Жаклин Цочева, Кока-Кола ХБК България: Доброволчеството и корпоративното дарителство ще отговорят на новите проблеми след кризата

„При хуманитарни бедствия като наводнения и земетресения ние винаги сме дарявали продукти, а доброволчеството е в основата на ценностната система на Кока-Кола. Сега към тези практики добавихме дарения за борбата с COVID-19 – това беше логичен избор за цялата Система на Кока -Кола в България” – разказва  Жаклин Цочева – директор „Публични комуникации и връзки с обществеността“ в Кока-Кола ХБК България.

Разговорът с нея, логично, е за промените в дарителската политика на компанията по време и след кризата с COVID. Но засяга и по-генералните избори на бизнеса, когато се спира на партньори и насочва даренията си в различни посоки и сфери.

С какво COVID-19 промени дарителската Ви политика?

Преди всичко искахме нашите колеги да се чувстват обгрижени и сигурни. Голяма част от ресурсите ни – както финасови, така и като морална подкрепа, насочихме към тях в една нова и тежка за всички ситуация. Това, обаче, с което разполагаме, от което имаше нужда и искахме да дарим, са нашите продукти. Те бяха за хората на първа линия в борба с вируса и за социално затруднените.

На трето място – продължихме дългосрочната си програма Youth Empowered  за повишаване мотивацията и квалификацията на младежи в страната, но вече изцяло дигитално. Искахме и сега, в новата ситуация, младите хора да имат разнообразно онлайн ежедневие и да не спират своето развитие. Да се срещнат и общуват с хора от бизнеса по интересни и актуални теми (динамична среда, управление на проекти, водене на преговори, кандидатстване за работа и т.н). Над 400 младежи се включиха в уебинарите, което ни вдъхнови да продължаваме да развиваме програмата дигитално.

Фондацията на Кока-Кола избра да подкрепи и Фонд „Обединени срещу COVID-19”. Защо една корпоративна фондация взема решение да бъде част от обща  инициатива?

Фондацията подкрепя проекти в различни държави по теми, които са в синхрон с основните и важни приоритети за Системата на Кока-Кола. Тя е изцяло независима и сама преценява кои държави и проекти да подкрепи. Сега пренасочи приоритетите си към нови, конкретни нужди, провокирани от кризата. Такова действие е характерно за работата на всяка една фондация.

В конкретния случай – за фондацията беше важно да подкрепи някой, който има експертизата да помогне в борбата с вируса и последствията от него. Да е организация с авторитет и опит в разпределянето на средствата. Винаги при едно такова решение е важен публичният авторитет на организациите зад подобен фонд от гледна точка на гаранцията как ще се изразходват набраните средства. Тези организации гарантират с името и професионализма си, че нещата ще се случват по правилния начин.

Как според Вас бизнесът ще взема решения за подкрепа на каузи след кризата?

Обичайно основното решение което бизнесът взима, инвестирайки в дадена кауза, е през отговора на въпроса „Къде отиват парите?” – съвсем просто казано. Истината е обаче, че компаниите са емоционално свързани с нещата, които правят, а прозрачността при отчитането на средствата е решаващ фактор за последващи решения при такъв тип инвестиция.

Когато говорим за по-дългосрочни нужди – като образованието например, е много по-трудно да онагледиш конкретната нужда и промяната, което е и голямото предизвикателство пред организациите от НПО сектора. Трудно е да се аргументира нуждата от проект или инициатива, чийто ефект ще е видим след две-три години най-малко. Бизнесът се нуждае не толкова от бързи резултати, колкото от яснота с какво и как инвестициите му допринасят за развитието на средата. Трябва добър визуален разказ за това къде са отишли средствата, какъв е бил резултатът, каква нужда е била покрита, какво би станало, ако това дарение не се е случило. Аз лично – като човек, който се занимава с комуникации, бих искала да виждам повече визуализация на помощта – къде, с какво и как бизнесът е помогнал и каква би била ситуацията, ако тази помощ я нямаше.

Какви перспективи виждате пред корпоративното дарителство в близко бъдеще?

Бизнесът е като човешко същество – за хората животът придобива различни посоки, за бизнеса също ще е така. Бих говорила не толкова за обеми в даренията, а за посоки. Очаквам промяна в посоките за инвестиране – сега бизнесът реагира на базисни нужди, породени от непредвидена и кризисна ситуация. Това е свързано с принципа да дариш на най-засегнатите, а след пандемията има разместване на пластовете и в тези групи.

Дарителските посоки на бизнеса са част от общи процеси в обществото, които засега са неясни. Искаме да видим какво се случва в различни сфери, някакви професионални анализи. Какво се случва със здравеопазването, образованието, младежките перспективи, с туризма, с малкия и среден бизнес… Това са семейства и хора – работата и животът на всички нас.  Много неща, които на първо четене сякаш не са свързани,  всъщност са. За един човек безработицата и недостигът на средства означават затваряне в един кръг, а така нарастват и проблемите –  с бедността, с домашно насилие. Те ще изискват и нови решения.

Наред с образованието на младежите и програмата Youth Empowered , които при нас ще останат приоритет, залагаме и на доброволчеството.  То е важно, защото създава чувство за заедност и принадлежност, а когато компаниите фокусират доброволческия си ресурс, резултатите са видими и осезаеми. Пандемията може би ще промени и това –  в смисъла на сфери, които избираме, по-трудно ще е и с организиране на масовите събития.

И Вашите добри прогнози и надежди за сферата?

В обобщение бих казала, че очаквам три основни неща –промяна в тенденциите, разказ за ефекта от дарителството и продължаваща солидарност.

Очаквам промяна в тенденциите при дарителство, свързани с пандемията и последствията от нея. Те ще се свързани  с информирано решение на бизнеса на база анализи къде има най-голяма нужда от подкрепа. При нас със сигурност ще продължат инвестициите в Youth Empowered  и младежкото образование. Вярваме, че това има бъдеще, независимо в офлайн или онлайн среда.

Вярвам, че НПО секторът ще бъде по-ангажиран да споделя къде и как разходват дарените средства добре комуникирано и визуализирано.

Не на последно място – както обичам да казвам – с голямата сила на големия бизнес, идва и голямата отговорност. Пандемията обедини компаниите, много от тях намериха начин да заработят заедно. Конкуренция в дарителството няма. Надявам се, че тази солидарност ще продължи в правилната посока. От години не бях виждала и такова взаимодействие между бизнес и гражданския сектор. Хората разбраха, че само обединени могат да постигат промяна. Надеждата ми е, че именно обединени можем да помогнем най-ефективно и точно и че тази енергия ще се запази.

Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.