Продължаваме промяната“.

„Аз съм тук от името на Парламентарна група за децата –  това е най-важната парламентарна група в следващото Народно събрание, защото каузата за децата е каузата на бъдещето… Искаме децата ни да живеят в държава с умна, силна икономика на знанието, в модерна държава на заможни хора и младите да останат в страната“, каза Мария Капон от „Изправи се БГ! Ние идваме!“

 „Каквото и да правим, винаги фокусът трябва да са децата…Нашата задача е в бюджета за следващите години да увеличим участието на държавата в подкрепата на младите семейства и децата, но това не може да стане без реформа в бюджетната политика, следвайки общите европейски принципи“, каза Румен Гечев от БСП.

 „Визията ни е да подкрепим отглеждането на децата в семейна среда… Трябва да се преорганизират по-ефективно ресурсите в системата на образованието, за да се подобри качеството му и да стане по-универсално и достъпно. В здравеопазването е необходимо да се увеличи финансирането в доболничната помощ и профилактиката за децата“, каза Теодора Пенева от „Има такъв народ“.

Водещ на телевизионното студио беше Генка Шикерова.

Дискусията може да се гледа във фейсбук страницата на Мрежа за децата https://www.facebook.com/nmdbg и ще бъде повторена по ТВ 1 на 12 ноември от 13 часа и на 15 ноември от 11 часа.

Целият анализ „Финасови инвестиции на българската държава в децата“ може да се прочете ТУК

ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА

Инвестициите в децата са инвестиция в човешки капитал, която носи  възвращаемост във времето под формата на краткосрочни и дългосрочни резултати за децата и семействата, икономиката и обществото като цяло.

Без количествена оценка на инвестициите в едно дете не може да се направи извод доколко политиките за деца са ефективни.

Към момента в България липсва обобщено перо за всички разходи за децата в държавния бюджет, което прави оценката на инвестицията невъзможна  без допълнителна аналитична работа.

Какви средства отделя държавата годишно за политиките, насочени към децата и семействата? 

Ако за всяко дете се отделяха поравно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева годишно на дете, което се равнява на 3,95% от БВП, или 7,60% от всички публични разходи. През 2021 това биха били 4 718 лева на дете, което се равнява на 4,7% от прогнозния БВП и 11,7% от очакваните общи публични разходи.

Общият бюджет за децата и семействата за 2017 година възлиза на почти 4 милиарда лева. През 2021 общата сума на разходите, заложени в бюджета, надхвърля 6,7 милиарда лева.

Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата увеличават дела си в БВП от 4,1% на 4,7%. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като парите, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0,1 процентен пункт.

Въпреки че са се увеличавали в абсолютно изражение, разходите за децата и семействата са намалявали дела си в общия държавен бюджет през 2018 и 2019, преди отново да го увеличат през 2020 година. Това не се отнася за разходите за образование, които са претърпели значителен и устойчив ръст през целия период 2017-2021 г.

През 2017 г. 56% от разходите за деца са предназначени за образование, 31% са за социално подпомагане, а 13% са за здравеопазване. През 2021 поради изпреварващия ръст на разходите за образование съотношението е силно променено в полза на образованието – 61% от разходите са предназначени за образование, 26% са за социални разходи, 13% са за здравеопазване.

ОБРАЗОВАНИЕ

Макар че финансирането в сфера образование бележи траен ръст през последните години, делът от БВП, предназначен за образование, все още е под средното за ЕС (около 3,5-4%). И докато дяловете, насочени към средно и висше образование, са съизмерими със средните за ЕС, едва 0,7% или под половината от средното за ЕС, отива за предучилищно и ранно образование и грижа. Заплатите на учителите бяха увеличени сериозно и това даде възможност за привличане на по-качествени кадри в училищата, но все още качеството на образованието и училищната среда страдат от сериозни недъзи, които имат за резултат висока функционална неграмотност.

Между 2017 г. и 2021 г. средствата за образование, преминаващи както през бюджетите на общините, така и през бюджета на МОН, значително са се увеличили. През 2017 г. общините са разполагали с малко над 1,7 милиарда лева, докато през 2021 г. тази сума е нараснала на почти 2,9 милиарда лева.

Средствата за програми в бюджета на МОН през 2017 г. са 613 милиона, а през 2021 г. са двойно повече – малко над 1,2 милиарда лева.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

В контекста на продължаващата втора година тежка ковид криза и на фона на по принцип лошо управляваната здравна система, финансирането в областта на детското здравеопазване е с най-малък дял спрямо трите области и дори намалява.

Според анализа, голяма част от финансирането отива за болнично лечение, а не за профилактика и доболнична помощ. За много деца, живеещи в отдалечени райони или  извън големите градове, медицинската помощ идва едва когато състоянието им вече е толкова влошено, че се налага да бъдат приети в болница. Това е и една от причините България да е на водещи места по детска смъртност

През 2020 г. и 2021 г. държавният бюджет предвижда над половината от средствата отпускани от НЗОК, да бъдат за болнична помощ. Лекарствата и медицинските изделия са следващия по големина разход в бюджета на НЗОК, надхвърлящ една четвърт от общия бюджет и достигащ през някои години до почти 30%.

Високите разходи за болнична помощ в сравнение с разходите за превенция и доболнична медицинска помощ са характерни като цяло за българското здравеопазване.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Основната форма на подкрепа за децата и семействата – над 90% от социалните плащания за деца, са насочени към детските надбавки и друг вид еднократни и регулярни помощи за отглеждане на деца, независимо дали родителите им са допринасяли към бюджета чрез осигуряване. Друг голям дял в бюджета на НОИ са обезщетенията за раждане и отглеждане на дете, които са обвързани с осигуряването и приноса на родителите към общия бюджет. Малък дял от бюджета на МТСП е насочен към децата с увреждания и деинституционализация на услуги за деца, лишени от родителска грижа.

Подпомагането на семействата с деца заема през всички години с изключение на 2019 г. над 90% от общия бюджет, като в отделни години доминира единият или другият бюджет.

В подпомагането на семействата с деца във финансово изражение доминират месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование или навършване на 21 години, или на деца с увреждания.

От гледна точка на финансирането, доминираща позиция заемат три услуги, предлагани в семейна и общностна среда. Това са Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), част от които са за деца и младежи с увреждания. За тези центрове се отделя приблизително една трета от цялото финансиране за социални услуги, заложено в бюджета на общините. Още една трета от наличното финансиране общините отделят за Дневните центрове за деца и пълнолетни с увреждания (ДЦДПУ) и за Центровете за обществена подкрепа (ЦОП). Едва на четвърто място сред финансираните социални услуги се появява една от формите на институционална грижа – домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ).

Държавата не успява да даде равен старт на всички деца

Усилията на държавата не са достатъчни, за да изравнят шансовете на децата и да им дадат равен старт в  живота, защото на родителите също се налага да отделят средства за образованието и здравето на децата. Колкото по-голям е делът на средствата, които се налага да отделят родителите, толкова в по-голяма степен бъдещето на децата зависи от това дали са били родени в повече или по-малко заможно семейство.