През опушено стъкло
Спомням си един
експеримент от училищните часове по физика. Поднасяш стъкло към пламъка на
запалена свещ и димът полепва по стъклото. След това вдигахме опушеното стъкло
към небето и ярката дневна светлина не ни дразнеше очите. Така детското ни
любопитство се отправяше на пътешествие към най–близката звезда - Слънцето.
Днес, през един горещ есенен ден, екипът ни, заедно с партньорите ни от ЧЕЗ, се
отправяме към един от крайните квартали на София. Улиците - оживени, тревата в
парковете - с цвят на слама, а детските
площадки - пусти. Личи, че децата не си
играят на тях. Няма я онази приятна глъч от детски гласове и смях на
ентусиазирани родители. Отправяме се към панелен блок, какъвто може да се види
във всеки български град. Пред нас се открехва врата и от малкия апартамент ни
посрещат Мария и Галин. Те са от онези семейства, в които и двамата търсят и си
намират работа, но средствата никога не им стигат. Правят всичко възможно да
осигурят средства за днешния им ден и това е с цената да прекарват малко време
с децата си.
Екипът на „Надежда и
домове за децата – клон България“ се запознава с това семейство преди четири
години, когато се ражда второто им дете - Петко. Краят на бременността е
белязан с раздяла на двамата родители, семейни скандали и много емоции. Майката
няма къде да отиде след раждането и с детето остават на улицата. Започват
разговори с роднини, търсят се приемливи решения, за да не се разделят майката
и детето. Леля на майката ги приютява, но липсата на средства започва да
поставя нови препятствия. Петко расте с обичта на майка си и, с наша помощ, не
му липсва почти нищо. Мария и Галин нормализират взаимоотношенията си и се
събират да живеят в жилище с една стая. За всяко дете да бъде с двамата си
родители е най –голямото щастие. Тръгва в детска градина, научава нови неща,
обича да гледа телевизия и да ходи на разходки. Родителите му, както много
семейства в България, от време на време изпадат в бездната на безпаричието и
следват скандали, но и отново периоди на хубави мигове. И сякаш това крепи
семейството. За тях е важно детето да е здраво, нахранено, самият живот ще го
научи на най-важните неща.
Ако се огледаме, ще видим
колко много такива семейства познаваме. Те не се набиват на очи, търсят помощ и
подкрепа само в краен случай и нямат амбицията децата им да управляват света.
По време на пандемията от
COVITD-19
Мария загуби своята работа. Галин няма поръчки за строителни дейности, а нямат
и спестявания. Икономиите от храна, ток, вода и битови услуги дават резултат,
но средства няма. Кампанията ни с ЧЕЗ „Заедно можем всичко“ им даде шанс да
понесат тази криза. Заедно преминахме през запазването на това семейство и те
вече започнаха да работят на нови места. Имат средства, чувстват стабилност и
могат да се справят с всяка трудност. И, като в онзи училищен експеримент,
Мария, Галин и Петко могат да видят слънцето през опушеното стъкло. Светлината
няма да изгори очите им, а Слънцето най–вероятно не се интересува от тях.
Когато подкрепяме
семейства с ЧЕЗ, ние сме като пламъка на свещ - малък, светъл и даващ
възможност, след като си тръгнем, те да могат да продължат сами.
Димът е само начин да
видим светлината.
Публикувано от:
Надежда и домове за децата- клон БългарияСходни публикации
Децата на 2050 г. ще бъдат изправени пред предизвикателно бъдеще в условията на климатични кризи, демографски промени и технологични неравенства
На Световния ден на детето - 20 ноември, започва национална фондонабирателна кампания на УНИЦЕФ в България На днешния Световен
Уебинар: Щастливи и уверени деца: Как да подкрепяме като родители емоционалното здраве на децата ни? (28 ноември,18:30 ч.)
Замисляме ли се за емоционалното и психическото благополучие на децата? Говорим ли с тях за трудностите, с които се сблъскват?
Кариерно ориентиране за родители
Щастието на подрастващите е много по-важно от всички знания, които могат да се получат в „най-добре“ класираното според ДЗИ/НВО