Борбата за щастието на Катя

Тази история не е за изоставено дете. Не е и за болно дете. Но е не по-малко трогателна и с не по-малко тъжно начало история. Това е историята на Катето – едно чувствително момиченце, което на крехка възраст се среща очи в очи с неописуема трагедия и просто замлъква. Спира. Затваря се.

Катя е здраво 8-годишно чакано, желано и гледано с много любов дете. Тя е най-голямото дете в семейството и кака на 2-годишната Лора. Катя и Лора не са единствените деца в голямото семейство, обитаващо чиста и винаги приятно ухаеща на вкусна храна и грижи къща в малко градче близо до Пловдив – там живеят също мама, тате, баба, дядо и чичо. Тази къща невинаги е била шумна и весела. Няколко години след раждането на Катя, в семейството се ражда също желано и дълго чакано бебе. От малка Катя постоянно говори, че много иска братче или сестриче, за което да се грижи и с което да си играе на двора в голямата къща. Тя се привързва към бебенцето от първата им среща още в  родилния дом. Но щастието трае само няколко месеца. Случва се най-лошото. Семейството губи бебето.

Болката за всички  е неописуема,   непреодолима, тя не се забравя. С нея просто се живее. За Катя се оказва невъзможно да приеме и да се научи да живее с тази загуба. След смъртта на новороденото Катя потъва в някаква мъгла. Уж е там, но всъщност не е.

Въпреки загубата и мъката си, родителите й бързо забелязват огромната промяна. Следят детето, но подобрение не настъпва. Напротив, Катя сякаш все повече изпада в дупка и не показва никакви признаци, че желае да се измъкне от нея. Момиченцето не става агресивна, както често се случва в подобни ситуации. Точно обратното – тя просто спира да бъде каквато и да е. Затваря се толкова дълбоко в своята мъка по изгубеното щастие, че отказва да общува с връстниците си, а в последствие дори и с близките си. Все по-осезаемо е изоставането в развитието на момичето. То изпитва затруднения да се изразява, да построява цели изречения и дори да изговаря някои думи. Когато  е на 5, се ражда малката й сестра Лора. Вълнението за всички у дома е неописуемо, а в умовете на родителите се прокрадва едва доловима надежда, че Катя ще се отключи, ще излезе от там, където се е затворила.

Майката и таткото продължават зорко да наблюдават поведението и развитието на момиченцето. В един момент те осъзнават, че емоционалните и поведенчески нарушения при Катя не просто не отшумяват, но се задълбочават. Това ги провокира да потърсят  професионална подкрепа. И именно навреме потърсената професионална подкрепа и помощ изиграва ключова роля за преодоляването на комуникативните затруднения на момиченцето. Двамата родители разбират за нашата организация и за подкрепата, която оказваме на децата в ранна възраст.   Към фондацията ги насочва директорката на детската градина, която посещава момичето.

Майката Петя веднага се среща с представители на Отдел за закрила на детето, преминава през цялата процедура по издаване на документ за ползване на социални услуги за детето в пловдивския Център за обществена подкрепа “За деца и родители” на фондацията и така в живота на семейството се появява социалният работник Атанаска Тонева .

Атанаска поема ангажимента да работи не само с Катя, но и с цялото семейство. Специалист в подобни казуси, тя осъзнава, че подкрепата от всички страни е повече от необходима за справянето с проблема. Атанаска вярва, че колкото повече ръце бъдат протегнати към детето, толкова по-обичано, закриляно и най-вече подкрепено ще се почувства то. Заедно всички започват малко по малко, стъпка по стъпка да градят един нов живот. И в него Катя не е притискана, но и не е изоставена в болката и изостаналото си развитие. В този нов живот Катя започва да се учи да живее отново така, както малката й сестричка Лора започва да се учи да ходи.

Катя получава подкрепа и помощ и от родителите си, които още от първата си среща със социалния работник попиват всяка нейна дума и препоръка, убедени, че това е пътят  за едно ново начало за цялото семейство.

Малко по-късно протегнатите ръце към Катя се увеличават с още една – тази на всеотдайният логопед Таня Иванова, също част от нашия център „За деца и родители“. Р Тя посвещава няколко седмици в опознаване на момичето, за да определи по най-експертния начин какви са нейните проблеми и как най-бързо могат да бъдат разрешени. Заключението на Таня е, че Катя има нарушена концентрация, проблем с изговарянето на редица думи поради неволно разместване на звукове и срички и бърза загуба на връзка и смисъл при слушане на текст.

За семейството става все по-трудно да посещават центъра на място, но никой няма намерение да се отказва от борбата за Катя. Това е само поредното изпитание, с което всички заедно ще се справят  заради момиченцето.

Логопедът и социалният работник организират срещите си с Катя и нейното семейство в тяхната голяма и пълна къща, благодарение на възможностите ни за мобилна работата. Там  специалистите носят със себе си цял пакет от упражнения, занятия, макети за игри, развиващи речевите умения. Е, разбира се, шегува се Петя, винаги остава време и за игра на кукли, защото те са любими на Катя. Такава е Катя, от малка обича да се грижи за някого – за стара парцалива кукла или за малката си сестричка Лора. Но най-важното е, че сега толкова много хора сега се грижат и за самата нея. Продължава работата за  подобряване на комуникативните и умения и преодоляване на страха й да бъде сред връстниците си. Когато посоката е ясна, подкрепата е сигурна и идваща от толкова много страни, а любовта у дома е движеща сила, няма капчица съмнение, че всички заедно ще успеят.

Ще успеят да върнат на Катя детството, и самочувствието и желанието да общува. Защото хората сме хора, когато общуваме, когато си помагаме!