Болшинството от жителите на квартали с концентрация на бедност в община Сливен имат желание да узаконят жилищата си
В
аналитичен доклад, Хабитат България представи резултатите от социологическото
проучване „Жилищни потребности и нагласи
на семействата в квартали с концентрация на бедност в Община Сливен“ на
кръгла маса с представители на Община Сливен и други заинтересовани страни на
11.06.2021 г.
Хабитат
България изпълнява проект „Изследване и
аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, чиято цел е
да допринесе за разработване на адекватни общински и национални жилищни
политики, свързани с подобряване жилищните условия на уязвими групи от
населението. Проектът е финансиран от Фонд Активни граждани България по ФМ на
ЕИП 2014 - 2021 г. В
рамките на проекта се проведе задълбочено
социологическо изследване на жилищните нужди в ромски общности в Сливен
(кв. Надежда и с. Тополчане) и проучване на действащите общински жилищни
политики. Под ръководството на доц. Алексей Пампоров от Институт по философия и
социология на Българска академия на науките (БАН), резултатите от социологическо
изследване бяха обобщени в аналитичен доклад. Данните от доклада бяха
представени по време на организирана кръгла
маса, в която взеха участие представители на Община Сливен, граждански
организации и граждани. Предизвиканата дискусия цели да ангажира активното
участие на публичните власти, както и други заинтересовани страни при
формулирането на отговарящи на реалните нужди общински жилищни политики,
програми и наредби.
Социологическото изследване се проведе в периода 20 юли – 20 октомври
2020 г. Анкетирани бяха 800 домакинства, както следва: 310 в кв.“Надежда“, гр.
Сливен, 140 в с. Тополчане, община Сливен, 150 в кв. „Малчо Малчев“, гр.
Търговище и 200 в с. Голямо Ново, община Търговище.
Докладът е изготвен от доц. Алексей Пампоров, социолог в Институт по
философия и социология на Българска Академия на Науките (БАН) и обхваща три основни тематични полета: Условия на
живот (жилища, инфраструктура, отопление); Собственост на жилищата и нагласи
към узаконяването им (документи за собственост, нагласи към узаконяване,
идеалната нова къща, достъп до общинско жилище); Доходи на домакинствата и
нагласи към целево микрокредитиране (доходи на домакинствата и нагласи към използване
на микрокредити).
По отношение на инфраструктурната
обезпеченост на жилищата в кв.“Надежда“ в гр. Сливен само 26,8% имат
тоалетна вътре в жилището и само 33,2% имат баня. В с. Тополчане тоалетна вътре
в жилището имат само 19,3%, а баня - 35%.
В двете изследвани локации около 75% от анкетираните са свързани с общинската електропроводна мрежа, а
останалите или нямат достъп до електроенергия ( 0,7% в кв. Надежда и 2,1% в с.
Тополчане), или вземат от съседи на базата на лични договорки ( 24,7% в Сливен
и 22,1% в с. Тополчане).
За разлика от
достъпа до електроенергия, достъпът до
течаща питейна вода е значително по-затруднен. На практика в кв. „Надежда“
едва две трети от домакинствата са свързани с общинската мрежа. Въпреки това
най-проблемна изглежда ситуацията в с. Тополчане, където приблизително 17% от
домакинствата нямат достъп до пиейна вода и няма от къде да вземат в близост.
Според
изследването, достъп до канализация
имат около 70% от домакинствата в двете населени места в Сливенско, останалите
имат или септична яма или нямат канализация.
Достъпът до сметосъбиране също разкрива значим
инфраструктурен проблем в условията на живот в тези квартали. Над две трети от
домакинствата в Сливен изхвърлят боклука си в торби пред вратата на жилището,
които биват събирани няколко пъти седмично. Предвид гъстотата на заселване на
квартала обаче това е рискова предпоставка за възникване на нежелани епидемични
обстоятелства,
свързани с болести породени от лошата санитарна среда. Кв. „Надежда“ обаче не е най-проблемното място в това отошение. В село Тополчане под 1/4 от домакинствата имат достъп до контейнери за сметосъбиране, а при почти половината домакинства никой не събира изхвърлените боклуци.
Отоплението през зимата може да се превърне в значим фактор за задълбочаване на бедността или за
циклично попадане в капана на бедност, поради натрупани дългове, от една
страна. От друга страна е пряко свързано с качеството на въздуха, който
домакинствата са принудени да дишат през зимния отоплителен сезон. Основният
източник на отопление са т.нар. печки на
твърдо гориво (дърва и въглища). В кв. Надежда, гр. Сливен е регистриран и
относително висок дял на домакинствата, които се отопляват с електрически ток,
посредством радиатори, калорифери или климатици – 18,6%.
За да оптимизират
своите разходи, домакинствата използват различни подходи за отопление на жилищата си през зимата. Данните показват,
че между различните квартали не се наблюдават твърде големи разлики. В кв.
Надежда има лека тенденция да се отопляват всички стаи, както и спалните да се
затоплят само преди лягане в малко по-висока степен, докато в с. Тополчане е
малко по-висок делът на домакинствата, които се събират да живеят само в една
стая от жилището.
Относно наличните документи за собственост в
кв. „Надежда“, какъвто и да е документ
за собственост имат едва 12,8% от анкетираните. Почти три четвърти от
домакинствата нямат никакъв документ. Съвкупността от домакинства в Тополчане е
разделена на две приблизително еднакви части – 56,9% имат някакъв документ за
собственост, докато останалите 43,1% нямат документи или не знаят дали има
такива.
Във всички
изследвани квартали се наблюдава изключително
високо ниво на желание жилището да бъде узаконено – съответно 100% в Тополчане
и 60% в кв. „Надежда“. В Тополчане почти ултимативното условие обаче е да няма
големи разходи свързани с тази процедура. Вероятната причина за това е, че все
пак домакинствата в тези места притежават нотариален акт или друг документ за
собственост и узаконяването фактически ще засегне някои пристройки или
преустройства на жилището. Съгласието в Сливен също е много високо, като
приблизително 40% са декларирали, че биха узаконили жилището си, дори и да има
съществени разходи, свързани с това.
Близо 70% от
анкетираните биха закупили земя или имот
на друго място извън квартала. Основният фактор, поради който имат
колебание за преместване извън квартала е дали биха имали достатъчно средства
за такава инвестиция (68,5% в кв.“Надежда“), но има и други значителни причини
за отказ. В Тополчане водещият фактор за нежелание е обстоятелството, че в
квартала живеят роднините и приятелите (67,8%), а 28,5% харесват
местоположението и условията си на живот.
Впечатление прави
и високият процент респонденти, които
биха похарчили пари за сериозен
основен ремонт на настоящето си жилище и за неговото узаконяване. В кв.
„Надежда“ в Сливен над 3/4 от домакинствата биха се опитали да съберат пари за
узаконяване на постройката си. В Тополчане респондентите са по-склонни да инвестират
средства в смяна на дограмата и ремонт на покрива.
Проучването доказа, че изследваните общности са действително с
концентрация на бедност. В Тополчане, където е и най-висок рискът от бедност,
87,5% от домакинствата живеят с доходи под националната линия на бедност[1]за съответната година, а специфичната линия на бедност е 147 лв. В кв. Надежда,
град Сливен, доходите са по-високи и там под националната линия на бедност
живеят 57% от жителите на квартала.
[
1] Съгласно ПМС275/01.11.2019 г.,
размерът на линията на бедност за страната за 2020 г. е определен на 363 лв
Публикувано от:
Фондация "Подслон за човечеството" / Хабитат БългарияСходни публикации
Представяме Ви десетия брой на информационния бюлетин на "Програма достъп до информация" за 2024 г.
В броя четете: Календар: Честит 28-ми рожден ден на Програма достъп до информация! Катерина Коцева, ПДИ На 23 октомври 2024 г.
Време е за ЕСЕННА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА 2024!
„Образованието е ключът за златната врата, водеща към свободата.“ Джордж Вашингтон КарвърАко и вие търсите ключа към свободата
Информационна среща за подготовката на Петия национален план за действие в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“
Пети план за действие по инициативата „Партньорство за открито управление"С оглед стартиралата кампания по подготовка на Петия