Да намираме пътища
„Дядо белобради ряпа взе да вади.
………
Най-после Писана вика и Гризана.
Гризана
се хваща. Здравата подхваща. Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата
измъкват, в къщи я замъкват.
И
там всички с нея сладко се гостили.“
Спомняте
ли си тази приказка от детството? Спомняте ли си поуките й?
Това
е любимата приказка на Ани, която ни посреща в родната си къща в село до София.
Очите й с нескрито любопитство ни оглеждат, тя е само на две и половина годинки
и се чувства като принцеса в дворчето с детски кът и люлка. Слънцето си играе с
русите й къдрици, усмивка кацва на лицето й, а полюшващата и походка и
вперените погледи в нея я правят център на една Вселена. Ани търси ръцете на
майка си, които й дават опора и нужната сигурност. Съвместната ни кампания сЧЕЗ „Заедно можем всичко“ ни позволи да се докоснем до още едно българско
семейство.
Детето
отива да си играе с по-големите деца и майка й ни повежда по стъпките на живота
си. Спомените за детството и я карат да се усмихва , красиви картини описват
живот, изпълнен с любов. Красиви дрехи, майчини милувки, подкрепящи учители. Тези
моменти от детството се нареждат, като стражи, за да може да я пазят. Детството
бързо отстъпва място на юношеството, а то е бурно и не е леко както за Диди,
така и майка й. Не я разбират, искат да я поучават, училището не я мотивира и го смята за губене
на време. Иска да избяга от вкъщи. Като
ученичка в столично училище и на възраст 16- 17 години, трудно се подчинява на
авторитети, иска да разчупва оковите на обществените порядки и в последствие посяга
към опиатите. Красивата ученичка все по-трудно намира смисъл в ученето,
отчуждава се от приятели и роднини. Измамното щастие и замъгленото съзнание я
поставят като под похлупак за света.
Ние
хората имаме нужда от обич, добра дума и подкрепа и търсим да почерпим от
добродетелите на други хора. Така Диди среща бащата на двете си деца. Топлина и
уют търсят душите им. Намират подкрепа и сили в семейството, а децата са
щастливи. Но когато си се пристрастил към нещо по-силно от теб, ти започваш да
изпитваш физическа болка. Тя завладява тялото ти, ограбва душата ти, а очите
остават празни за светлината на детските усмивки. Може би всеки от нас си има
своята граница и трябва да стигнеш до
нея и тогава или ще я прекрачиш, или ще се върнеш. Не успява да преодолее себе
си и следва раздяла с бащата на двете й деца.
По-късно
Диди търси помощ от специалисти и при груповата терапия усеща силата в
излъчването на Калоян, който също се лекува. Любовта ги окрилява и те се
събират да живеят заедно. Живеят скромно, грижат се за децата, ражда се и Ани.
Силната вътрешна мотивация ги опазва да не се връщат към минали прегрешения и
да искат децата им никога да не тръгват по техните пътища. Пъзелът на живота им
започва да се подрежда. Започват да
мечтаят за своето бъдеще и бъдещето на децата им.
След
започване на пандемията от COVID 19 Калоян загубва
работата си, а Диди не е работила защото се грижи за Ани, която често боледува.
Сега Калоян работи като шофьор и се надява доходите им да се стабилизират и да
няма нова вълна на пандемията.
Кученцето
в двора дружелюбно ни маха с опашка, а нашият екип и екипът на ЧЕЗ се радваме,
че и ние, като в приказката „Дядо ряпа вади“ можем да се притечем на помощ и да
сме част от усилията на едно семейство да живее достойно.
Ще се
радваме да ни подкрепите в Акция „Кенгуру“!
Публикувано от:
Надежда и домове за децата- клон БългарияСходни публикации
Децата на 2050 г. ще бъдат изправени пред предизвикателно бъдеще в условията на климатични кризи, демографски промени и технологични неравенства
На Световния ден на детето - 20 ноември, започва национална фондонабирателна кампания на УНИЦЕФ в България На днешния Световен
Уебинар: Щастливи и уверени деца: Как да подкрепяме като родители емоционалното здраве на децата ни? (28 ноември,18:30 ч.)
Замисляме ли се за емоционалното и психическото благополучие на децата? Говорим ли с тях за трудностите, с които се сблъскват?
Кариерно ориентиране за родители
Щастието на подрастващите е много по-важно от всички знания, които могат да се получат в „най-добре“ класираното според ДЗИ/НВО