Властта на гражданите - Епизод 45. битката със зависимостите в България

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България.

Остава ли битката със зависимостите в България основно в ръцете на гражданските организации, на доброволни или частни начала, в групите за взаимопощ? Отговор на този въпрос търсим в днешното издание на предаването, когато ви срещаме с опита на Терапевтичения център „Само днес“ във Варна.

По темата разговоряме с Павел Павлов – създател на „Асоциацията за превенция и работа със зависимости – само днес“ и на Терапевтичен център „Само днес“ и Милена Петрова – терапевт по зависимости и  ръководител на Терапевтичния център „Само днес“. И двамата са обучители и треньори към Международната терапевтична организация за лечение на зависимости „Свобода център“ и към „Годръдн тренинг“.

Според Павел Павлов въпреки промяната в нагласите и подхода към зависимостите през последните 20 години, все още голяма част от работата по проблема се върши без активното участие на държавата – на доброволни начала или от частни организации, които се опитват да осигурят адекватно лечение.

По думите на терапевта Милена Петрова все още в обществото има доста неясна представа за това какво са зависимостите. „Повечето хора смятат, че става въпрос за липса на воля, например при алкохолиците, което не е така“, даде пример тя.

В чисто психологически план зависимостта се показва много преди симптомите и преди самата злоупотреба – много често при зависимите има някакъв проблем или травма, преживяна в детството например, обясни още Милена Петрова.

Завимостите – много и различни, някои даже са социално приемливи

Като напомни, че зависимостите са много и различни – най-коментираните са тези към психоактивни вещества, но други са поведенческите зависимости – хазартна зависимост, интернетзависимост, хранителните зависимости са там. По думите й има има и зависимости, които са много социално премливи като работохолизма например.

„Има изследвания, които показват, че кризата свързана със спиране на хероина, е същата като при раздялата с любим човек – процесите са същите. Или пък влюбването – при него промените в мозъка са абсолютно същите както, когато човек употреби кокаин“, каза още Милена Петрова.

Павел Павлов разказа, че идеята за създаване на асоциацията и терапевтичния център е много стара и идва след едно обучение в Полша – държава, която се справя изключително добре в политиката си и опита в справяне със зависимостите.

След изолацията за прехода помагат групите за взаимопомощ

Той поясни, че една от първите стъпки към откъсването от зависимостта е човек да започне да носи отговорност за себе си – това са поредица от действия, които включват грижа за тялото, за душата. „Не става със забрани – все едно да забраним на някого да си представи жълтия цвят на лимона или вкуса му“, напомни Павел Павлов.

Резидентите на терапевтичния център „Само днес“ живеят за известен период  в затворена среда. Много индивидуално е времето на изолация за всеки човек.

„Програмата е една и съща, но подходът е индивидуален. Когато се прецени, че хората са готови да се върнат към социалния живот, ги свързваме с тези групи за взаимопомощ като например „Анонимни алкохолици“, които са много ефективни – като вид преход“, обясни още създателят на центъра.

Когато „Само днес“ започва да прилага тази подход в България, центърът е бил уникален в това отношение, но вече това е част от програмата и на други центрове и организации в страната.

Близките често говорят, заплашват, а трябва да действат – трезво

„Мотивацията за лечение е една от най-трудните стъпки, защото много силна специфика на зависимостта е отричането на проблема“, напомни Милена Петрова.

По думите й близките често допускат грешка, защото в повечето случаи говорят, говорят, но не правят нищо. „Заплашват, но много прощават. Често при майките се проявява чувството за вина. Зависимите понеже са много манипулативни те знаят кой бутон да натиснат – дали страха, дали вината, дали срама“, допълва терапевтът по зависимости.

Несъзнателно близките дават пари употребата да продължи, така те подкрепят употребата. Оплетени във всички тези емоции близките много трудно могат истински да реагират, а в тези моменти трябва да се действа много трезво, категорична  е Милена Петрова.

В предаването прозвуча и историята на един алкохолик, който от три години е скъсал със своята зависимост, но всеки ден продължава да полага усилия и да се бори с нея. По образование е финансист, все още няма 40 години, но е успял да промени живота си.

Представя се като Петър – не казва истинското си име, заради близките си и заради стигмата в обществото към зависимите, защото все още мнозина си мислят, че няма бивш алкохолик, както няма и бивш наркоман. В репортажа ще чуете за това какво е да стигнеш дъното и най-трудното – да осъзнаеш, че имаш проблем и да решиш, че не искаш повече да живееш така. 

При проблем със зависимост можете да потърсите съдействие от екипа на Терапевтичен център „Само днес“.

Проектът „Каузи с глас и лице" се изпълнява от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две" с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Каузи с глас и лице" е обществеността да се запознае с хората, които работят в граждански организации, да разбере какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.