Институт за пазарна икономика: изследване Бюджетни разходи за борба с COVID
ИПИ
Международно сравнително изследване
„Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността”
Публикуваната от International Budget Partnership глобална карта на отчетността (Global Scorecard of Accountability: https://internationalbudget.org/covid/) показа, че:
- Повече от две трети от правителствата не управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси;
- Почти две трети не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки;
- Почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите;
- Само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.
Глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно
изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет
2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са
оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и
септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири
области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.
Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като „достатъчна“. България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група – на страните, осигуряващи „частична“ отчетност.
България се
представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на
антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на
планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за
месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с КОВИД, както и
редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки. В същото
време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната
власт без одобрение на народното събрание, както и липсата на установен
инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките
ограничава отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса
на промяна в бюджетните приоритети в кризата – слабост, отчитана и в редовните
индекси „Отворен бюджет“. Подобрение в прозрачността може да се постигне и с
прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано
публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал,
която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко
отделно министерство или ведомство.
Партньор за България е Институтът за пазарна икономика. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.
Индексът и материалите могат да бъдат
намерени на: https://internationalbudget.org/covid/
Публикувано от:
Институт за пазарна икономикаСходни публикации
Не трябва да мълчим, трябва да бъдем обединени
Българският и международен бизнес и гражданско общество заедно за по-добра среда10 български и международни работодателски и
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска Владислава Цариградска е
35 граждански активисти за детските права с почетни отличия от премиера Димитър Главчев за принос към благосъстоянието на децата и семействата у нас
Грамотите бяха връчени по повод 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на дететоДнес, 20 ноември, се