Властта на гражданите - Епизод 34: Градското земеделие

Градското градинарство е темата на поредното издание на предаването с гости в студиото Никола Бончев – инициатор и съосновател на Градско градинарство-София и „ГрадиниЗаДружба“ и Магдалена Малеева, създател и вдъхновител на „Горичка“.

В София има голям интерес от развитието на градско градинарство, но за да бъде създадена мрежа от споделени градини е необходима и активната роля на общината, за да се осигурят терени – около тази позиция се обединиха в студиото на Дарик Никола Бончев и Магдалена Малеева.

По думите на Никола Бончев изолацията по време на карантината, свързана с коронавируса, е показала колко много хора търсят път към градското земеделие и към желанието сами да произвеждат част от храната си.

„Темата за това храната да се произвежда все по-близо до нас ще става все по-актуална и тъкмо за това градското земеделие ще става все по-важно и актуално. Цялата земеделска политика в последните 60-80 години е на път да се преразглежда. Това е нещо абсолютно неразвито в София, защото тя е от малкото столици в Европа, която няма мрежа за споделени градини“, коментира и Магдалена Малеева.

Никола Бончев разказа за старта на „ГрадиниЗаДружба“. „Започнахме трима души и с много пот и много доброволци се изгради тази градина. Тя започна от 200 кв. м., в момента е на терен около три декара, които са разделени на 56 градини, обработвани от отделни семейства“, обясни той.

Магдалена Малеева сподели опита на „Горичка“, които преди три години решават да търсят терен и случайно успяват да намерят такъв от „Пазари-Изток“. „Успяхме да превърнем един незаконен паркинг от 300 кв. м. в градина. Това струваше доста пари, 13 камиона боклук изнесохме, 10 камиона пръст внесохме. Сега тази градина е оазис между блоковете“, обясни тя, но допълни, че цената на наема е доста висока. 

По думите й за да се създаде мрежа от споделени градини, не е достатъчна енергията на доброволците и ентусиастите. „Това не може да се превърне в мрежа, ако общината не осигури пространства, в които има почва, ограда и вода“, допълни Малеева.

Тя напомни, че вече има основа – тяхната пилотна градина, тази в „Дружба“, както и наръчникът за старт на градско градинарство, изработен от „Горичка“. Освен това съществува вече и карта, изготвена от „Софтпроект“, които след проучване са стигнали до 50 терена в София, на които би могло да се развива градско земеделие.

В кадастъра на София тези пространства, на които могат да се обработват зеленчуци, трябва да са легални – засега това е един Параграф22, посочи още Магдалена Малеева.

Никола Бончев поясни, че „градското градинарство“ като термин не е дефиниран в наредбите на общината и Столичният общински съвет не може дори да реагира на едно запитване за евентуален терен. „Самата власт го възприема като някакво хоби, като някаква хипстърска мода – крайно време е общината да се вслуша в това, което искат гражданите, а сред тях определено има интерес“, допълни той. 

И призова гражданите, които имат интерес и желание да създадат и да се грижат за споделени градини, да бъдат по-активни и да се свържат с Градско градинарство-София, за да се обединят усилията и натиска върху местната власт.