Дистанционно обучение в мултикултурна среда: промяната, която не очаквахме
Близо 300 учители и директори от цялата страна, включително от български училища в чужбина, преподаватели в университети, медиатори и образователни експерти се включиха в конференцията “Дистанционно обучение в мултикултурна среда”, организирана от Център Амалипе и Департамента за продължаващо образование и квалификация на педагогически специалисти (ДЕПОКПС) към Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, с подкрепата на Тръст за социална алтернатива на 30 юли. Тя се проведе онлайн през платформата Зуум. Символичен домакин на събитието беше Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Във форума участваха и Министъра на образованието Красимир Вълчев, ръководителите на системните проекти на МОН Грета Ганчева, Евгения Костадинова, Наталия Михалевска, Пенка Иванова и други представители на МОН.
11.00 – 12.30. Пленарна сесия
“Приветствам форума от името на Ректора на Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“ Проф. Христо Бонджолов”, каза в приветствените си думи заместник-ректорът доц. д-р Димитър Симеонов. “Безспорно е значението на етнокултурната социализация на учениците. Нашият университет е ангажиран отдавна с квалификацията на различни педагогически специалисти. Работата в мултикултурна среда е важна част от квалификацията, която предлагаме, и университетът ни се гордее със своите възпитаници в тази насока.”
“Дигиталното образование е бъдещето, но не можем без офлайн образованието”, каза Огнян Исаев, директор на програма “Образователни възможности и постижения” на Тръст за социална алтернатива. “В 1 от 4 училища над 50 % от учениците не са имали устройства. Ние, Амалипе и други партньори, организирахме дарителски кампании, за да бъде подобрен достъпът на децата. Но за децата, които са по-малки, дори самото включване беше предизвикателство заради липсата на умения. Това бе предизвикателство дори за образованите родители. Друг аспект беше психологическият момент, който беше извън контрола на институции, родители, учители. Ние трябваше да се адаптираме.”
“Искам да ви поздравя за пореден път за това, което правите,” каза министър Вълчев. “Впечатлен съм от работата на почти всички училища, които са в мрежата на Амалипе. Вие доказвате, че когато училищата работят в мрежа са много по-креативни, инициативни и работят по-добре. Успяваме да реализирме най-важните политики, които са пред нас. Благодаря ви за доброто партньорство, което имаме! Предизвикателствата продължават да стоят пред нас, но вече в една малко по-затруднена ситуция. Другата година вероятно ще продължаваме да живеем в такава епидемична ситуация. Вероятно ще превключваме в отделните райони при усложняване на епидемичната ситуация. Много повече ще трябва да се работи извънредно и индивидуално с децата: не само по „Подкрепа за успех“, но и всеки един учител трябва да работи с децата, които са по-малко склонни да участват или нямат възможности. Изключително важна е работата на медиаторите. Използвам възможността да благодаря на всички медиатори за работата им през последните месеци.
След това министър Вълчев представи основните предизвикателства, пред които е изправено българското образование. Детайлна информация вижте тук.
В приветствените си думи Председателят на Център Амалипе Деян Колев посочи, че това е осмата поредна педагогическа конференция с научно-практически характер която Амалипе и Великотърновският университет организират. Но това е първата онлайн конференция и нейното техническо организиране се оказа сериозно предизвикателство.
Деян Колев представи резултатите от проучване сред 150 училища от мрежата „ Всеки ученик ще бъде отличник“ относно това как те са осъществили дистанционно обучение през периода март-юни. Резултатите ясно показват усилията, които училища с концентрация на уязвими групи са положени и постигнатите важни резултати. Чувствително се е увеличил броят на включените в дистанционно обучение ученици, както и процентът на участващите в онлайн уроци и форми на синхронно дистанционно обучение. В същото време са останали важни проблеми като липсата на устройства сред много ученици и неучастието на децата от най-уязвими семейства. Особено важна е била помощта на образователните медиатори.
Галя Тимова, Заместник директор на 75 ОУ „Тодор Каблешков“ – София, намиращо се в ромския квартал Факултета, направи презентация относно активизирането на родителите следвайки модела на Д-р Джойс Епщайн. Тя представи основните модели в комуникацията, различията в начина, по който различните актьори възприемат ролята на родителя и модели за активното и пълноправното включване на родителите в образователния процес. Сътрудничеството в общността е ключово, подчерта госпожа Тимова.
Д-р Боян Захариев – директор на програма Образование, в Институт Отворено общество представи идеи за бъдещето на дистанционното образование. Той подчерта, че модерните технологии предполагат множество възможности, които доскоро са изглеждали невероятни и даде като пример затварянето на хиляди училища по време на испанския грип преди век. Тогава е било дори немислимо човек да си представи възможността училищата да продължат да функционират, макар и дистанционно. Въвеждането на онлайн форми и на дигитално образование е необратима тенденция. В същото време доктор Захариев подчерта, че не е възможно да бъде заменено изцяло присъственото обучение и особено неговата важна функция да социализира.
Доцент Лазарова и доцент Петя Събева от Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“ внесоха академичен дискурс чрез своята презентация Дистанционно, дигитално обучение и обучение от разстояние в електронна среда: терминологичен лабиринт или изгубени в превода.
Всички презентации, както и видеозапис на пленарната сесия можете да намерите тук.
12.50 – 14.30. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ (паралелни сесии)
В рамките на втората сесия, разделени в четири групи, участниците имаха възможност да споделят и обсъдят добри практики, механизмите за подкрепа и преодолените предизвикателства в четири направления: учители, ученици, родители и медиатори, детски градини.
Радостина Бойчева от “Заедно в час“, които бяха съорганизатор на сесията в Група едно „Научени уроци, методи и техники за подкрепа на педагогически специалисти в дистанционното обучение, успешни решения за организиране и провеждане на учебния процес“, модерира сесията. Още в началото, след разделяне в индивидуална стая, групата изготви норми на работа по време на сесията. Последва и ролева игра : чрез платформата Kahoot. След нея директори и учители споделиха механизмите, които са приложили за подкрепа на своите колеги в процеса на въвеждане на дистанционно обучение, така че да се чувстват подкрепени и да преодолеят максимално психологическото натоварване. Мария Веласкес от „Заедно в час“ представи целенасочената практика на организацията по време на дистанционното обучение за работа в малки групи и за подкрепа както на педагогическите колективи, така и за повишаване на тяхната квалификация в отговор на предизвикателствата на средата. Освен учители, в групата се включи и старши експерт от РУО-Враца Гергана Василева, която подробно обясни подкрепата, която образователното управление оказва на педагогическите екипи във форма на дистанционно обучение.
В работна група две „Разбиваме стереотипи или потвърждаваме хипотези -Участието на ромските родители и на образователните медиатори“ се включиха повече от 25 образователни медиатори и директори на училища. Началото на срещата откриха представителите на Център Амалипе, Деян Колев и Атанас Атанасов, като по време на срещата се представиха добрите практики за работата на образователния медиатор по време на извънредното положение. Образователните медиатори успяха да споделят кое за тях беше най-трудно, но в същото време и най-вълнуващо. Те представиха своята работа по време на извънредното положение като засегнаха темите: Ангел Ангелов, ПГСС – Шумен (образователен медиатор) – „Прилагане на дистанционно обучение“; Красимира Благоева, директор на ОУ „Васил Левски“, с. Караджово – „Образователния медиатор работи с ученици, които нямат достъп до интернет“; Златина Боянова, Котел – “Образователен медиатор по време на пандемия”; Вероника Петрова, с.Ново село (образователен медиатор) – „Участието на родителите и образователните медиатори в учебния процес“; Тихомир Георгиев, Криводол (образователен медиатор) – „Образователният медиатор – мисия възможна“. Впечатление направи фактът, че навсякъде образователните медиатори, които представяха, бяха подкрепени от своите учители и директори и действаха като добре смазан механизъм. Това наложи посланието, че извънредното положение е изиграло неминуемо роля за това образователните медиатори да утвърдят своя авторитет и позиция и да се превърнат в интегрирана част от училищните колективи. Тази група се обедини около извода, че в ситуации подобни на тази, в която се намира нашата държава, осъзнаваме колко е важен всеки един труд, и колко е важно да не го подценяваме. Образователните медиатори с риск за своя живот не са спирали да бъдат в полза на своята общност, училище, деца, родители!
В група три – Предизвикателства и възможности пред детските градини модератор бе Силвия Станчева – експерт към ЦМЕДТ Амалипе и обучител към ТСА по международната програма „Embracing Diversity. Този панел бе посветен на предучилищното образование и подкрепен от РЕЙН България – мрежата за ранно детско развитие в ромска среда. Бяха представени 5 добри практики в детски градини от различни кътчета на страната – столицата, областни градове и малки села. Педагозите доказаха, че използването на информационни технологии е възможно и в детските градини. Споделиха, че извънредната ситуация ги изненада и затрудни, но им даде възможност да се разгърнат и развият. За децата от 3 до 7 години не по-малко важно беше да продължат учебния процес по време на изолацията – особено за децата от задължителните подготвителни групи. Добрите практики показаха различни части от работата в ДГ – работа с деца билингви – деца, чиито майчин език е различен от българския, работа с нови педагогически методи и техники, показаха как предварително заложени дейности, в последствие могат да бъдат адаптирани и изпълнени при спазени мерки за безопасност. Бяха дискутирани начини за постигне на интерактивен учебен процес, който да компенсира максимално дефицитите на обучението от разстояние при малки деца и да използва всички предимства на дигиталното образование. Участниците в панела единодушно се обединиха около изводите, че дистанционното обучение ги е научило да обърнат внимание на нуждата от подкрепа на участниците на всички нива в ДГ – подкрепа от институциите, подкрепа от директора, подкрепа с колега и създаване на пространство за взаимоподкрепа между учители – вътрешни квалификации, обучения между колеги, важността на ученето през целия живот, и много важната – подкрепата от родителите. Обединиха се около мнението, че авторитета на педагога се повишава. И че в днешните динамични времена, всички участници в образователната система трябва да са гъвкави и да проявяват креативност. Панелистите заключиха и, че дистанционната работа наложи по-голямото участие на родителите в детските градини, тъй като децата са малки и няма как да участват дистанционно без помощта им. А това, че родителите участваха, върна у тях доверието към образователните институции, в случая ДГ.
В четвъртата група имахме удоволствието да дискутираме Истории на успеха: промяната в учениците, която не очаквахме. Целта бе да се запознаем с добри практики от въвеждането на дистанционно обучение в мултикултурна среда с акцент върху примери за активизиране на учениците и активното им включване в организирането на учебния процес. Ученици наставници и групови лидери, активни училищни общности по време на дистанционно обучение. Модератори на сесията бяха Нели Николова и Деница Иванова, които заедно с панелистите – екипа на Младежка фондация “Арете”, Анатоли Георгиев зам.-директор на ОбУ ” Христо Ботев“ – с. Долни Цибър, Йорданка Василева, СУ „Трайко Симеонов“, гр. Шумен, Донка Петрова, Галина Тошкова, ОбУ “Добри Войников“, с. Победа и Даниела Христова, директор на ОбУ „П.Р.Славейков“, с. Джулюница представиха успешни практики за активизиране на учениците.
Това ни помогна да видим по-ясно ефекта от усилията си, да споделим трудностите, да дадем решения и да останем с усещането, че в едно споделено пространство всеки може да помага, да получи помощ и да не е сам. Обединихме се около цитата на американския философ и реформатор в образованието Джон Дюи „Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние ограбваме нашите деца за утре“. Нашите деца са готови за утре и ние трябва да сме!
14.45 – 16.00. СТРАТЕГИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
И докато в първата сесия зададохме рамката и тенденциите в образователните политики в условията на пандемия, във втората минахме заедно през добрите практики от последните пеяеъс, в заключителната трета сесия обсъдихме Стратегиите за образование през новата учебна година, така както всеки от нас ги вижда от областта на своето професионално преживяване и опит. Използвайки възможностите, които ни предоставя Зуум платформата, и след като вече бяхме изпитали и овладели подводните камъни в работата в групи и разделянето във виртуални зуум стаи, на случаен принцип се разделихме в четири групи, за да разсъждаваме по необходимостта от промени в няколко области. Подробна информация за работата в тази сесия и направените предложения, можете да видите тук.
Всички презентации, част от VIII Национална педагогическа конференция „Дистанционно обучение в мултикултурна среда” може да разгледате от този линк в платформата Padlet. Презентациите са организирани в отделни папки за конкретните сесии и групи, в които бяха представени, затова ще можете да ги намерите като отворите отделните подпапки по категории. В отделните пространства са качени и докладите, които бяха изпратени, но които не можахме да включим в Програмата.
Публикувано от:
Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"Сходни публикации
Първите AI лаборатории в българските училища ще бъдат представени на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“
Център за творческо обучение, заедно с Община Бургас ще представи първите по рода си AI лаборатории за българските училища в
Фондация „Карол Знание“ приема кандидатури за годишната докторантска стипендия
Процедурата за кандидатстването за конкурса на фондация „Карол Знание“ за годишна докторантска стипендия в размер на 10 000 лв.
Проект R.E.A.L. променя бъдещето на медийната грамотност сред младите хора в Европа
Проектът R.E.A.L. (Research, Evaluate, Analyze, Learn) е иновативна инициатива, финансирана по програма Еразъм+, която има за