Властта на гражданите - Епизод 58 - за пътя до гражданство и статут

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България. Можете да чуете цялото предаване тук: https://anchor.fm/kauzisglasilice/episodes/---58---e166m3o

Трудностите пред чужденците и бежанците при процедурите за получаване на българско гражданство и хуманитарен статут е темата на днешното издание на предаването, в което ни гостуват юристи, работещи в сферата на бежанското и мигрантско право.

Събеседници в ефир са Валерия Иларева –  директор на Фондация за достъп до права ФАР и Диана Даскалова –  директор на Център за правна помощ „Глас в България“.

В репортаж ви разказваме за бившия директор на болницата в Исперих д-р Абдулах Заргар, който след подписка на местните жители и хора от региона получи след години чакане българско гражданство. Но други като д-р Дарин Осман от Бургаската болница, която е родена в България, но е със статут на бежанец, все още очакват своя български паспорт. Припомняме и историята на д-р Сагър ал-Анези, който се грижи за здравето на хората в пловдивското село Трилистник, но от години се бори да получи хуманитарен статут в страната ни.

Все по-рестриктивна политика и съдебна практика към бежанците

„Мнозинството идващи в България граждани са търсещи закрила – освен от хуманитарна и психологическа помощ, те се нуждаят от едно качествено производство, в което индивидуалната им бежанска история да бъде преценена. Именно качеството на тази преценка, която дължим на тези хора е основното, което е голям проблем в България“, коментира в ефира на Дарик Диана Даскалова.

Според нея това е видно и от статистиката и от това, че все още сме страна предимно с транзитен характер за повечето мигранти. „Затова те търсят в други държави възможност бежанската им история да бъде видяна и преценена“, допълни адвокат Даскалова.

По думите на Валерия Иларева през последните години виждаме още по-рестриктивни политики и законодателство и още по-рестриктивна съдебна практика от страна на Върховния административен съд. „Кризата с коронавируса задълбочи още повече съществуващите проблеми“, допълни тя.

Стотици стоят с години в България без статут и документи

Диана Даскалова подчерта, че безизходицата за мнозина мигранти в България е резултат и от репресивната политика и от законовата празнота. „Има десетки случаи на хора, които са от 10-15 години, други даже и повече години, дори родени в България, които се борят за някакъв документ, за да могат да си купят телефон, да работят, да учат. Това са ситуации, които са предизвикани от различни правни празноти“, обясни юристът и допълни, че тези хора се лутат между веригата от институции – Държавната агенция за бежанците, дирекция „Миграция%, центровете за временно настаняване.

Според юристите ситуацията води до това, че се налага гражданите да организират подписки и да защитят кауза, както е в случая с д-р Абдулах Заргар от Исперих. „Д-р Заргар е изключение, но иначе в останалите стотици хиляди случаи няма яснота и прозрачност“, категорични са те.

Липсва разбирането, че България се нуждае от този човешки ресурс

„На ниво държава, държавни институции у нас все още липсва разбирането, че нашата държава се нуждае от човешки ресурс. Тези, които оформят политиката не оценяват това, че имаме нужда от тези чужденци, които живеят от години в България“, коментира Валерия Иларева.

Тя подчерта, че няма добра законодателна рамка, защото законите по отношение на чужденците и бежанците са много остарели. „В другите държави са предвидени разнообразни законови пътища за уреждане на статута на бежанците. Защо д-р Осман от Бургас казва, че е родена в България, а е със статут на бежанци. Тя няма законов начин да уреди пребиваването си, заради изискването за виза „D“, която трябва да получи в страната по произход и там да кандидатства пред българското посолство за такава виза“, обяви адвокат Иларева.

„Всеки ден сме свидетели на абсурдни ситуации, в които членове на семействата на български граждани, хора със смесени бракове, пребивават незаконно с десетилетия в страната, въпреки  че са напълно интегрирани. България може да се възползва от тези хора, но нашите закони не им дават никаква възможност“, категорична е тя.

По думите й в Закона за българското гражданство има много голяма правна несигурност и механизми за защита. Когато има отказ на българско гражданство, няма възможност да се обжалва, допълни Валерия Иларева.

Петиция обединява усилията за решаването на проблема

Диана Даскалова припомни, че има целенасочена кампания от средата на 2019 година за създаване на законодателни механизми, чрез които хората, които живеят от години незаконно и не са нарушавали закона в България, създали са трайни социални връзки или семейство, да кандидатстват по закона за чужденците за право на пребиваване. „В България такава възможност липсва, а ние сме предложили конкретни текстове“, уточни тя.  

Има петиция в подкрепа на това искане – по информация на МВР от 2019-та година има около 900 души, които са без документи. Това не отговаря на реалния брой, защото много хора не са регистрирани, каза още адвокат Даскалова.  

По думите й е нужно да има национална стратегия за една по-балансирана и по-интеграционно ориентирана миграционна политика като цяло от законодателя и политическата власт.

Политиката в момента на държавно и законодателно ниво осакатява стотици хора, които иначе са здрави и работоспособни, но нямат правото да се реализират заради липса на права, каза и Валерия Иларева. Като даде за пример и трудния достъп на тези хора до здравни грижи особено в ситуацията с коронавируса днес.

Виждаме регрес вместо прогрес, заяви тя. Като посочи, че парламентът е приел в края на мандата си поправки в закона за чужденците, които напрактика обезсмислят статута на „лицата без гражданство“. Въпреки възраженията от страна на Върховния комисариат за бежанците на ООН.