Още едно дете намери своите мама и татко, благодарение на Център по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“

Карамфилка Апостолова е жена с голямо сърце, една от онези, за които казват, че майка по призвание. Заедно с мъжа й имат три прекрасни деца, които са отглеждали с много любов и топлина. Днес те вече са пораснали, всеки е поел по своя път и са се превърнали в прекрасни личности, гордост за своите родители.

След като децата й напускат бащиния дом, силния майчински инстинкт не напуска сърцето на Карамфилка. Вместо да се отдаде на заслужената си почивка тя решава да посвети времето и живота си на децата, останали без родители. Така, преди 7 години се отдава на мисията да бъде приемна майка. Оттогава насам е дала шанс за ново начало на 4 деца, които днес, благодарение на нейните грижи живеят щастливи и обичани в своите семейства.

Последното детенце, за което Карамфилка се грижи е малката Теодора. Точно преди три години прага на дома й влиза едномесечната Теди.

Броени дни след раждането си Теди е изоставена от биологичната си майка, която е заявила, че не се интересува от нея. В началото Теди е слабичко, неспокойно и изнервено бебе. макар и с ангелско красиво лице, Теди е изключително стресирана и емоционално нестабилна. Първите дни са истинско предизвикателство за Карамфилка, въпреки опита й в отглеждането на деца: редуват се дълги безсънни нощи, през които Теди не спира да плаче, а през деня е доста раздразнителна и рядко се усмихва. Очевидно беше, че страда от липсата на най-важната фигура в живота на едно дете- нейната майка спомня си днес Карамфилка.

През тези трудни първи месеци от живота на Теди Карамфилка я дарява с безкрайно много любов., прегръдки, ласки и майчина топлина. Благодарение на любовта, вниманието и грижите Теди постепенно се успокоява, започва да се храни по-добре и скоро се превръща в красиво и обичливо дете, любопитно към заобикалящия го свят и започва бързо да преодолява предизвикателствата, с които го посреща живота.

Карамфилка е неотлъчно до Теди от първия момент, в който я поема в своите обятия. Посреща я с много любов, заедно празнуват първия й рожден ден, радва й се, когато направи първите си крачки. Обича я, прегръща я, грижи се за нея така, както би направило истинското й семейство. Още от първия ден Карамфилка я приема като член от семейството. Така я приемат и вече порасналите деца на Карамфилка, които не само подкрепят майка си в професията приемен родител, но и често са нейна опора.

Карамфилка се грижи за Теди до тригодишната й възраст – неотлъчно до нея е и въпреки многото трудности и предизвикателства без нито за миг да съжалява за избора си да бъде приемен родител.

Когато Теди навършва една година й откриват късогледство и Карамфилка прави всичко необходимо за ангелските очички на Теди. Води я на очен лекар и консултации, фондацията пък и съдейства за изработването на очилата. След още една година лекарите откриват алергия на Теди към пилешкото месо, което затруднява допълнително записването й на ясла. Но Карамфилка не се отказва от битката си за социализирането на Теди и в крайна сметка успява да я запише на детска градина, където момиченцето бързо става любимка на всички учителки.

Любовта и грижите, както и сигурната семейна среда, която Карамфилка й осигурява, спомагат за бързата адаптация на Теди с другите деца.

И така до 3 години, когато идва денят Теди да се запознае с бъдещите си мама и татко. В продължение на един месец се провеждат интензивни срещи между малката принцеса и бъдещите й родители, които благодарение на грижите на Карамфилка минават гладко без никакви проблеми. Теди бързо се социализира с бъдещото си семейство, приема ги и бързо успява да изгради емоционалната си връзка с тях.

И така идва момента, в който Теди напуска дома на приемната си майка, за да отиде при своето истинско семейство.

Въпреки че Карамфилка има дългогодишен опит като приемен родител и знае, че всяко дете си има свой път и тя е само една от спирките по пътя, тя всеки път изживява тежко раздялата с приемните деца, защото на всяко дете, преминало през дома й, тя дава късче от своето голямо сърце.

Но въпреки че тъгата от раздялата е голяма, Карамфилка е истинска щастлива и удовлетворена, защото е изпълнила своята мисия до край-всяко дете да живее и расте, заобиколено от любовта на своето семейство.