Очаквания за културата и творческия сектор в пост-пандемична Европа

13 август 2021 г.

Какво подсказва най-новият доклад, изготвен за целите на ЕК

„По-добрата работа в мрежа би могла да придвижи напред дебатите за постигане на справедливи и устойчиви (национални) културни сектори в ЕС. До момента представителността на хората на свободна практика и артистите остава изключително фрагментирана, което пречи за структурното подобряване на мерките за подкрепа, както и на постигането на критична маса за защита на интересите на сектора“ - това е един от изводите в доклада, посветен на културата в пост-пандемична Европа, който Комисията за култура и образование към Европейския парламент възлага на група експерти, за да проследи последиците и възможностите в сферата.

Докладът е референция за това с какви понятия и данни предстои да работи Европейската комисия при определяне на своите финансови механизми и приоритети в бъдеще, а за да може да се впише в тях, българският културен сектор съответно би било добре да ги познава. Ако комисията се довери на анализа на експертите, може да предположим, че ни очакват политики, свързани с работните условия и социални мерки на културните професионалисти, с преход към дигитал/но/зирано културно съдържание и мениджмънт, както и мобилизиране на сектора за постигане на глобалните цели за иновации и екология.

„Културни и творчески сектори в пост-ковид Европа: ефекти от кризата и препоръки“ е завършен през февруари 2021 г. и съдържа анализ на ефектите от кризата в осем сфери (изпълнителски изкуства, музика, визуални изкуства, занаяти, културно наследство, кино, книгоиздаване и преса, радио и телевизия, игри и анимация), анализ на политическите действия на националните правителства за спасяване на културния сектор, както и препоръки за подобряването му в средно- и дългосрочен план. Някои от десетките препоръки към правещите политики, които биха могли да са индикатор за реформи и у нас са:

да вземат не просто спешни, а дългосрочни мерки за подкрепа на сектора;
да се фокусират върху многоизмерния потенциал на културата и творческия сектор за добруването на европейските граждани и актуализират механизмите за международно културно сътрудничество, защото предизвикателствата, които предстоят през 21 в. вече са глобални, а не просто национални или локални;
да вземат мерки за заздравяване на работната среда и нарастване на възнагражденията на културните професионалисти, тъй като и преди кризата последните работят при извънредно ниски нива на заплащане. Според авторите на анализа увеличаването на приходите може да се случи чрез гарантиране на нормални ставки на труд във финансиращите програми, намаляване на някои данъци и такси, създаване на нови възможности за заетост в сектора, въвеждане на по-благоприятни системи за социално осигуряване, отваряне на достъпа до публични средства за физически лица, а не само за организации и т.н.;
да подкрепят новото поколение културни професионалисти – навлизането в сектора и задържането им - чрез по-добри условия на труд от досегашните;
да въведат основни принципи за дигитализиране в сектора, които да го синхронизират и заздравят. В това число да адаптират някои мерки спрямо него, защото, например, така масовото преместване на срещите изцяло в дигитална среда в други сектори, приложено в културния, може да навреди на социалната кохезия и на общуването на хората, заради невъзможния им достъп до интернет, устройство или умения да ги използват.

Какво още препоръчва докладът, можете да прочетете на: Research for CULT Committee - Cultural and creative sectors in post-COVID-19 Europe – crisis effects and policy recommendations - Think Tank (europa.eu) (на английски език). В завършен вид той представлява още една стъпка към настояването от последната година, не просто да се компенсира секторът за претърпените загуби, но и да се постави културата на принципно нова основа както от гледна точка на политики, така и на финансиране. В тази връзка можем да споменем и част от останалите събития, откроили се с подобна решителност: инициативата CultureDealEU, настояваща пред ЕС и националните правителства за отделяне на минимум 2% от бюджетите от планове за възстановяване и устойчивост за сектора; докладът на Voices of Cultureпо инструмента за структурен диалог с гражданското общество, алармиращ ЕК за нуждата от спешни мерки в работните условия на заетите в културата и особено на тези на свободна практика; подписването на Декларацията от Рим между министрите от Г-20, поставяща културата в икономическия, политическия и екологичния дневен ред на най-развитите държави.

За референция: IDEA Consult, Goethe-Institut, Amann S. and Heinsius J. 2021, Research for CULT Committee – Cultural and creative sectors in post-Covid-19 Europe: crisis effects and policy recommendations, European Parliament, Policy Department for Structural and Cohesion Policies, Brussels

Снимка: congerdesign from Pixabay

Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.