Животът зад предпазна маска: объркана комуникация, закърняла вътрешна свобода и липса на уважение към човека

На 3 юни 2020 г. в Къщата на гражданските организации проведохме дебат на тема: "Има(ше) ли карантина върху гражданските свободи?". За живота ни зад предпазните маски разговаряхме с проф. Георги Каприев, доц. Георги Лозанов и Марин Бодаков, а модератор бе Ива Дойчинова. Срещата беше част от специалната програма на ГРАЖДАНСКА КУЛТУРНА СЕДМИЦА 2020.

.
С дискусията отбелязахме началото на конкурса за социално ангажирано изкуство ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК 2020. Тази година конкурсът е посветен на гражданските права и свободи по време на кризата. Всеки, който се занимава професионално или любителски с фотография, рисуване или писане, може до 1 юли да сподели своята форма на солидарност към случилото от началото на извънредното положение и чрез силата на съБуждащото си изкуство да предаде послания за значимостта на гражданските ни свободи.

Поради големия интерес и чувствителност към темата, по-долу споделяме кратки акценти и пълен подкаст на дискусията, подготвени от Triple EYE project.

Ива Дойчинова: От Български център за нестопанско право и ние от Triple EYE project смятаме, че в последните няколко седмици и месеци не се постави достатъчно ясен акцент върху темата "Бяха ли нарушени гражданските свободи?" по време на наложената карантина и извънредната обстановка.

Карантината сама по себе си налага ограничаването на свободите и то дефинитивно, затова трябва да сме изключително внимателни по този въпрос.

За да говорим дали имаше ограничаване на гражданските свободи, първо да си ги припомним. Гражданските свободи основно се свързват с демокрацията, поставят граници на намесата на Правителството в личния живот на гражданите и ограничават възможността за злоупотреби с властта. Основното, за което се говори, са свободата на словото, на сдружаването, достъпа до информация, свободата на движение. Ще говорим днес и за здравни и трудови права, защото смятаме, че е важно.

Ще започна с цитат от доклад на на Българската общност за либерална демокрация:

„Извънредното положение, прието със закон от Народното събрание, дава възможност за предприемане на временни мерки, както и временни ограничения на някои права на човека – правото на лична свобода, правото на личен живот, правото на свободно придвижване, но за да бъдат легитимни ограниченията, трябва да бъдат в пряко взаимодействие с извънредното положение. Всяка мярка трябва да бъде доказано, че конкретната ѝ цел не може да бъде постигната с по-малко ограничителни средства.“

Господа, съгласни ли сте, че думата пропорционалност е много важна – т.е. ползата от взетите мерки трябва да бъде по-голяма от вредата?

Доц. Лозанов: Аз ще представя по-различен фокус.

ЕДНО ПРАВО, ЗА ДА Е ПРАВО, СЪДЪРЖА В СЕБЕ СИ ПРАВОТО ДОБРОВОЛНО ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ НЕГО ИЛИ АКО НЕ – ВСИЧКО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

За да е доброволно, трябва сам да си решил да се откажеш от това право. Ако сам си се отказал от това право, не е нарушение на правата ти. Твоята воля трябва да е на базата на ясен мотив, т.е. проблемът в крайна сметка е комуникативен, как се комуникираше заразата, какви бяха доводите, които се чуха, бяха ли хората убедени да си останат вкъщи, като сами се отказват от това право, или чувстваха това като насилие?

Ива Дойчинова: Съгласни ли са другите двама събеседници, че начинът на комуникиране беше основен проблем?

Проф. Каприев: Искам малко да разширя тясната рамка на Георги, защото ние говорим за живота, все едно, че не знаем какво значи. Животът не е само „мърдане“. Говорим за качеството  на живот – психосоматично състояние на човека, а не соматична цялост – нарушени органични права. Има едно чудо, което се казва „ритъм на живот“. Това особено е една възраст, в която аз, за съжаление се намирам, води до сериозни трансформации на „зле“. Давам пример – след карантината излязох болен от други работи. Как се наложиха мерките на Правителството и Щабът? По фатмашки начин, мога да кажа, защото две години съм бил в казарма, даже още по-фатмашки, в смисъл, че даваха заповеди отсега за преди малко и дори – вътрешно противоречиви.

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД БЕШЕ ОБРУГАН, ОБРУГАН ПО ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АРОГАНТЕН НАЧИН.

Ива Дойчинова: Може ли да дадете примери?

Проф. Каприев: „Чували“, „убийци“, „хладилни камиони“ и така нататък. Това беше лош резултат за хората. Феномен беше повечето ругаене, което докарваше по-голям рейтинг на Правителството. Ако почнат да ни псуват на майка, ще скочи над 90, сега е 80 и нещо, защото не ги ругаят достатъчно. На българския гражданин дали са му дадени условия за упражняване на вътрешна свобода или не – на него му е все тая. Защото неговата вътрешна свобода е закърняла. Хората мислят за себе си като  за „мърдащо месо“. Докато сме така, ние сме открити за широк тип тоталитаризъм, за всякакъв тип на потъпкване на демокрацията, за всичко! Виновни се оказаха тези „невиновни“, направо убийци, които казваха: „Ей, по-внимателно!“, „Ей, малко повече перспектива, кажи ми какво ще стане след две седмици!“. Човекът живее в проект, а ти го затваряш в рамките да живее от днес за утре и искаш да не му се разбие организмът.

Ива Дойчинова: Имаше перспектива. Перифразирам Националния оперативен щаб - тези, които пътуват, ще се разболеят повече от тези, които отидат на църква - и прословутото: "Очаквам да измрат много хора. Яко да измрат“.

Проф. Каприев: Аз не говоря за това, аз говоря за друго: „Ще направим това и това“. А не както са театрите – ще отворят от днес за утре. Ама, извинявайте – театъра не е семкаджийница! На един театър му трябват десет дни или две седмици, да се организира. Не само за театъра, това се отнася за всичко.

Ива Дойчинова: В сферата на комуникацията остана неразчетено какво означава „100 човека заразени за денонощие“. Националният оперативен щаб упорито отказва да каже спрямо колко тествани са тези 100 новозаразени, което е странно, тъй като на ден се правят между 450 до над 1400 теста. Тези 100 човека със зараза могат да бъдат преброени, ако се тестват 10000 души например. Според Закона за мерките и действията по време на извънредното положение три поредни дни с над 100 новозаразени връща отново карантината. Но това е манипулируемо.

Доц. Лозанов: Това беше въпросът, след който ген. Мутафчийски избухна и изпусна нервите си в интервюто с Миролюба Бенатова.

Марин Бодаков: Това беше абсолютно милиционерска комуникация. В най-лошия случай у мен се пробудиха спомените от късния ми пубертет, през средата на 80-те. Имаше огромен срив между две противоположности – страх, който опиянява, и страх, който разболява.

С ВСЯКА ЕДНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ АЗ СЕ ЧУВСТВАХ ВСЕ ПО-МАЛЪК, ПО-ДРЕБЕН, ПО-ЖАЛЪК ЧОВЕК, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НОН-СТОП НАСТАВЛЯВАН, ПРИ ТОВА ОТ ХОРА, ОЧЕВИДНО С ТЕЖЪК ПРОБЛЕМ В СВОЯ ПСИХИЧЕСКИ ИНТЕГРИТЕТ. ЗАЩОТО СЪЩИТЕ ТЕЗИ ХОРА, МАЛКО ПРЕДИ ТОВА, ПРАВЕХА КОРЕННО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ИЗЯВЛЕНИЯ. И, ОТ ЕДНА СТРАНА, СЛУШАХМЕ „СТРАХ“, „СТРАХ“, „СТРАХ“, „СМЪРТ“, „СМЪРТ“, „СМЪРТ“. А ОТ ДРУГА – ТОВА, КОЕТО МИ ЛИПСВАШЕ И ОТСЪСТВАШЕ ТОТАЛНО, БЕШЕ УВАЖЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА, ПОЧИТ, ПРЕКЛОНЕНИЕ. ПРЕКЛОНЕНИЕ КЪМ НЕПРЕДСКАЗУЕМОТО, ПРЕД РИСКА – НЯМАШЕ ГО!

И в един момент, редом с Щаба, редом с пишман политическия елит, се намесиха инфлуенсърите в социалните мрежи, които започнаха да произвеждат неистови остроумия и да се надцакват кой повече ще бъде шерван и кой лайкван. И тук настъпиха разделения, които се размножаваха в геометрична прогресия. В резултат – сега, когато може да излизаме свободно, с малко хора, ще искаме да се погледнем в очите.

Ива Дойчинова: Дали не беше цел или така се получи – разделиха ни на „смъртни и безсмъртни“. Така се натовариха с вина  хората, които по Великден напуснаха София. Правилата се промениха в движение с извънреден брифинг в нощта на Разпети петък. Така хора, напуснали градовете при едни условия, трябваше да се връщат по нови. На огромните опашки ставаха скандали и бяха връщани обратно хора с малки деца, пътуващи отдалеч. Аз съм свидетел на такива случаи при влизането в София от посока Перник. Как бихте коментирали вие?

ДОЦ. ЛОЗАНОВ: ТАКАВА ПАНДЕМИЯ Е ЧАСТ ОТ ЦИВИЛНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА, А БЕШЕ РАЗИГРАНА КАТО ВОЙНА. ПАНДЕМИЯТА РАЗИГРАНА КАТО ВРАГ. САМО ЧЕ ВРАГЪТ ВЪВ ВОЙНАТА ИМА СВОЯ ВОЛЯ, ТОЙ ВЪРШИ ТОВА СЪС СВОЯ ВОЛЯ И УМИСЪЛ.

Изведнъж започна тази аналогия да кара хората да гледат на вируса като на враг, в който да търсят реалните човешки врагове, и започна една атака на враговете – като се почне от „китайци“, „роми“, „пътуващи при роднините си“, „младите, които ще убият старите“ – това беше погрешен подход. С кого ще се борим? Мутафчийски се явява с униформа! Това се явява знак къде в социален план поставяш това, което ти се случва. Сега ще се борим с врагове и още малко с турците и империализма. В една посока тръгва цялата работа.

Взимането на мерки идва заради някаква медицинска логика и не се комуникира като размахан пръст, а се комуникира като аргументация. И впрочем – имаше един опит Правителството да разшири плурализма на гледните точки в създаването на медицински съвет към Щаба, който оцеля една седмица – остана само доц. Мангъров да говори. Той пък има едно експресивно говорене, което те вади извън нормалното експертно разбиране за това какво се случи.

Ива Дойчинова: Тоест, експресивното говорене надделя над експертното. Вие какво мислите, проф. Каприев?

ПРОФ. КАПРИЕВ: ТОВА БЕШЕ РЕЗУЛТАТ ОТ ТОЗИ ЕКСПЕРИМЕНТ – ОТРИЦАТЕЛЕН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ТОТАЛИТАРНО ДА УПРАВЛЯВАТ.

Доц. Лозанов: Това командно общество се оказа, че е абсолютно преносимо и че хората са изпитвали даже вътрешна потребност. И този СOVID-19 им даде шанс някой друг да носи отговорност, а те само да се подчиняват и да чакат сутрин по телевизията да им казват какво да правят.

Марин Бодаков: Наблюдавахме настройване на общности срещу общности. От направено в миналото изследване: как дебатът от бездомните кучета се прехвърля на дебата за бездомните хора. Предстои ни тежка есен, защото депресивните симптоми са налице, както и психическите проблеми.

Проф. Каприев: Съществува посттравматичен стрес. Тези, които бяха най-стриктни, са най-потърпевши от стреса. Ние сме изживели две пандемии и нищо от това, а сега изведнъж – по-страшно от чумата през XIV-ти век е сега като стрес. Мерките тогава са били по-меки от сега.

Доц. Лозанов: Като става дума за домашно насилие, четох една статия за вицовете за СOVID-19. Аз прочетох около 200 вица. Това е известно фройдистко – как вътрешното напрежение успява да се намали. Затова през вицовете чисто физически можеш да измериш къде са били големите напрежения по време на карантината. Е, питам - кое е било най-травматичното за хората по време на карантината в България? Имате ли хипотеза?

Ива Дойчинова: Да останеш насаме с мъжа си - най-страшно.

Доц. Лозанов: Точно така! На хората не им се струва опасен нито Щабът, нито политиците, нито Бойко Борисов, а това, че ще са с мъжа си или с жена си и няма мърдане.

Ива Дойчинова: Като говорим, се връщам към народопсихологията на българите, които сякаш одобриха мерките. България се представи добре. В същото време, гражданската реакция срещу „мисирки“ и „тулуп“ я нямаше. И когато Себастиан Курц в много лек контекст беше казал: „Не е лошо да задействаме страха на хората, защото това ще ги направи по-убедени“ – в Австрия имаше буря от отрицателни реакции. Докато при нас срещу квалификациите и заплахите  нямаше почти никакви протести. На какво се дължи това?

Проф. Каприев: Какво се случи? По-възрастните реагираха по-спокойно, а бяха „сухите съчки“. Даже най-сигурният начин да задържиш дядо си вкъщи е, като му кажеш: „Дядо, що не вземеш да се разходиш?“. Защо е това? Това поколение има социален и исторически имунитет. Младите го нямат. Младите бяха по-стресирани от възрастните. Лошо за обществото, добре за политиците. По-лесно податливи на подобни политики са младите. Не се чудете на носталгията по социализма на хора на 25 години, които никакъв социализъм не са видели. Не се чудете.

Ива Дойчинова: Марин Бодаков е приятел на ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК. Идеята на тази инициатива е чрез изкуството младите хора да покажат какво означават гражданските свободи. Дали наистина те бяха най-стресирани?

Марин Бодаков: Важно е, че ние като родители, приобщени, разбрахме какво е образованието от обучението вкъщи. За нашите деца дигиталното образование не е добро, има хиперпредлагане. Образованието е моите 5 сетива срещу 5-те сетива на моя ученик, студент, от една страна, и от друга – изчезване на институцията на изповедта. Домашните работи, които получавах от моите студенти, бяха все по-лични, текстовете бяха „ва банк“. Силно протестни.

ТОЕСТ,  ПРИ НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ ТЕЗИ МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА НЯМАШЕ ДА БЪДАТ ТОЛКОВА ИСКРЕНИ И РАДИКАЛНИ, ДА ПРИЗНАВАТ СВОБОДНО СТРАХОВЕТЕ СИ, ДА ПРИЗНАВАТ КАК ОБЩЕСТВОТО ГИ ИНФАНТИЛИЗИРА. СЕГА ПРИ ДИГИТАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ВИДЯХ НА ЕКРАНА ВСЕ ПО-УМНИ ХОРА, ОТКОЛКОТО ПРИ ВСЕКИДНЕВНОТО ОБЩУВАНЕ.

Проф. Каприев: Факт е, че навремето чумата през XIV-ти век удря структурата на университетите и те не могат да се съвземат. Въпреки това те остават до края на XVIII-ти век. Друга концепция е преподаването и изследването задължително да вървят заедно със свободите на двете – личното академично общуване между преподаватели и студенти и между самите студенти. Дигиталното, ако стане модерно – не го приемам, това е псевдопреподаване.

Ива Дойчинова: Продължавам с въпроси от участниците: Желание за цензура ли е законопроектът на ВМРО за изменения и допълнения на Закона за личните данни, питат от Български център за нестопанско право. Той предвижда КЗЛД да следи интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи и блогове за разпространение на дезинформация.

Доц. Лозанов: Видяхме военизирана, пирамидална форма на информиране на обществото, в мисленето. Ще се борим с фалшиви новини! Кой ще каже коя новина е фалшива? Свобода на мненията. Нашето положение беше извънредно, не военно. Трудно е да намериш някой да има материална компетентност, да ти казва кое е фалшива новина. Може само да се бориш с негативни ефекти срещу човека и то в съда. Обсъждането на всяко мнение трябва да е възможно. Няма как да се намери някакво „Министерство на истината“. Така че, от ВМРО се опитаха да кажат, че фалшивите новини – това е дезинформация. Как се извършва преход от неправилно обработвани лични данни към дезинформация, никой не може да ти каже. Опитаха се чрез Закона за личните данни, защото не стана през Закона за радиото и телевизията. Законопроект, съшит с бели конци. Надявам се лоши практики да не се възпроизведат. Ако това се превръща в социална тенденция, така може да дойде новата 1968-ма!

.
Чуйте отговорите на въпросите, зададени от онлайн публиката на дискусията, в подкаста, който ви предлага пълния запис на събитието: https://soundcloud.com/user-513149798/zhivott-zad-predpazna-maska

Срещата е част от ГРАЖДАНСКА КУЛТУРНА СЕДМИЦА 2020 и се реализира в рамките на проект „Творци – посланици за социална промяна“, изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство със сдружение „Творческа Улица за Художници и Артисти“ - ТУХАРТ. Проектът e финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2020 г.