Властта на гражданите - Епизод 39. Кой обновява заслони в планините

Можете да учете звуковия файл

Улесненият достъп и липсата на регулации съсипват ключови места в планините в България, като най-проблемното място в момента са Седемте рилски езера. Това коментира за Дарик арх. Милан Рашевски.

Освен, че е автор на проекта на обновения заслон Кончето в Пирин, който беше изграден с дарения и доброволен труд, той е и планински водач. Преди две години новият заслон смени стария, построен през 1955 година.

Това е история за любов към планината и много ентусиазъм. Две години след откриването на обновения заслон Кончето в Пирин се срещам с арх. Милан Рашевски, който е автор на проекта и освен това от няколко години – планински водач.

„Заслонът е втората по височина сграда на Балканския полуостров след станцията на Мусала. Той е реално най-високата сграда, която е предвидена за нощувки. Намира се на 2780 метра в непосредствена близост до скалния ръб, на 10-15 минути пеша от ръба Кончето“, напомни арх. Рашевски.

Каузата обединява стотици хора, обичащи планината, и заслонът е изграден изцяло с доброволен труд и дарения. С хеликоптер са качени над 3 тона материали и бяха свалени около 1,8 тона от стария заслон. За около месец и половина близо 200 доброволци качват на гръб над 1 тон строителни материали и инструменти. Освен че дарява проекта си за новия заслон арх. Рашевски пряко участва в дейностите по построяването му.

„Заслонът стана малко по-висок върху същата площ. Вече има едно малко предверие, което освен допълнителен уют на вътрешната част, дава възможност за складиране на неща вътре. Има слънчеви панели, което осигурява енергия за зареждане на телефони, за осветление“, разказа Милан Рашевски.

Старият заслон е бил силно амортизиран – дървените части са били изгнили, силно компрометирани, имало е гъби по тях.

„Заслонът се ползва – и старият се ползваше и новият. По принцип нашия апел като планински водачи е да се ползва за извънредни случаи, а не за планирани нощувки, понеже това е смисълът на тези заслони – да те спасяват в ситуация. И съм сигурен, че за последните две години е помогнал на много хора“, коментира още той.
13 души могат да пренощуват в новия заслон, който има площ 7 кв. м. 15 см. е топлоизолацията на стените и 20 см. – на покрива.

„Хубаво е, когато се прави, да се прави добре. Да се използват дълготрайни във времето материали. В нашия заслон специално ползвахме неръждаема стомана.  Ламарината беше скрепена без нито една дупка в нея, всичко е на сгъв. Крепежът е така направен, че няма компрометирани места и на практика – да не казвам голяма дума, но ако няма вандализъм или други механични повредеи, този заслон би били вечен“, обясни още архитектът.

Заслонът тежи 3-4 тона и е било голямо предизвикателство пренасянето на всичките материали. „Сглобихме готови стени, надявамхме се от Министерството на отбраната да помогнат, защото армията имаше такъв хеликоптер, който да вдигне целия заслон, да го пренесе и постави на мястото. Но не можа да се съчетае с някакно учение или имаше някакво нежелание от тяхна страна, не знам“, разказа Милан Рашевски.

Така се налага да се обърнат към частна компания за транспорта и трябвало да се събере значителна сума пари. „Ако заслонът струваше около 14 000-15 000 лева – това е само стойността на материалите, защото беше с изцяло безвъзмезден труд, то транспортът на заслона струваше мисля около 25 000 лева“, обясни той.

Това бяха едни пари, които можеше да отидат за възстановяваване на други и поне още два заслона. Но хубавото е, че тази кауза сплоти едно огромно количество хора, смята Рашевски.

Според него има много малко примери след демокрацията за възстановяване, реконструкция или построяване на нови заслони и хижи, докато в миналото това е било честа практика. Той се надява тази кауза тепърва да подтикне хората и те да обърнат внимание на животоспасяващата инфраструктура в планинаната.

Говорим с Милан Рашевски за това как днес институции и организации често се оправдават, че няма достатъчно средства за ремонта на заслони и хижи, за обновяване на маркировката, а в същото време голяма част от тях са градени с доброволен труд от стотици българи в началото на миналия век.

„Състоянието на хижите е доста плачевно. Основният проблем – дано се чуе и от трибуната на това радио, това от което се оплакват всички хижари са много късите концесионни договори, които им предлага БТС, обикновено в рамките на пет години“, обясни арх. Милан Рашевски.

По думите му хижарите не виждат смисъл да инвестират много труд, усилия и пари за възстановяване и поддръжка за хижа, която може да им бъде отнета буквално след няколко години. „Надявам се тази политиках на БТС да се промени, за да имат мотивация“, допълни той.

„В България има около 20 000 маркирани туристически пътуки. Не всички са в добро състояние, голяма част са изоставени и забравени, но има достатъчно много хора, които обичат планината и жертват време, труд, пари, за да останат тези неща и за децата ни. За да се възпитава тази любов към природата и планината в поколенията след нас“, смята още Рашевски.

Улесненият достъп и липсата на регулации от страна на екоминистерството съсипват ключови места в планините в България, признава арх. Рашевски и допълни, че най-яркият пример са Седемте рилски езера, като най-проблемното място в планините ни в момента.

„Буквално се съсипват – жив свидетел съм от времената преди да се построи лифта как се променяше цялата екосистема. Човекопотък е огромен – има механично изтриване на пътеките, ерозия, отмива се органичния слой в езерата. Тази органика, която се натрупва променя това място – едно по едно вече четири или пет езера се заблатиха, което е много жалко. Къса ми се сърцето!“, казва още архитектът и планински водач.

Аз като планински водач, а и много мои колеги спряха да водят туристи там, защото човешкото въздействие не беше оценено, допълни той.

И припомни, че е изграден лифт, който е бил изтекъл към момента на изпълнението на лифта. Даже на кадастралния план на страната този лифт фигурира като незаконен. „Но въпреки това се експлоатира повече от 13 години и той закара страшно много хора там, които не са планинари, които пекат кебапчета или се къпят в планината“, категоричен е Милан Рашевски. 

„Планински водач“ – вече е защитена професия, има недостиг на кадри

Арх. Милан Рашевски открива магията на планинарството, когато е на 10. Повече от 20-години е в планината, а от няколко години вече официално е с още една професия – планински водач.

„Професията планински водач изпълнявам отскоро – от четири-пет години, но страстта към планинарството е в мен от дете и е възпитано от други такива хора. Надявам се и аз да съм успял да го предам на тези, които вървят с мен“, казва още арх. Рашевски.

Той напомна, че водачът има много функции. Освен основната му – да се грижи за безопасността на хората, той също така трябва да е аниматор, да познава историята, географията, планината, да възпитава планинарска култура в хората, които вървят с него.

В Асоциацията на планинските водачи в България „Планини и хора“ се обучават нови кадри. От известно време това е „защитена професия“, освен че е търсена, но все още има недостиг на кадри. „Това е професия за хора, които обичат планината“, категоричен е архитектът, посветил се и на любовта си към върховете.

Чуйте историята в репортажа. Слушайте и разговора за възстановяването на хижи и заслони в предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно“.

Предаването „Властта на гражданите … или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България.