Музиката в мен – за липсващите парчета в пъзела на артиста

Двигателят на проекта, диджей Панчо, го определя точно така. Като нещо необходимо за мнозина. Факт, установен през личния му опит. Самият той общува с много млади хора и много хора с нарушено зрение. И често се оказва, че желанието не е достатъчно – трябва и познание. И много практика. Тук се намесва „Музиката в мен“. За да даде на младите творци отговор на въпроса „Как да направя това?“ за всички онези неща, които не им идат отръки.

Участниците напредват вдъхновяващо бързо, споделя идейният визионер зад обучението. А в момента са в именно такава фаза – трескава работа по авторските си произведения, които скоро ще видят сцена. Но за това – след малко!

Всеки от тях открива вдъхновение в различни неща. И все пак някак еднакви. Любовта и раздялата, сладостта на щастието и горчивината на мъката, усещането за безсилие и скритата сила. Онези чисто човешки моменти, емоции и отношения, които оформят и осмислят живота. Именно в отношенията се крие и едно друго вдъхновение. Не вложената в песента душа, а мотивацията да продължиш да усъвършенстваш себе си и изкуството си.

Подадената ръка и споделеният опит или „контактът с някой, който е готов да помогне“, по думите на Панчо. Самите те се търсят един-друг, „за да си помагат, довършват, колаборират“. Един изграден екип, усвоил тънкостите на съвместната работа, който все пак среща спънки по пътя към авторската песен.Оказва се, че основна пречка е цялостната визия. Завършването на цялостната идея. „Вторачват се в два такта и става най-голямата драма, забравят цялата песен“, казва Панчо Карамански.Въпреки това, с напътствията и помощта на обучители, ментори, гост-лектори – проектите са почти готови. Някои от участниците дори ще могат да се похвалят с повече от една завършена песен преди концерта. На въпроса каква подкрепа търсят има много отговори. Понякога търсят идея за аранжимент или инструментал, какво да се добави като инструмент. Понякога просто искат да чуят, че идеята е достатъчно добра. Но най-често търсят посока. Съвет накъде да се насочат.

Дали им е трудно, защото са начинаещи музиканти? Или не са осъзнали колко е трудно, което парадоксално улеснява, донякъде, нещата?

В началото – казва вече отдавна обиграният диджей Панчо – музикантите са изпълнени с „много ентусиазъм, готовност за работа“. А за творец, „който вече е навлязъл и напреднал, става по-трудно“.

Какво поражда това явление? Самата сцена. Крещящата липса на дългогодишни традиции в развитието на независими музиканти, е първата причина за трудния творчески път на родния музикант. Във времената, в които естрадата е била на мода, дори големите естрадни певци са били под опеката на дирекция, която им е казвала кога къде ще пеят и така са се налагали на несъвсем свободния пазар.

Днешният музикант е независим, „трябва да се оправя сам и се сблъсква с балканския манталитет – нисък, тесногръд“. Това, разбира се, не означава, че локалните сцени в чужбина са идеални, „но някои неща, които са common sense (близо до ума) навън не съществуват в България. И тези с големите компании са си разпределили бизнеса, и казват оправяйте се останалите“.

До какво друго води липсата на традиции в музикалния бизнес? До липса на специалисти – „било в маркетинг, промоутъри, всякакви“. Което прави пътя от стартиращ музикант до звезда някак труден за обяснение. И за изминаване. Понякога кратък, а за други безкраен. Но в основата му се крият прости, близки до ума, неща. Работа. И инвестиция. Или по-скоро много инвестиции – „на пари, труд и време“, казва диджеят.

Нещото, с което трябва да се преборят младите творци преди всичко е нетърпението. Или както казва, без излишни думи, Панчо: „Младите очакват, че всичко трябва да се случи вчера, не могат да свържат това с времето. Във времето на социалните медии, са свикнали, когато нещо не им харесва, да слайднат наляво“.

Може ли обучението да научи на търпение? Може би. При всички положения, участниците минават дълъг процес на учене, пробване, променяне, подобряване, още учене и солидна доза работа. Подкрепена на всяка стъпка с обратна връзка. И желание да помогнеш. Практически, ако помогнеш на твореца да усъвършенства своето творчество (било то пеене, композиране, писане на текстове), постпродукция, комуникационни и маркетингови умения, помагаш и на публиката, в известен смисъл. Повече по-качествени песни ще достигат до нея. В социалните и несоциалните медии. В ушите, главите и сърцата. И на концерт.

Какъв концерт? На участниците в „Музиката в мен“. Завършили обучението успешно. С песен. Или две. Които изгарят от нетърпение (ще им простим този път, ама само този път) да представят. Събитието ще се състои съвсем скоро. През май. Подробности за него можете да очаквате още по-скоро.