Индексът за устойчивост на НПО в България бележи спад за 2019 година

Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г. е 3.5 (развиваща се устойчивост). Това означава влошаване спрямо предходната година (3.4 за 2018 г.), но негативната тенденция се отбелязва за втора поредна година. Спад през 2019 има в пет от общо седем наблюдавани области: Правна среда, Организационен капацитет, Финансова устойчивост, Застъпничество и Обществен престиж. Без развитие са областите Секторна инфраструктура и Предоставяне на услуги[1].

Индексът проследява развитието на гражданския сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 23 години. За България той се изработва от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП). За 2019 г. в 4 от наблюдаваните страни Индексът бележи спад. Това са Беларус, България, Полша и Сърбия. През 2019 г. България се нарежда на десето място, след  Хърватия. Това е едно място надолу за страната ни спрямо 2018 г. С най-висока степен на устойчивост за поредна година е Естония, а в дъното на класацията са Беларус и Азербайджан.

.

Сред основните фактори, довели  до влошаване устойчивостта на НПО в България през последните две години, според Индекса е негативната публичната кампания срещу неправителствения сектор у нас. Засилващата се поляризация в обществото, в което неформални групи и консервативни организации поставят под въпрос легитимността на НПО за защита на човешките права, което води до влошаване най-вече на имиджа на неправителствените организации, на тяхната организационна способност и застъпническа активност.

Области на изследване

ПРАВНА СРЕДА: 2.6

В правната среда за функционирането на НПО в България се установява леко влошаване през 2019 г. Въпреки че не бяха приети нови закони през 2019 г. имаше няколко опита да се поставят под въпрос някои от основните принципи на свободата на сдружаване. През октомври 2019 г. депутати от управляващата коалиция внесоха две предложения за изменения в Закона за съдебната власт (за ограничаване на източниците на финансиране за сдруженията на магистратите и за директна забрана съдии, прокурори и следователи да учредяват професионални организации или да бъдат членове на всякакви сдружения). И двете предложения бяха отхвърлени при окончателното гласуване на промените в Закона за съдебната власт през януари 2020 г.

Друго обезпокоително събитие през 2019 г. бе политически мотивираният опит на ВМРО да се закрие една от най-старите правозащитни организации в страната – Българския Хелзинкски комитет.

ОРГАНИЗАЦИОНЕН КАПАЦИТЕТ: 4.2

Организационният капацитет на НПО отбелязва спад през 2019 г., което в голяма степен се дължи на кампанията против неправителствения сектор и на засилващата се поляризация в обществото.Поради недоброто финансово състояние на НПО през 2019-та и предходните години много организации изпитват затруднения при привличането и задържането на служители на пълно работно време, кампании за набиране на членове и съмишленици. НПО стават по-малко конкурентоспособни като работодатели в сравнение с държавния и частния сектор.

ФИНАНСОВА УСТОЙЧИВОСТ: 4.7

За НПО в България става все по-трудно осигуряването на финансиране за дейността, тъй като намаляват източниците на финансиране. НПО имаха ограничени възможности през 2019 г. за получаване на финансови средства по оперативните програми на ЕС. Според Българския дарителски форум се наблюдава спад в даренията от частни лица и фирми.

Някои от най-големите и най-важните програми за финансиране продължават да са чуждестранни – на Фондация „Америка за България“ и Фонд „Активни граждани“.

ЗАСТЪПНИЧЕСТВО: 2.7

През 2019 г. се наблюдава влошаване в застъпничеството на НПО, тъй като атаките срещу организациите засегнаха застъпническите им действия. Подобни атаки доведоха до оттеглянето на Националната стратегия за децата 2019-2030 година, която бе разработена от правителството съвместно с НПО. Отрицателната кампания постепенно прерасна от действия срещу конкретна държавна политика в по-широка кампания, поставяща под въпрос легитимността на НПО и дори основни либерални ценности и политиките на ЕС в България.

Друг пример в тази посока е Законът за социалните услуги, който бе приет през февруари 2019 г. след обстойни консултации, продължили две години. Законът трябваше да влезе в сила на 1 януари 2020 г. Обществената кампания в социалните медии обаче бе инициирана срещу вече приетия закон с твърдението, че НПО подкрепят закона, за да получават договори за социални услуги и да се възползват от значителни средства от държавния бюджет.

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ: 3.1

През 2019 г. не са настъпили промени по отношение на предоставянето на услуги от НПО.

Някои продукти и услуги на НПО се предлагат безплатно на общностите, с които работят, но все повече НПО се опитват да развиват стопански дейности и социално предприемачество, за да си осигуряват допълнително финансиране. Сред дейностите, генериращи приходи, традиционни са обучения, публикации, анализи или експертни консултации или работа с лица в уязвимо положение за производството на различни изделия. Сред най-често предлаганите продукти са  брандирани стоки, подаръци, образователни игри, различни преживявания и кетъринг.

СЕКТОРНА ИНФРАСТРУКТУРА: 3.0

Няма съществени промени в инфраструктурата в подкрепа на неправителствения сектор през 2019 г., въпреки че атаките срещу НПО ги подтикнаха да търсят възможности за сътрудничество и създаване на коалиции.

ОБЩЕСТВЕН ПРЕСТИЖ: 4.0

През 2019 общественият престиж на НПО отбеляза съществено влошаване в резултат от засилената риторика срещу НПО през годината.

Според доклад, публикуван от „Галъп интърнешънъл“ и „Wellcome Global Monitor“ през юни 2019 г., България е на последно място от всички изследвани страни по отношение на доверието в НПО – едва 24 процента от хората имат доверие на НПО. България е и сред страните с най-висок процент хора, които не знаят дали да имат доверие на НПО (26 процента).

ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ ДОКЛАД ТУК: ИНДЕКС ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА НПО В БЪЛГАРИЯ ЗА 2019

[1] Всяка от седемте представени области, които участват във формирането на Индекса, се оценява по седемстепенна скала. Оценки между 1 и 3 показват висока степен на устойчивост, оценки между 3 и 5 – развиваща се устойчивост, а оценки над  5 – затруднена устойчивост.