Подкрепи сега

Пътувам с колата към Казанлък и покрай мен бързо отминават ниви с пшеница, слънчогледи и рози. Красиви пейзажи на фона на далечна планинска верига. Едно приятно чувство напира в мен при улавянето на ароматите, носещи се във въздуха и от предстоящата среща. Обичам да споделям ентусиазъм и работа с хора, които милеят за децата. Работещите в ОЗД Казанлък са от този тип хора, които щом видят проблем за дете ще търсят и намерят решение и няма да пестят време и енергия. Тръгваме заедно към краен квартал на града, къщите като че ли се смаляват, дворовете сякаш се срамуват от непознати, а уличните кучета искат да се вкопчат в нас. Целта на нашето посещение е Таня, която е на 3 години -  палава, игрива и по детски любопитна. Вглеждам се в детските очи и спомените от преди година и половина оживяват.

При раждането си Таня се заразява и става носител на опасна болест. Нейната майка Боряна живее с двете си деца сама и без никаква подкрепа. Нямат средства за медицински изследвания, лечение, пътувания и дори пестят от храна.

Екипът на „Надежда и домове за децата –клон България“ чрез метода на АКТИВНА семейна подкрепа осигури възможност за започване на изследвания и лечение. След продължителна терапия Таня и Боряна са вече здрави и децата ходят на училище и детска градина, а майката е търсена да почиства дворове и къщи. Животът някак си продължава без болезнени сътресения за децата и с почти постоянни семейни доходи. Това семейство нямаше нужда вече от подкрепа и ние се бяхме оттеглили. Защо отново сме тук и защо ни потърсиха от ОЗД?

За нещастие, COVID -19 върна семейството в мизерия и бедност. Социалната дистанция остави Бояна без работа, без средства за прехрана, а децата страдат най-много. Усещането за безпомощност се вижда по лицата, усмивките и търсещите подкрепа погледи. Ние работим със семейства в криза и знаем колко е важно да се намесим своевременно и след това внимателно да си тръгнем. Пандемията ни постави пред нови изпитания и за това работим по програма „Ирис“, проект „Подкрепи сега“.

Семейството на Таня е едно от осемте, които подпомагаме в област Стара Загора.

При посещение в малката квартира стана ясно, че най-нужна им е печка и дърва, за да може да се готви и да се отоплява през есента и зимата. Още следващия месец ги купихме. Подпомагаме семейството и с хранителни продукти, а в това време Боряна си намира временна работа и се опитва да спести пари, с които да изкара до пролетта.

Тръгвам си от Казанлък, градът на розите и прочутото розово масло, но мислите са ми отново за онези почти незабележими хора, които понасят тревожно ударите на епидемията от COVID-19. Едно семейство и две деца са подпомогнати в труден момент по програма „Ирис“, а ние сме щастливи защото „Подкрепи сега“ е успешна формула за кризисна интервенция.