Промени в Правилника на Народното събрание - могат (ли) да подобрят гражданското участие

Работата на 45-ото Народно събрание започна с обсъждане и приемане на промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Част от направените предложения и част от приетите такива на заседание на Парламента от 22.04.2021 г. са сериозна заявка за гарантиране на прозрачен законодателен процес и активното гражданско участие в него.

Осигуряване на публичност и достъп до заседанията на комисиите

С голямо мнозинство Народното събрание прие заседанията на постоянните парламентарни комисии задължително да се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.

Тази промяна ще гарантира заложения в Правилника принцип заседанията на комисиите да са открити, като тяхното излъчване в реално време вече няма да зависи от решение на съответната комисия. Това ще осигури прозрачност в работата на Парламента и ще даде възможност гражданското общество да се запознава и реагира на решения, приети в комисии без ненужно и необосновано забавяне.

Приети са и промени, които да гарантират достъп на гражданите до заседания на комисиите, като твърде общото правило, че „граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите“ е допълнено с изричен ред за осъществяване на достъпа – „Гражданите заявяват имената си на електронния адрес или телефона на съответната комисия преди началото на заседанието, на което искат да присъстват. Комисията незабавно регистрира постъпилите заявки и ги изпраща към служителите за издаване на пропуск на гражданите.“

Друга промяна в тази насока е и изричното уреждане на правото на представители на гражданските организации да представят писмени становища и по тяхна инициатива да имат правото да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание. До сега този текст от Правилника се отнасяше само до синдикални, съсловни и браншови организации и се прилагаше за останалите граждански организации по тълкувателен път.

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
 

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите е натоварена с важните задачи да разглежда жалби, сигнали и предложения на гражданите, както и да осъществява диалог и взаимодействие с представители на неправителствените организации, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес.

В тази връзка приетите предложения за промени във връзка с работата на Комисията са важни подобрения по отношение на реално и ефективно осъществяване на гражданското участие.

Първата промяна въвежда задължително провеждане на съвместни заседания на Комисията и създадения към нея Обществен съвет от представители на неправителствени организации на всеки шест месеца. Предвижда се тези заседания да се излъчват в реално време в социалните мрежи и на интернет страницата на Народното събрание, което ще дадат възможност Обществения съвет публично да защитава становищата си пред народните представители.

Другата промяна във връзка с работата на Комисията е въвеждане на задължително обсъждане в Парламента на докладите за дейността си, които тя изготвя на всеки 6 месеца. Досега, докладите само се изпращаха за информация към народните представители. Тази промяна гарантира реален парламентарен дебат във връзка с работата на Комисията.  

Обществено обсъждане на законопроекти

Промяната на Правилника на Народното събрание, която предизвика най – разгорещен дебат в пленарна зала на 22.04.2021 г. се оказа предложението законопроектите, входирани от народни представители, задължително да преминават през обществена консултация.

Обществените консултации са гарант за демократично протичане на законодателния процес чрез осигуряване на възможност за активно гражданско участие. Те позволяват на гражданите да се запознаят предварително с предлаганите закони, да изразяват становище по отношение на тях и да защитават интересите си. В тази връзка аргументи, че обществените консултации ще забавят законодателния процес, изглеждат несъстоятелни. Осъществяването на обществени консултации следва да е принцип при упражняване на законодателна инициатива, но към момента те са задължителни за законопроекти, предлагани от Министерски съвет, но не и за такива, предлагани от народни представители. Така, с приетите промени в Правилника на Народното събрание този пропуск най–сетне може да бъде преодолян.

Ето какво гласят конкретните промени в чл. 76 от Правилника на Народното събрание гласят:

 (7) За внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се създава раздел „Обществени консултации“, в който се публикува информация за настоящи или проведени обществени консултации. Администрирането на обществените консултации се осъществява от администрацията на Народното събрание.

(8) Когато законопроектите се внасят от народни представители, включително и за писмените предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект, към тях може да се прилагат:

1. справка с информация дали са проведени срещи и с кои заинтересовани страни;

2. справка с информация дали законопроектът е разработен от външни за Народното събрание лица или организации и кои са те.

Консултативен съвет по законодателството – остава добро пожелание

Без подкрепа на Комисията отговорна за изготвяне на предложения за промени на Правилника, идеята задължително да се създаде Консултативен съвет по законодателството, в чиито заседания да има възможност да участват и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, беше отхвърлена и в пленарна зала.

Напомняме, че към момента Консултативен съвет по законодателството може да се създаде с решение на Председателя на Народното събрание, но не е задължително. Идеята за съществуване на такъв съвет, в който да участват изтъкнати юристи и професионалисти, а с предложените, но неприети промени, и граждански организации, е добра и е принципна възможност за подобряване качеството на законодателството, но по време на работата на предишното 44-то Народно събрание, неговото съществуване бе сведено до про форма, т.к. не му се възлагаха задачи.

От кога и докога ще действат промените?

На заседание на Народното събрание от 29.04.2021 г. проектът за промени на Правилника на Народното събрание бе окончателно приет. Предстои обнародване на изменения Правилник, от който момент ще влезе и в сила.

Това означава, че новоприетите правила за обществени обсъждания на законопроекти, предложени от народни представители, няма да се прилагат за вече внесени законопроекти. Напомняме, че сред вече внесените в Народното събрание законопроекти е и важният за гражданските организации Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с който се предвижда възможност за юридическите лица с нестопанска цел да провеждат онлайн заседания на върховните си органи в период на обявена извънредна епидемична обстановка.

Обръщаме внимание, че съгласно решението на Народното събрание за създаване на Комисията, която е изготвила предложенията за направените промени в Правилника, те се считат за временно решение до изготвянето и приемането на нов Правилник. При усложнената политическа обстановка обаче по всичко изглежда, че предстоят скорошни предсрочни избори и вече измененият Правилник ще се прилага и от новоизбраното Народно събрание.

При всички положения следва да отчетем важността на промените в Правилника по отношение на гражданското участие и прозрачността в работата на Народното събрание и да настояваме те да се запазят от този или следващ Парламент.

Тази статия е част от поредицата "Правни новини за НПО"

#правниновинизаНПО