Стойко Петков, фондация "Благотворител": Дарителството като дългосрочна мисия

17 юли 2020 г.

Стойко Петков е основен акционер и управляващ директор на „Енко Вендинг“ ООД (компания, познатата с кафе Baristo) и създател на фондация „Благотворител“. Организацията вече 16 години реализира образователни проекти, които създават у децата и младежите усещане за значимост, за смисъл, за общност и за възможности. Фондацията подкрепя деца и младежи в неравностойно положение със стипендии или еднократни помощи за тяхната интеграция и бъдеща социална реализация.

За преодоляване на последиците от COVID Стойко Петков реагира и с дарение във Фонд „Обединени срещу COVID-19”. С годините и опита си на дарител обаче е убеден, че устойчивост в дарителството се изгражда не толкова чрез множество разнопосочни, емоционални дарителски жестове, а с дълготрайни и осмислени инвестиции в една посока и кауза, които могат да променят съдби и реалности.

Как кризата промени вашите дарителски нагласи и емоции?

Кризата категорично измести фокуса от дарителство с по-дълъг хоризонт към належащите, неотложни нужди. Провокира ни към размисъл и действие как да съхраним и преобразуваме проектите, по които работим, как да реагираме на новите реалности и да продължим по възможно най-добрия начин дейността си. Факт е, че ситуацията е противоречива и сложна, но от друга гледна точка, категоричен съм – краткосрочните мерки в дарителството наистина трябва да са краткосрочни. Месец след първоначалната еуфория и солидарност, започнах да губя смисъл и да не съм много щастлив, когато чета и слушам за многобройните дарителски жестове. Те разбира се са важни, но за мен дарителството е дългосрочна мисия. Означава не просто даване при нужда, а възможност да видиш и създадеш устойчиви модели, които променят съдби за дълъг период от време. Държа да се правят неща, върху които се надгражда във времето, а не да привличаме краткосрочно внимание.

Тоест – емоционалните и спонтанни жестове, които помагат за краткосрочни нужни, лишават средата от устойчивост? Особено ако тази тенденция се задълбочи?

Когато има събития и кризи от подобен мащаб и изникват спешни нужди, а страха за оцеляване завладява голяма група хора, е важно да се реагира с дарителски жестове. В този смисъл изключително ценя инициативата на БДФ и партньорите му за реакция на спешните нужди, породени от COVID и създаването на общ дарителски фонд. Възприех я като отклик и възможност общността да се обедини, да забрави противоречията, политическата и ценностна принадлежност. За мен беше важно да създадем общо ядро, да подкрепим медиците в битката с вируса, както и най-пострадалите групи от епидемията и да покажем солидарност. Това е силно послание и съм щастлив, че успях да бъда част от тази инициатива.

След около 6 седмици обаче щастието и ентусиазмът ми рязко намаляха, защото идваше непрестанно информация, че дарители „гасят пожарите” на непосредствените нужди. Започна да ми липсва по-дългосрочната визия в създаването и генерирането на устойчивост в дарителските проекти.

Фондация „Благотворител”, на която Вие сте основател, е именно такъв успешен опит за дългосрочна инвестиция в определена кауза.

Да, беше в отговор на това, че не харесах практиката да правя еднократни дарения за различни каузи. Създаването й беше решение на дилемата как да премина от отклик на различни потребности към устойчиво във времето дарителство, което има нужния хоризонт, за да набележи важни теми и проблеми, които да адресира. Да планира и изпълнява проекти, които дългосрочно и чрез натрупвания създават тенденции и увличат хора, дават примери за успешни практики на институции и дори променят човешки съдби.

Последният проект на фондацията – конкурсът „Млад Благотворител” въвлича младите хора в каузи, които ги вълнуват, по креативен и смислен начин. Какво ви дава той, с какво ви зарежда и защо го развивате вече 4 години?

Това е един от проектите, който наистина специално ме радва – става въпрос за млади хора в училищна възраст, които имат възможност да реализират кауза, полезна за мястото, където живеят. Те са във възраст, в която все още добре функционират между идеалите и реалността. Това е едновременно вдъхновяващо и почва за посяване на семената на доброто и грижата за средата, за околните. Дава им ясно знание, че когато се погрижиш не само за себе си, но и за другите, това сътворява и твоето благоденствие.

Децата живеят още с идеализма, че могат да сбъдват нещата, които ги вълнуват. И дори да не знаят как точно – ако имат добри намерения и интелигентно извървян път, с малко помощ – се случват добри неща. Това е чудесен урок и 4 години виждаме прекрасни резултати – осмисляме времето на учениците, утвърждаваме вярата им в доброто, учим ги как да планират време и ресурс, да видят как се кандидатства на практика и се печели конкурс. Виждат и как е съвсем възможно добрите им идеи да се реализират.

Как виждате бъдещите посоки на развитие на фондацията – с оглед на кризата, но и не само?

Сегашното икономическо предизвикателство е сериозно и засяга изключително широк кръг хора. Ще има недостиг на средства за определени каузи, вероятно е да намалее и спонтанния отклик към каузи, които събират дори пари за лечение, защото дарителският ресурс след остър пик намалява. Все пак смятам, че хората, които се занимават с устойчиво дарителство, ще продължат да го правят. Кризата ни показа без какво можем да живеем, да бъдем малко по-смирени, да намалим вихъра, а това, оптимистично казано, ни оставя и повече средства, с които разполагаме, за да ги инвестираме в добри каузи. Често, и най-малката сума, отделена от бюджета ни за благотворителност е от значение за дадена кауза.

Сега за мен е още по-важно да върнем фокуса на фондацията към дългосрочните ни проекти. Можем да променим някои средства, начини, да адаптираме аспекти от тях. Но фокусът и основните ни приоритети остават. Искаме да продължим да помагаме и подкрепяме мотивирани млади хора, които с малко помощ след това сами ще могат да се погрижат за себе си.