Дигиталната мултикултурна среда: Мисия ВЪЗМОЖНА (1 година споделен опит)
Изминалата учебна година създаде много предизвикателства. Тя беше трудна за цялата образователна система. Особено трудна тя се оказа за училищата, работещи в мултикултурна среда. Пандемията от Ковид-19 ги изправи пред кръстопът: да изостанат още повече от бързо развиващата се образователна система или да превърнат дефицита във възможност. Дали успяха да направят последното? С какви предизвикателства се сблъскаха през последната учебна година? Успяха ли да излязат от “кутията” и намериха ли нови решения? Отговори на тези въпроси дадоха над 150 участници, които се включиха в деветото издание на Националната педагогическа конференция „Дигитално включване в мултикултурна среда – мисия ВЪЗМОЖНА”, която Център Амалипе, организира заедно с ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий” и ДЕПОКПС. Тя се проведе онлайн, на 29 юни 2021. Над 1000 души бяха достигнати чрез живото излъчване на пленарната сесия във ФБ. В рамките на повече от 6 часа учители, директори, медиатори и експерти, които цяла година рамо до рамо, създаваха нови пътища, препъваха се в грешките си, обменяха опит, създаваха нови модели, търсиха нова роля на медиатори, ученции и родители, представяха своя опит. Практическа обратна връзка те обсъдиха и със зам.-министър Евгения Пеева – Кирова, която активно участва в първата интерактивна сесия от конферемцията. А споделеният реален практически опит, можете да проследите по-долу. В направленията за споделяне успешни практики за:
- Педагогически методи и техники за организиране на учебния процес в дигитална среда;
- Екипно взаимодействие в условие на ОРЕС и приноса на образователните медиатори;
- Предизвикателства и възможности пред детските градини и
- Провеждане на съвременно и качествено STEM обучение в мултикултурна среда,
бяха представени близо 40 практики, иновации и решения за успешна работа в дигитална среда.
Пленарна сесия 10:00 – 11:45
Панелисти в откриващата сесия, която беше излъчвана и на живо във ФБ, бяха:
- Доц. д-р Димитър Симеонов, Зам.-ректор на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“
- Евгения Пеева-Кирова, Зам.-министър, Министерство на образованието и науката
- Деян Колев, Председател на УС на ЦМЕДТ „Амалипе“
- Доц. д-р Петя Събева – директор на ДЕПОКПС към ВТУ
- Петя Русинова – Представител на професионалната директорска общност за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник“
- Атанас Атанасов, Неформална мрежа на образователните медиатори
Събитието беше открито от Деян Колев, Председател на УС на ЦМЕДТ „Амалипе“ и Доц. д-р Димитър Симеонов, Зам.-ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, които подчертаха значимостта на обмяна на опит и сътрудничество в условията на предизвикателства и трудности, особено в условия на криза и последвалата безпрецедентна реорганизация на обучението в електронна среда. За преодолените предизвикателства и предстоящите резултати от анализа на ефективността от дистанционното обучение, се включи заместник министърът на образованието и науката – г-жа Евгения Пеева-Кирова. Тя подчерта, че въпреки трудностите, България и учителите на България успяха да реализират ефективно образование в дигитална среда и активно продължава работата по анализа на обучението през последната година и половина, за да се определи какво е сработило и какво не и да бъдат ясно очертани актуалните предизвикателства и последици – позитивни и негативни. Този изключително задълбочен анализ, който е многообхватен, все още не може да даде конкретни резултати, тъй като в него ще бъдат включени и резултатите от националните външни оценявания и държавни зрелостни изпити, а от първите все още няма обявени резултати. Очертават се, обаче, няколко тенденции, които дават една обща картина на актуалната ситуация в образованието. Ясна е тенденцията на учениците, които нямат добре подкрепяща среда и равен достъп до образование, за които условията на ОРЕС са предначертали допълнителни затруднения. Акцент на проучването са ученици от уязвими групи, такива, за които майчинията език не е български; ученици със СОП и настанени в институции, ученици от професионални гимназии, както и ученици от селата. Изследването обхваща няколко теми и цели да даде насоки и препоръки, с които следващото правителство да изоползва като основа за реорганизирането на учебния процес в условията на ОРЕС. Първата тема, разбира се, е техническата обезпеченост и осигуряването на устройства и достъп до интернет, както и подготвеността и увереността на педагогическите екипи за ефективна работа в електронна среда, когато това се наложи. Засегнати са и темите за отпадането и образователния напредък на учениците, но, темата за психическото и физическото здраве е безспорно една от най-приоритетните теми в проучването. като тук са поместени резултати за броя на ваксинираните представители на педагогическия и непедагогическия персонал в училищата. „Ако искаме да гарантираме максимално присъствено време в училищата и детските градини, то е необходимо да има и максимално голям процент ваксинирани колеги” – с този апел, заместник министър Пеева се обърна към всички. Планират се и допълнителни разяснителни кампании по темата, както и сертификат и подкрепа в публично отразяване на училищата, достигнали над 70% ваксинирани, които по този начин гарантират присъственото обучение. Образователните медиатори и всички, които подкрепят децата и бяха категорична подкрепа, когато беше необходимо да се стигне до всяко едно дете, са също приоритет. Те ще продължат да се финансират с продължаването на проект „Подкрепа за успех”, което се очаква комитетът по наблюдение към ОП НОИР да потвърди. Препоръките и мерките, които ще бъдат поставени след приключаването на анализа ще бъдат в четири ключови насоки:1. техническата обезпеченост; 2. обезпечаването на средствата за работа на образователните медиатори; 3. безопасността и здравето при провеждането на обучението; интегрирането на работищите модели и методики, апробирани през изминалата година; повишаване на броя на ваксинираните учители; 4. Преодоляване на психическата натовареност от десоциализацията и акумулирания емоционален стрес.
В заключителните си думи, г-жа Пеева за пореден път апелира към ваксинирането и това, че всеки един от нас е ролеви модел за общността си.
Проучването на Център „Амалипе” сред училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник” също представя ключови тенденции и препоръки, свързани с ефекта от прилагането на ОРЕС при училища с висока концентрация на уязвими групи. Деян Колев представи резултатите от анализа за работата в дигитална среда за учебната 2020/2021. Съпоставено с проучването от юни 2020 година резултатът от вложените усилия и труд на всички участници в образователния процес е видим.
Петя Русинова, директор на ОУ „Н.Вапцаров”, с. Селановци и представител на Професионалната директорска общност на мрежата за интеркултурно образование “Всеки ученик ще бъде отличник”, очерта рамката на ОРЕС през призмата на един директор и участник в първо лице.
Обобщени резултати и от интензивната работа на образователните медиатори, както и представяне на неформалната „Мрежа на образователните медиатори”, беше направено от Атанас Атанасов, координатор работа с родители в Център Амалипе, който насочи вниманието към приоритетите пред доизграждането на мрежата за взаимопомощ и обмяна на опит и добри практики, пред цялостната работа на образователните медиатори, работата в общността и др.
Всички представени презентации и материали от пленарната сесия, може да намерите тук.
Паралелни сесии 12:00ч. – 15:00ч.
Първият панел на Национално – педагогическата конференция представи Педагогически методи и техники за организиране на учебния процес в дигитална среда. Практиките бяха насочени към споделяне на опит за изпълнение на иновации в дигитална среда и методи,които прилагат училищата от мрежата за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник”. Нели Николова обобщи реализирането на иновацията за дигитални уроци в мултиетническа среда. Уроците се изготвят от преподаватели от училища от мрежата на „ Амалипе“, които през призмата на дългогодишната си практика за работа с деца от различни етноси, подготвят тематични уроци, които могат да бъдат използвани не само в часовете по „ Фолклор на етносите – Ромски фолклор“, но и в различни учебни дисциплини. Темите са свързани с история, бит и култура на етническите групи в България. Дигиталните уроци ще бъдат разпространявани в електронна платформа, която ще даде възможност богатия образователен ресурс да бъде достъпен до по – голям брой училища. Представени бяха практики от училищата, Лидерската академия за ученици наставници, обученията с обрзователни медиатори, социални работници и директори по Проект „Подкрепа за успех“ и др.
Материалите от представените успешни модели, може да разгледате тук.
Вторият панел насочен към представяне на практики за Екипно взаимодействие в условие на ОРЕС и приноса на образователните медиатори, също представи 10 добри практики за работа на терен в условията на КОВИД-19 пандемия и доказа приноса на образователните медиатори като незаменим помощник в тази безпрецедентна ситуация. Участниците споделиха за своите предизвикателства и успехи, както и колко неуморно продължават да допринасят в каузата си да бъдат мост между институциите и общността, дори и в най-екстремните обстоятелства. Бяха представени и успешни модели за съвместна работа с родителите, като устойчив партньор на образователната институция.
Всички материали, споделени във втори панел, може да разгледате тук.
Предизвикателствата и възможности пред детските градини бе темата на третия тематичен панел, където бяха представени различни практики за работа с най-малките участници, ангажирани в образователния процес. Mодератори на групата бяха Ани Великова – технически сътрудник и Силвия Станчева – експерт към ЦМЕДТ Амалипе и секретар на мрежата РЕЙН България. Този панел бе посветен на предучилищното образование и ранното детско развитие. Панелът бе подкрепен от РЕЙН България – мрежата за ранно детско развитие в ромска среда.
Бяха представени 6 добри практики в детски градини от различни кътчета на страната – столицата, областни градове и малки населени места. Панелисти доказаха, че използването на информационни технологии е възможно и в детските градини. Споделиха, че през изминаващата предизвикателна учебна година уроците са били много и че въпреки трудностите те са успели да извлекат доброто.
Добрите практики показаха различни части от работата в детските градини – важността на майчиния език и процесите на усвояване на втори език; работа с нови педагогически методи и техники по еTwinning проекти, показаха как се овладяват знания и се подготвят за първокласници деца в предучилищна група по време на Ковид ситуация и др. Бяха дискутирани начини за постигане на интерактивен учебен процес, който да компенсира максимално дефицитите на обучението от разстояние при малки деца и да използва всички предимства на дигиталното образование. Много бяха изказванията за играта при деца от 3 до 7 – като средство за учене, за адаптация, за социализация и др. Силно впечатление направи добра практика от ДГ „Щастливо детство“ Пловдив, в която се сподели за награждаване за активност на родители от кв. Столипиново с билети за театрална постановка.
По време на представянето на добрите практики бе събрано най-важното в кратки думи със силно послание, като в центъра на всички тях стоеше детето. В последствие се образува слънце, символ на грижите, топлината и уюта, който се стремим да даваме на всяко дете.
Участниците в панела единодушно се обединиха около изводите, че дигиталното включване в мултикултурна среда е възможно, изключително много помага и ги е научило да обърнат внимание на нуждата от подкрепа на участниците на всички нива в ДГ – подкрепа от институциите, подкрепа от директора, подкрепа с колега и създаване на пространство за взаимоподкрепа между учители – вътрешни квалификации, обучения между колеги, важността на ученето през целия живот, и много важната – подкрепата от родителите. Обединиха се около мнението, че сред родителите авторитета на педагога се повишава. И че в днешните динамични времена, всички участници в образователната система трябва да са гъвкави и да проявяват креативност.
Споделеният опит, може да разгледате тук.
Много силни бяха презентациите на участниците в четвъртия тематичен панел, където иновацията беше представена и във физическото си превъплащение с новоизградени или почти на финала центрове за наука и високи технологии. Провеждане на съвременно и качествено STEM обучение в мултикултурна среда бе темата, по която 8 училища от мрежата показаха невероятните си творения в областта на приложната наука и как образованието от бъдещето влиза и в училищата с мултикултурна среда. Креативността беше в основата на всички представени модели и трансформации – от невзрачни и порутени помещения, възкресени в поразителни високо технологични центрове като в ПГ по МСС в гр. Гоце Делчев, СУ „Трайко Симеонов”, гр. Шумен, ОУ „ Христо Ботев“ – с. Зелена морава, ПГСС „Св. Георги Победоносец“ – гр. Суворово, Спортно училище „Дръстър“, ОУ „Ген.П.Пармаков”, гр. Градец и СУ “Владимир Комаров”, гр. Велико Търново. Всички участници благодариха на Център „Амалипе”, за “активната агитация” в края на предходната учебна година, когато бяха насърчени да кандидатстват по тази национална програма. Година по-късно тези абстракти идеи вече са превъплатени в зашеметяващи центрове за наука, изява, личностно развитие и сформиране на увереност за нови постижения и успехи. Вече постигнали „УАУ ефекта” от изграждането на СТЕМ центрове, училищата с концентрация на уязвими групи и работещи в мултикуртурна среда доказват, че няма непостижими цели, когато има устрем и воля за успехи.
Иновациите и постиженията в изграждено на СТЕМ среда, може да разгледате тук.
Заключителна сесия – 15:15ч. – 16:45ч.
В заключителната сесия и като финал на успешните практики и модели, както и в отговор на една от основните препоръки за изграждане на дигитална библиотека за ресурси, Център “Амалипе” представи платформата за споделяне на онлайн дигитални ресурси и детайлна информация относно истории на успеха, традиции и обичаи, образователни нагласи и други, на местно ниво – Да учим заедно. Платформата има за цел както да събере на едно място информация за етническото многообразие в страната, така и да даде достъп до дигитални ресурси в интеркултурното образование, което да бъде незаменим помощник на учителя при работа в мултикултурна среда. Електронното пространство предстои да бъде запълнено с информация и ресурси, а за целта могат да се включат всички.
След изключително продуктивната и полезна работа по групи в паралелните панели, представители на групите обобщиха и своите предложения и препоръки по отношение на бъдещата работа в тези направления. Основните посоки на застъпничество и обект на настояване от страна на Център „Амалипе”, обобщи Деян Колев, като даде заявка, те да бъдат адресирани към съответните отговарящи институции така, че тяхното реализиране да бъде гарантирано.
Необходимо е на първо място да бъде официално продължен с една година проект „Подкрепа за успех”, да се гарантира работата на образователните медиатори и да се търси увеличаване на техните заплати, които в момента са минимални. Предложението за безплатни детски градини е полуспечелена битка, в резултат на която, в много общини вече таксите отпаднаха, поне за задължителните подготвителни групи. Борбата продължава с оглед на осигуряването на равен достъп и за най-малките до образователнсата система. За устойчивостта и продължаването на финансирането на СТЕМ центрове, на практика усилията за застъпничество в това направление са напълно постижими за изграждане на още поне 500 центъра от средствата за борба с КОВИД, а до разумния срок от четири години, се предвижда и изграждането на такива центрове и във всяко училище в България.
С тази позитивна нагласа към успехи и достатъчно приложени доказателства, че МИСИЯТА за дигитално включване в мултикултурна среда е ВЪЗМОЖНА, завърши и деветото издане на Националната педагогическа конференция, организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”, в партньорство с Департаментът за продължаващо образование и квалификация на педагогически специалисти (ДEПОКПС) към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.
Публикувано от:
Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"Сходни публикации
Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“
Център за творческо обучение, заедно с Община Бургас ще представи първите по рода си AI лаборатории за българските училища в
Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия
Процедурата за кандидатстването за конкурса на фондация „Карол Знание“ за годишна докторантска стипендия в размер на 10 000 лв.
Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа
Проектът R.E.A.L. (Research, Evaluate, Analyze, Learn) е иновативна инициатива, финансирана по програма Еразъм+, която има за