Мария Желязкова: „Роботиката трябва да стане официален предмет в училище, защото тя дава забава, знания на децата, учи на търпение и екипност"

14 октомври 2021 г.

Мария Желязкова е учител от град Шумен, който е дългогодишен участник в програма „Роботика за България". Мария е истински вдъхновител и пример за човек, който следва истинската мисия на своята професия. Чрез инструментите на съвременните технологии, тя учи своите ученици да приемат образованието и науката като техен верен приятел, кара ги да се вглеждат в онези дребни детайли от света, който ги заобикаля, детайли, които обаче могат да се окажат ключа към техния бъдещ успех.

Мария ни разказа своята откровена история за преживяването да бъде част от програма "Роботика за България". Споделяме я днес с Вас, нашите читатели, за да Ви покажем, че добрите примери винаги съществуват, независимо от обстоятелствата и средата. Надяваме се да достигнем и мотивираме още учители да последват примера на Мария.

*Ако имате интерес към програмата, на следния линк ще намерите повече указанията за кандидатстване, в които ще научите как да се присъедините.

"Казвам се Мария Желязкова преподавател съм по Математика и Информационни технологии в СУ „Панайот Волов“ гр. Шумен. Роботиката за мен бе едно предизвикателство, което се превърна в страст.

Започнахме през учебната 2017 – 2018 г., когато по проекта на SAP и ФРГИ за нови ментори получихме първия комплект лего майнсторм. От 2017 - 2020 г. мой колега беше Николай Пощаров, а от 2021 г. имам нов колега Захари Николов. Първоначално имахме отбор от по-големи ученици (8-9 клас). С тях се учихме и експериментирахме заедно. Работата ни в клуба не остана незабелязана и интереса от страна на учениците много бързо започна да расте.

За първи път участвахме в регионалното състезание в Русе през 2018 г. и още помним всеки миг от него (може би защото е първо). Не бях виждала учениците си така нахъсани, мотивирани и устремени да покажат най-доброто от себе си. Независимо от силната конкуренция, успяхме да стигнем и до финалите в София. Едно мога да кажа, тези състезания нямат равни. Тръпката да дадеш всичко от себе си, емоцията да се запознаеш с хора, които споделят твоята страст, са неописуеми.

През следващите две години от 2018 – 2020 година вече имахме два отбора. Power Vortex и Power VX. През тези години натрупахме опит и станахме едно малко семейство, което прекарваше доста време заедно. Можем да се похвалим и с кариерно развитие. Състезатели от първият ни отбор минаха през помощник ментори и вече са съдии. Това изключително много ме радва, защото с колегата сме успели да запалим искрата, която прерасна в пламък. Пандемията за малко спря нещата и най-вече състезанията на живо, но дори и тя не намали мотивацията ни. Постоянните ни състезатели са около 12, но имаме групи от по-малки деца, които се включват в занимания по роботика. До тази година сме печелили отличия, но все не ни стигаха силите, за да стигнем до призовите места. На финалите бяхме на 5, 6 място.

В последното издание също се включихме с два отбора - Power Vortex и Power VX. Отборът Power VX бе от съвсем нови състезатели от 5 клас. В началото започнаха много добре, но после с пандемията и в онлайн средата обучението ставаше все по-трудно. Надеждите ни бяха да работим ваканцията, но тогава излезе нов проблем – повечето от децата заминаха при своите роднини за летните месеци и поради тази причина Power VX не даде най-доброто от себе си.

Другият отбор Power Vortex се състои от 7 деца от 6 до 9 клас. Упоритостта и постоянството им донесоха успеха. Те са заедно от няколко години и вече мога да кажа, че са истински екип. Независимо от трудната ситуация в началото, когато не можехме да смесваме деца от различни класове, те намираха начин да обсъждат идеите си и да планират действията си. В този момент и за мене беше изненада, колко добре си общуваха децата. Тъй като имаше ротационен принцип, тези, които бяха в училище слизаха в клуба. От там се свързваха с останалите онлайн. Тези, които бяха на живо тестваха и изпълняваха експериментите, останалите даваха идеи. През всеки две седмици на живо бяха различни деца.

Най-сериозната работа обаче беше през месец юли, когато завършихме много от започнатото през годината. Трудът ни тази година бе възнаграден. В четирите от категориите имаме отличия. Първо място в категорията „Екипна игра“ и „Научно-изследователски проект“, второ място за Робо-дизайн. Тези отделни победи ни донесоха шампионската купа за този сезон.

Една от историите, които никога няма да забравя, е свързана с първото ни състезание, което беше регионално в Русе. Течаха последни приготовления преди състезанието, както винаги всичко се случваше в последният момент. Помня, че беше вторник. Тогава капитанката на отбора ни се разболя и влезе в болница само няколко дни преди състезанието. Всички сякаш черпиха сили от това дете. Първоначално всички бяха в шок и отчаяние. Като, че ли не си вярваха! Предадоха се! Тогава си спомням, че мисълта нашият капитан да участва в състезание ги върна в играта. Независимо, че нямахме никакъв опит, такава мотивация имаше в тези деца. Единственият мотив, който ги дърпаше, е да може тяхната съотборничка да се яви на състезание. Тази сила ни класира на финалите и за капитанката ни имаше състезание в София. Всичко това показва, че наред с всичко останало, роботиката ни дава сила, хъс и дух, за да преодоляваме трудностите.

Друга случка от тази година е начина, по който ни хрумна научно-изследователският проект. Получихме награда екскурзия до Търново. Тя бе добре дошла да сближим още повече колектива. В едно от посещенията ни в музея на миниатюрите видяхме странно съоръжение с педали, нещо като каруца. От това, което бяха видели им хрумна идеята за проектната задача. Това ме радва, защото виждам, че са се научили да вникват в малките неща и да гледат на нещата от друг ъгъл.

За тези, които започват сега мога да кажа, че роботиката дава много. На учителя, на ментора и най-вече на децата. Познанията, които натрупах, ми помагат да организирам уроците си, като използвам лего роботите, да обяснявам по-лесно някои понятия, да покажа на учениците си, че науката е забавна и ученето е забавно. Откакто се занимавам с роботика, многократно се увеличиха желаещите да участват в състезания и разбира се донесоха много награди. За мен роботиката трябва да бъде включена в учебният процес като официален предмет, защото тя дава изключително много на децата забава, знания, учи ги на търпение и екипност."

Програмата „Роботика за България“ е насочена към обучение на ментори и създаване на отбори по роботика в концепцията на международното състезание за ученици FIRST LEGO League (FLL). Целта е да се стимулира интереса на учениците от 10 до 16 годишна възраст към науката и технологиите. Програмата се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи“(ФРГИ), по идея и с подкрепата на развойния център на SAP в България.

Публикувано от: