Властта на гражданите - Епизод 75 - за медиите и гражданския мониторинг

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България. Можете да чуете цялото предаване тук: https://anchor.fm/kauzisglasilice/episodes/---75---e166pbc

Медийната среда в България, свободата на словото и фалшивите новини, както и възможностите за граждански мониторинг в тази сфера – това беше темата в днешното издание на предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно”.

Поводът е проектът „Мониторинг на независимостта и качеството на медиите”, който се осъществява от Българската общност за либерална демокрация /БОЛД/.

Събеседници в предаването бяха Димитрина Петрова, експерт в областта на демокрацията и правата на човека и част от екипа на Българското общество за либерална демокрация и политологът Антоний Тодоров.

В репортаж по темата беше представена позицията и на 16-годишният Кристиян Юлзари, който е ученик  в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе. Той пише материали за sCool Media от една година.

Името му привлече внимание след разследването му, посветен на това къде и за какво отиват парите, които държавата взема от хазартните бизнеси, за да развива дейности по превенция за зависимостите сред младите хора.

Граждански мониторинг на медиите

„Това е мониторинг на медиите от страна на гражданите. Ние много тясно свързваме свободата и независимостта на медиите от една страна и тяхното качество от друга страна – смятаме, че едното без другото не върви”, коментира Димитрина Петрова.

За целта БОЛД организира онлайн курс „Свобода и качество – мониторинг на медиите и противодействие на дезинформацията“. Курсът ще трае шест седмици и в него главно представители на гражданското общество ще бъдат обучени да се занимават с наблюдение на свободата на медиите и тяхното качество. Първият курс ще започне на 30 август, а същият ще бъде повторен в средата на октомври.

Желаещите да се включат в курса, който ще бъде безплатен, могат да се запишат на сайта на БОЛД, като изпратят  автобиография и мотивационно писмо.

100 души ще бъдат обучени в онлайн курса

100 души ще бъдат обучени – крайният изпит ще представлява есе по една от три зададени теми. Успешно завършилите курса ще получат сертификат. Тези от тях с допълнителен интерес ще бъдат поканени на интензивно обучение за борбата срещу дезинформация и фалшивите новини, поясни Димитрина Петрова.

Според нея не е необходимо само експертите да оценяват медийната среда, а да имаме добре информирани граждани, които също да го правят.

По думите й за медийната среда в страната можем да съдим даже повече от това, за което не се говори и отсъства от медиите, отколкото от това, за което се говори. „В момента в медиите се говори малко или почти отсъства темата за правата на човека, езика на омразата, етническата толерантност, хомофобията, което е притеснително”, поясни Димитрина Петрова.

Дали наистина медиите са четвърта власт

Според Антоний Тодоров  дори да бъдат обучени ограничен кръг хора, това усилие си заслужава, защото ако нещо липсва в България, това е гражданската компетеност. Целта е да има по-добри, активни и компетентни граждани.

„Бих задал един провокационен въпрос на всички журналисти – дали наистина вярват, че медиите са четвърта власт”, коментира политологът. И добави: „Ако медиите са четвърта власт, те започнаха да се възползват от това и да манипулират обществото. Само че медиите не са четвърта власт, а четвърто съсловие – т.е. част от гражданското общество. На медиите това им е ролята да бъдат част от гражданското общество”.

Кристиян Юлзари за медиите и свободата на словото

В репортаж по темата беше представена позицията и на 16-годишният Кристиян Юлзари. За него журналистиката е страст и огромно удоволствие. Вярва, че това е трибуна, която има силата да променя и че младото поколение може да промени медийната ситуация в България и да върне престижа на журналистическата професия.

За Кристиян свободата на медиите в България зависи не само от работата на журналистите у нас, но и от дейността на институциите и от самото отношение на обществото към тази професия и нейното място в живота ни.

„Допреди година си говорихме как едва ли може да слезем по-надолу от тогавашното 111-то място, но за съжаление се видя, че може да има и по-лошо положение. Много е важно обществото да осъзнае нуждата от критични медии и да ги подкрепя, когато са изложени на риск”, коментира още той.

Битката с фалшивите новини минава през образованието

В образованието и нуждата от медийна грамотност според него се крие една от причините да сме на незавидното 112-то място по свобода на словото.  „Оттам трябва да се тръгне, защото как иначе ще реагираме, когато свободата ни е изложена на риск, ако нямаме знанието и не разпознаваме това като проблем”, смята Кристиян Юлзари.

Пак там – с помощта на образованието и чрез създаването на критично мислещи млади хора може да се се води ефективна битка с фалшивите новини и тяхното масово безкритично приемане през последните години.

„Голяма част от моите връстници нямат набора от умения за критично мислене, най-малко защото училището все още е насочена по-скоро към това да назубрим един материал и да го възпроизведем, но не и да го анализираме и да го пречупим през собствената ни призма”, обясни още той.

Апел на БОЛД за гласуване на 11 юли и прозрачна кампания

Антоний Тодоров съобщи и за апела на БОЛД /Българска общност за либерална демокрация/ за демократична и прозрачна предизборна кампания. По думите му участниците в предизборната надпревара не трябва да допускат реч на омразата и да трупат политически дивиденти чрез нея. „Езикът на омразата подтиква всъщност към насилие. Заклеймяването с такъв епитет на омразата подкрепя насилието в обществото”, допълни политологът.

По думите му партиите трябва навременно и в пълнота да предоставят нужната информация за програмите и платформите си, за да могат избирателите да вземат информирано решение коя от тях да подкрепят с вота си.

Българите да гласуват на 11 юли, каквито и да са предишните им разочарования от предходни избори – гражданското участие тръгва от това, призова и Димитрина Петрова.